Македонците може днес да върнат Никола Груевски на власт

Изглежда ветеранът националист Никола Груевски е готов да се завърне на власт в Македония на парламентарните избори в неделя, предизвиквайки ЕС и неговата стратегия за убеждаване на балканските страни да извършват болезнени реформи срещу помощи.
Груевски, който ръководи малката бивша югославска република в продължение на почти едно десетилетие като ръководител на дясноцентристката ВМРО-ДПМНЕ, подаде оставка през януари като част от постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за намиране на изход от политическата криза. Тя започна в началото на 2015 г., когато опозицията обвини правителството в широкомащабно подслушване и разгласи записани разговори, които разкриха корупция на най-високо равнище.
ЕС отдавна критикува постиженията на Груевски в сферата на зачитането на демокрацията и правовия ред, но се нуждае от сътрудничеството на Скопие в решаването на европейската миграционна криза, при която повече от един милион души, предимно мюсюлмани, бягащи от войните в Близкия изток, влязоха в ЕС през последните 18 месеца. Много от тези мигранти влязоха в ЕС по така наречения балкански път, преминавайки от Турция в Гърция и след това през Македония, Сърбия и Хърватия към Западна Европа.
"Това се превърна в тест за способността на ЕС да обуздае засилващия се авторитаризъм в Югоизточна Европа", заяви Джеймс Кер-Линдзи, старши научен сътрудник по политиката за Югоизточна Европа в "Лондон скуул ъв икономикс".
"Ключът към всичко това е бежанската криза. Македония, според мен много умно, разбра, че това е решението", каза той.
Статутът на Македония като фронтова държава в мигрантската криза засили позицията й за пазарлък с ЕС, чиито възможности да влияе върху Скопие намаляха заради пълната липса на напредък в усилията на страната да се присъедини към блока. Гърция отдавна блокира кандидатурата на Скопие за присъединяване към ЕС и НАТО, заради спора във връзка с името Македония, което е също име на северна гръцка провинция. Позицията на Атина обезкуражи Скопие да изпълнява подкрепяните от ЕС реформи и породи недоверие към Брюксел сред македонците.
"Грижа ме е за ЕС толкова, колкото и тях ги е грижа за мен, и толкоз. И двете страни не ги е грижа. Аз имам своите проблеми, те имат техните", казва 41-годишният чиновник Димитър Петковски.
В последния проектодокумент за напредъка на Македония към членство в ЕС Брюксел заявява, че новото правителство трябва да уважава независимостта на съда и свободата на медиите, и да решава проблема с корупцията и размиващите се линии между държавата и политическите партии.
Но Цвете Конеска, старши анализатор и специалист по Македония в "Контрол Рискс", заяви, че перспективата за присъединяването към ЕС ще се отдалечи още повече в дневния ред при ново правителство на Груевски.
"Това единствено средство за влияние, колкото и слабо да беше, може да бъде отстранено", каза тя, говорейки за възможността Македония напълно да обърне гръб на ЕС.
Последните проучвания на общественото мнение дават на ВМРО-ДПМНЕ преднина с до 12 процента пред основните им съперници - лявоцентристките социалдемократи.
Три партии на етническите албанци също участват в изборите, като най-добре представилата се от тях вероятно ще стане по-малък партньор в бъдещото правителство. Етническите албанци съставляват около една трета от общото население на Македония от два милиона души.