Македонците може днес да върнат Никола Груевски на власт

Македонците може днес да върнат Никола Груевски на власт

Македонците може днес да върнат Никола Груевски на власт
Reuters
Изглежда ветеранът националист Никола Груевски е готов да се завърне на власт в Македония на парламентарните избори в неделя, предизвиквайки ЕС и неговата стратегия за убеждаване на балканските страни да извършват болезнени реформи срещу помощи.
Груевски, който ръководи малката бивша югославска република в продължение на почти едно десетилетие като ръководител на дясноцентристката ВМРО-ДПМНЕ, подаде оставка през януари като част от постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за намиране на изход от политическата криза. Тя започна в началото на 2015 г., когато опозицията обвини правителството в широкомащабно подслушване и разгласи записани разговори, които разкриха корупция на най-високо равнище.
ЕС отдавна критикува постиженията на Груевски в сферата на зачитането на демокрацията и правовия ред, но се нуждае от сътрудничеството на Скопие в решаването на европейската миграционна криза, при която повече от един милион души, предимно мюсюлмани, бягащи от войните в Близкия изток, влязоха в ЕС през последните 18 месеца. Много от тези мигранти влязоха в ЕС по така наречения балкански път, преминавайки от Турция в Гърция и след това през Македония, Сърбия и Хърватия към Западна Европа.
"Това се превърна в тест за способността на ЕС да обуздае засилващия се авторитаризъм в Югоизточна Европа", заяви Джеймс Кер-Линдзи, старши научен сътрудник по политиката за Югоизточна Европа в "Лондон скуул ъв икономикс".
"Ключът към всичко това е бежанската криза. Македония, според мен много умно, разбра, че това е решението", каза той.
Статутът на Македония като фронтова държава в мигрантската криза засили позицията й за пазарлък с ЕС, чиито възможности да влияе върху Скопие намаляха заради пълната липса на напредък в усилията на страната да се присъедини към блока. Гърция отдавна блокира кандидатурата на Скопие за присъединяване към ЕС и НАТО, заради спора във връзка с името Македония, което е също име на северна гръцка провинция. Позицията на Атина обезкуражи Скопие да изпълнява подкрепяните от ЕС реформи и породи недоверие към Брюксел сред македонците.
"Грижа ме е за ЕС толкова, колкото и тях ги е грижа за мен, и толкоз. И двете страни не ги е грижа. Аз имам своите проблеми, те имат техните", казва 41-годишният чиновник Димитър Петковски.
В последния проектодокумент за напредъка на Македония към членство в ЕС Брюксел заявява, че новото правителство трябва да уважава независимостта на съда и свободата на медиите, и да решава проблема с корупцията и размиващите се линии между държавата и политическите партии.
Но Цвете Конеска, старши анализатор и специалист по Македония в "Контрол Рискс", заяви, че перспективата за присъединяването към ЕС ще се отдалечи още повече в дневния ред при ново правителство на Груевски.
"Това единствено средство за влияние, колкото и слабо да беше, може да бъде отстранено", каза тя, говорейки за възможността Македония напълно да обърне гръб на ЕС.
Последните проучвания на общественото мнение дават на ВМРО-ДПМНЕ преднина с до 12 процента пред основните им съперници - лявоцентристките социалдемократи.
Три партии на етническите албанци също участват в изборите, като най-добре представилата се от тях вероятно ще стане по-малък партньор в бъдещото правителство. Етническите албанци съставляват около една трета от общото население на Македония от два милиона души.