Пет проблема пред номинацията на Рекс Тилърсън за държавен секретар
Връзките на номинирания за държавен секретар изпълнителен директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън с Русия ще бъдат само една от пречките пред кандидатурата му.
64-годишният инженер, прекарал цялата си кариера в една компания, бе избран от президента Доналд Тръмп официално вчера, но тепърва трябва да бъде одобрен от Сената.
Eлектронното издание "Политико" изброи пет теми, които сериозно ще попречат на номинацията на Тилърсън.
Русия. Досега критиките се фокусираха предимно върху личните му отношения с руския президент Владимир Путин и партньорството между ExxonMobil и "Роснефт".
Тилърсън е водил с Путин преговори за проекти на стойност милиарди долари в Сибир, Черно море и Арктика. ExxonMobil е изчислила, че загубите ѝ заради санкциите, наложени на Москва, могат да стигнат 1 млрд. долара.
През 2012 г. Тилърсън бе награден с орден от държавния глава.
В същото време главните прокурори на Ню Йорк и Масачузетс започнаха разследване срещу компанията по подозрения, че тя е знаела още през седемдесетте години, че фосилните горива допринасят за глобалното затопляне.
Канада. Както и Тръмп, Тилърсън е за строежа на петролопровода Keystone XL, който бе отхвърлен от президента Барак Обама миналата година. Exxon не работи директно по проекта, но притежава мажоритарен дял в една от най-големите канадски компании за разработка на нефтени пясъци – Imperial Oil.
Ирак. В опит да разшири бизнеса си Exxon влезе в конфликта между полуавтономния Иракски Кюрдистан и централното правителство в Багдад. Недоволна от условията, предложени от иракските власти, през 2011 г. компанията сключи сделка за обработка на петролните полета в северната част на страната с кюрдите.
Това вбеси Държавния департамент и Багдад, защото подкопаваше официалната държавна позиция на Вашингтон, че има само "един Ирак". Сделката даде на Exxon достъп до милиарди барели петрол и отвори пътя на други големи компании като "Шеврон" и "Тотал", но отслаби властта на тогавашния премиер Нури ал Малики.
Exxon. Ако шефът ѝ започне да ръководи международната политика на САЩ, противниците на Тръмп ще имат множество основания да критикуват взетите решения. Ако президентът развали ядреното споразумение с Иран, което намаляваше международните икономически санкции срещу Техеран, това ще се тълкува като опит да попречи на конкуренцията на американските петролни компании.
Ако санкциите срещу Русия бъдат облекчени, това ще се сметне за разрешение на американските фирми да правят бизнес там. Ако натискът върху Венецуела бъде увеличен, това ще се приеме като отмъщение за национализираните авоари на Exxon.
