Членовете на Избирателна колегия на САЩ се събират днес, за да гласуват кой да е новият президент на САЩ. Те би трябвало да изразят волята на щатите, които представляват и формално да потвърдят победата на Доналд Тръмп на изборите на 8 ноември.

Преди шест седмици той изгуби от Хилъри Клинтън с близо 2 милиона гласа, но спечели достатъчно членове на колегията от 538 души. Във всеки щат те съответстват на броя на конгресмените и сенаторите, които местните избиратели изпращат във федералния Конгрес във Вашингтон, а за федералният окръг Колумбия са определени трима, тъй като той няма свои представители в парламента на САЩ.

По принцип би трябвало електорите да гласуват според резултата от народния вот в щата си, но няма правило, федерален закон или текст в Конститцията, които да ги задължават да постъпят така. Почти винаги те отразяват този резултат, но този път един от електорите – републиканец от Тексас – обяви, че няма да гласува за Доналд Тръмп. Той се позовава на заръката Избирателната колегия да прецени дали кандидатът е наистина квалифициран за президент на САЩ, дали не е демагог и дали е независими от чуждо влияние. Кристофър Супрундек заяви, че предвид всичко, което е казал и направил Тръмп по време на предизборната кампания и съмненията за руско влияние върху изборите в негова полза той ще разделя, а няма да обединява нацията и поради това колегията би трябвало да не санкционира победата му.

В някои щати местен закон задължава електорите да гласуват според народния вот, в други те са обвързани с неформален ангажимент към партията си. В някои щатски закони за гласувалите против волята на народа са предвидени глоби, отстраняване и смяната с друг представител. Върховният съд на САЩ не се е произнасял дали ангажиментът на електорите или санкциите срещу тях при наршуването му са противоконституционни. Никой електор досега не е бил наказван и почти всички в миналото са гласували според резултатите от своя щат.

Членовете на колегията се избират от своите политически партии и могат да са лидери или американци на изборни длъжности, понякога са свързани лично с кандидат-президент, какъвто е случят с Бил Клинтън, електор от Ню Йорк.

В понеделник те се събират в щата си, обикновено това се прави в парламента, и гласуват два пъти – за президент и вицепрезидент. Резултатът се изпраща до Националния архив и до Конгреса.

На 6 януари конгресмените и сенаторите се събират в Конгреса и преброяват гласовете на колегията. Вицепрезидентът Джо Байдън, който е председател на Сената, ще обяви името на победителя. За победа са нужни поне 270 гласа, а Тръмп има доста повече.

Това не е краят на процедурата. Байдън трябва да попита дали някой е против и конгресмените и сенаторите могат да оспорват или конкретни гласове на електори, или резултата от цели щати. Това е моментът, в който гласът на тексасеца Супрундек може да бъде отхвърлен. Решаването на проблема става много бързо – Камарата на представителите и Сенатът се събират отделно и имат само 2 часа да се прозинесат по оспорването.

За отхвърляне глас на електор е нужно единомислие на двете камари на парламента, но това не се е случвало никога в историята.

Единственото, което остава от процедурата за встъпване в длъжност на новия президент, е той да положи клетва на обед на 20 януари.

Тръмп често твърди, че победата му е "огромна", но статистиката не потвърждава това. От 58 президентски избори в историта на САЩ в 45 случая победителят е печелил повече електори в колегията. С 56.9% от електорите той заема място между Хари Труман (57.1%) и Джон Кенеди (56.4%). По абсолютен брой резултати Тръмп се нарежда сред едва четиримата президенти, влезли в Белия дом след загуба на народния вот. Той събра с 2.1% по-малко от половината пуснати бюлетини. По-зле от него са се представяли само Ръдърфорд Хейс (1876 г.) и Джон Куинси Адамс (1824 г.)