Арбитражното дело, което "Росатом" спечели срещу България, е посочено като най-големият успех за руската държавна корпорация през отиващата си година. Това е изводът от обширен анализ на агенция "Интерфакс", според която за компанията най-голямата новина безспорно си остава напускането на ръководителя Сергей Кириенко и преминаването му на работа в Кремъл.

В чужбина агенцията изрежда няколко задгранични начинания на "Росатом", но единствено искът по повод АЕЦ "Белене" се смята за конкретен резултат, още повече, че България е изплатила през декември 601.6 млн. евро на руснаците.

Другите по-значими проекти са възстановеният диалог с Турция за АЕЦ "Аккую", с Иран за нови блокове в АЕЦ "Бушер", с Индия - за АЕЦ "Куданкулам" и началото на търговски доставки на гориво за реактори от западни компании.

Под заглавие "Делото "Белене": Атомстройекспорт-НЕК 1:0" агенцията обяснява за читателите си, че през 2016г. за Русия е поставена точка за тази ядрена централа. В текста се припомня, че през март 2012г. правителството в София се е отказало да строи, но към този момент вече е бил изработен първият реактор и руснаците поискали да им се платят 1 млрд. евро.

През 2013г. финансовият министър Симеон Дянков казва за "Интерфакс", че е уверен в спечелване на делото, защото НЕК не била подписвала договори за изработване на реакторите, а източник, близък до "Росатом" отговаря, че изработеното оборудване е поръчано от България и спорът може да е само за сумата, а не за това дали трябва да се плати.

В крайна сметка през юни 2016г. съдът в Женева определя България да плати 620 млн. евро плюс други плащания като съдебни разходи и хонорари на адвокати, както и неустойка от 167 000 евро на ден до пълното погасяване на сумата. След като руснаците се отказаха от почти 24 млн. евро, ако си получат парите до 15 декември, България плати на 9 декември.

Около проектите в Турция, Иран и Индия също има раздвижване, но там все още разговарят за разпределение на акционерното участие, намирането на средства или сроковете за реализация.

В Турция след началото на нормализацията на отношенията с Москва на "Атомстройекспорт" обещаха да направят АЕЦ "Аккую" обект със статут на стратегическа инвестиция и да го освободят от ДДС по време на изграждането. През ноември турските медии съобщиха, че е постигната предварителна договореност руснаците да предадат на Cengiz Holding, Kolin и Kalyon дял от 49% в "Аккую".

В Иран двата блока за "Бушер-2" на стойност около 10 млрд. долара вероятно ще почакат, защото през септември иранците казаха, че това зависи от външно финансиране, а правителството не може да поеме такова финансово натоварване. Ако Русия или друга държава иска да финансира бъдещи проекти, то ще започнем преговори, е позицията на Техеран.

В Индия поянтието "в близко време" се превърна в нещо доста относително. Строителството на първата част от АЕЦ "Куданкулам" започна през 2002г., а предаването за експлоатация стана чак през 2014г. и официално - през август 2016г. Конкретните договори за блокове 3-6 още не са подписани.

Египет може да донесе съвсем в края на годината добра новина за "Росатом". През ноември 2015г. бе подписано междуправителствено споразумение за АЕЦ "Ел Дабаа" с 4 блока. Договорът за строителство на стойност около 25 млрд. долара още не е подписан и се очаква това да стане на 29 декември.

Виетнам обаче се отказа от руски проект за АЕЦ заради недостиг на средства - парламентът одобри бюджетна рамка до 2020г. и в нея няма финансиране за ядрена централа. Средствата, които се предполагаше да отидат за ядрена енергетика, ще се използват за инфраструктура и борба с климатичните промени.