На пръв поглед Василики Кацула и Константинос Караузас нямат почти нищо общо.

Кацула е набита 48-годишна жена, депресирана, безработна и живееща на ръба на бедността в западнал квартал в Атина. Караузас е 39-годишен параолимпийски плувец от заможен квартал на столицата, с мускулесто тяло и прошарена брада.

Но има едно нещо, което ги обединява – разочарованието от разпадаща се здравна система в Гърция и решението да вземат лечението си в свои ръце.

През 2010 г. Кацула губи работата си като чистачка, а заедно с това и статута си на здравно осигурена. Сега вместо с доктор, тя се консултира с кухненския нож, с който реже и разпределя лекарствата за високо кръвно налягане, кръвна захар, холестерол и депресия, които дели с родителите си.

Тя казва, че семейството се издържа до голяма степен благодарение на пенсията на баща ѝ от 900 евро, като всеки месец няколкостотин евро отиват за лекарства. Преди той е получавал 1300 евро, но правителството орязва пенсията. "Сега дължим на фармацевта 200 евро," каза тя.

Караузас, от друга страна, казва, че му е дошло до гуша от липсата на време, ресурси и знания за лечението на хора с увреждания в недофинансираните държавни болници. Недоволен е и от това, че докторите редовно лекуват неговите често появяващи се пикочни инфекции със свръх-предписване на антибиотици. Вместо това разчита на хранителни добавки - в неговия случай комбинация от екстракт от алое вера и колаген, протеин, който се среща естествено в човешките стави.

Кацула и Караузас са само двама души от все по-голямата група гърци, които прибягват към самолечение или по-точно се опитват да налучкват лечението си, притиснати от една от най-тежките икономически кризи в модерната история, която преди шест години удари Гърция.

Някои гърци, като Кацула, на които се налага да споделят или да заместват предписаните им лекарства, импровизират и често дори не вземат редовно хапчетата си. Други, като Караузас, започват да пият хранителни добавки, които се продават без рецепта - една все по-бързоразвиваща се бизнес ниша, която се възползва от кризата в общественото здравеопазване.

"Или импровизират, или не вземат лекарствата си изобщо, или намаляват дозата" - Йоргос Вихас, основател на "солидарната клиника".

Самите те отхвърлят или се чувстват отхвърлени от недофинансираната, лошо снабдена и претоварена система на обществено здравеопазване, чийто бюджет бе намален с 60% между 2010 и 2014 година.

Гръцкото обществено здравеопазване се преобърна с главата надолу от края на 2009 г. насам, когато Атина разкри огромна дупка в бюджета на страната и се обърна през 2010 г. на своите партньори от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), за първия от обявените досега три спасителни заема от няколко милиарда евро.

Последваха няколко вълни на унищожително орязване на разходите, което автоматично изпрати гръцката икономика в застой, повиши безработицата и обрече на минимален бюджет една вече лошо функционираща и корумпирана здравна система.

Времето за чакане за прегледи се увеличи, доставките на лекарства и медицински консумативи се стопиха, а броят на хората, останали без държавно здравно здравно осигуряване, защото са безработни, се покачи рязко до около три милиона души от население от общо около 11 млн. Неосигурените гърци са лишени от безплатни или субсидирани прегледи или лекарства.

Списъкът с лекарства, които държавата покрива, както и размерът на субсидията се свиха, дори и за осигурените. Делът на пациентите, които трябва да плащат, се увеличи от 12.8% през януари 2012 г. до 29.3% през юли 2014 г., според проучване, публикувано през март 2016 г., направено от независимата гръцка изследователска организация Dianeosis. Сега делът на тези хора е 25%.

Нарастващите разходи, дългите опашки и повсеместната култура на подкупи карат много гърци да избягват ходенето на лекар. "Не ми трябват лекари, те само искат пари", каза Кацула.

Това, което се случва в Гърция, е подобно на ситуацията в балканските ѝ съседи, като държавите от бивша Югославия и бившите комунистически Румъния и България, където кризата през 90-те години опустоши здравеопазването, подхрани свръхпредписване или незаконна продажба на антибиотици и все по-голям проблем с пристрастяването към успокоителни и антидепресанти.

През 2014 г. законодателство на предишното правителство и отново през юли 2016 г. настоящото ляво управление на СИРИЗА се опитаха да предоставят на неосигурените гърци достъп до здравеопазване, но лекарите и пациентите се оплакват, че проблемната и неефективна система все още не работи.

Според проучването на Dianeosis 67% от анкетираните заявяват, че са имали трудности да си купят лекарства. Голямата част са казват, че харчат до 10% от доходите си за лекарства.

Други 13% процента или отлагат заради липса на пари купуването на лекарства, предписани от лекар, или не купуват всички. Десет процента са заявили, че вземат по-малки дози от предписаните, за да могат да пият лекарството по-дълго време.

Някои, като семейство Кацула, избират по-евтини, генерични заместители.

След като майката на Кацула – Елени, променя хапчетата си за хипертония пет пъти, е била посъветвана от лекар да спре да експериментира, защото това може да е допринесло за кървенето, което изпраща Елени в болница през април 2016 г. Лекарите назначават ендоскопия, но ѝ казват, че следващият свободен час ще е най-малко след шест месеца.

Караузас също е недоволен от държавното здравеопазване, тъй като на няколко пъти му предписват антибиотици за повтарящи се инфекции и по думите му системата няма достатъчно време или ресурси за неговите специални нужди като човек с увреждане. Той е парализиран от кръста надолу след катастрофа с мотор преди 16 години.

Асоциациите на хората с увреждания и наблюдатели предупреждават, че орязването на бюджета за здравеопазване ограничава експертизата и ресурсите за лечение на хора с увреждания, което означава, че малцина от тях получават специализираното лечение, от което се нуждаят.

От Националната конфедерация на хората с увреждания казаха пред БМРР, че често получават оплаквания, че конкретните процедури, необходими за хора с увреждания, са били отрязани от списъка с услуги, платени от държавата, а разходите за грижи бавно нарастват. Бюджетните съкращения са увеличили времето за чакане и са намалили ресурсите, казаха от организацията.

Урологът Кристос Флиатурас каза, че лекари преглеждат хора с увреждания като Караузас без "необходимите знания."

Караузас започва да разчита на хомеопатия и скъпи хранителни добавки като алое вера и колаген с надеждата, че може да му помогнат здравословно и ще го държат далеч от болницата.

В момент, когато други фирми затварят магазини, опитват се да намалят загубите си и съкращават работници, проучвания показват, че пазарът на хранителни добавки се разраства.

Либерализирането на правила за продажбата на продукти без рецепта и на собственост на аптека - реформи, направени под натиска на международните кредитори на Гърция – "се очаква да създадат благодатна основа за търсене и изгодни продажби в сектора на потребителското здраве," се посочва в доклада.

Спирос Терзопулос от Pharma Centre, който продава фармацевтични продукти, включително витамини и хранителни добавки, споделя това мнение. През 2014 година той казва пред гръцкото списание "Health", че реформата на пазара е довела до появата на нови форми на хранителни добавки, които да "запълнят много от липсите в областта на здравеопазването".

Георге Докиос, генералният директор на гръцката Асоциация на търговците с лекарствените продукти, които се продават без рецепта, EFEX, бе цитиран през юни от уебсайта за потребителско здраве OTCToolbox да казва, че пазарът на продукти, които се продават без рецепта се е увеличил с 31% между 2010 г. и 2015 г., и от 5% до 12 процента като дял от общия фармацевтичен пазар.

Порталът за онлайн пазаруване Skroutz.gr съобщи за 469% скок в продажбите на хранителни добавки чрез интернет страницата си между 2013 г. и 2014 г. Според данните категорията за витамини и хранителни добавки е в топ пет категории продукти с най-голям ръст в онлайн продажбите.

Национална агенция по лекарствата в Гърция, EOF, държавният орган, който издава разрешенията за лекарства, козметика и хранителни добавки, каза пред БМРР, че броят на молбите за хранителни добавка се е удвоил между 2012 и 2014 година.

От EOF обаче заявиха, че компаниите "често нарушават" правилата за вида на посланията, които такива продукти могат да правят в своите реклами.

Колагенът за пиене, протеин, който се среща в човешкото тяло, стана особено популярен с влизането си на пазара в Гърция през 2010 г., често с обещания за облекчаване на болки в ставите, остеопороза, артрит и др.

Сайтът Arthritis Research UK посочва, че проучвания за ролята на колагенa при лечението на остеоартрит дават "смесени резултати". Изследвания за ролята му при лечение на ревматоиден артрит "предполагат, че той не оказва значителен ефект за намаляване на болките и възпаленията на ставите," се казва в материала, с уточнението, че "тези заключения не се наблюдават при всички изпитания".

Гиоргос Цукаладакис, бивш представител на компанията Collagen Power, казва през 2014 г.за популярно телевизионно лайфстайл предаване в Гърция: "Това е естествено средство срещу тревожност. Стресът и притесненията подлудиха всички. Безработицата засегна всяка къща. Няма дом, няма семейство, в което да няма един или двама безработни."

Държейки бутилка с един от най-известните продукти на компанията Collagen Pro-Active, той се обръща към водещия: "Помага за подобряване на психологическото благосъстояние". Цукаладакис вече не работи за Collagen Power.

Гръцката поп звезда Гиоргиос Сампанис дори промотира продукта, като през 2014 г. го показва четири пъти във вулгарен музикален клип към песента Mono Ex Epafis ("Само с едно докосване").

От EOF заявиха пред БМРР, че през юни 2014 г. са препоръчали на гръцкото здравно министерство да глоби Collagen Power с 35 000 евро за заблуждаваща реклама. На въпрос дали глобата е действително наложена служител в министерството заяви, че жалбата е подадена в рамките на предишното правителство и ни насочи обратно към EOF, откъдето ни посъветваха да се обърнем към министерството.

Собственикът на Collagen Power Гиоргос Триандафилу отказа да даде интервю за темата. БМРР изпрати на фирмата и подробни въпроси относно тяхната реклама и глобата.

От компанията отговориха: "Не сме били информирани за решение – или някакво намерение – от страна на EOF да предложи на Министерството на здравеопазването да наложи санкция. На нашата компания не е била наложена глоба."

От фирмата потвърдиха, че Цукаладакис е напуснал компанията и отказаха да коментират неговите медийни изяви от 2014 г., заявявайки, че това е било коментар "изваден от по-широкия контекст на разговора".

От EOF заявиха пред БМРР по имейл: "Във връзка сме с Националния съвет за радио и телевизия по отношение на рекламата на подобни продукти, които имат здравни претенции."

На цена от около 50 евро за бутилка от 600 милилитра,, количество, което ако се приема според инструкциите ще стигне за 24 дни, колагенът за пиене е скъп за много гърци.

Въпреки това лекарите са обезпокоени от степента, до която пациентите им разчитат на хранителни добавки.

БМРР получи копие от протокола от заседание на Медицинска асоциация в Атина от април 2015 г., при условие, че лекарите, цитирани в документа, останат анонимни.

Един лекар казва: "Много колеги се обаждат на асоциацията да се оплакват от рекламата на хиалуронова киселина и колаген, заради която пациентите спират предписаното лечение."

Друг допълва: "Трябва да разберем как може да се намесим като медицинска асоциация, за да спрем тази история с рекламирането на вещества и продукти чрез интернет, телевизията, навсякъде, в резултат на което пациентите спират лечението си."

EOF каза пред БМРР, че често налага глоби за подвеждаща реклама. "Но компаниите не се съобразяват със санкциите, поне не веднага", заявиха от организацията.

Йоанис Баскозос, генералния секретар по обществено здраве в гръцкото Министерство на здравеопазването, каза, че подкрепя усилията за обща забрана на такава реклама. Но ръцете на правителството са вързани, допълни той.

Баскозос заяви, че правителството на СИРИЗА планира да наеме повече лекари, медицински сестри и парамедици, че е успяло да постигне умерено увеличение на разходите за здравеопазване и предлага безплатен достъп до системата на общественото здраве за неосигурени гърци.

По думите му нова публична база данни, включваща списъците с чакащи, цели да изкорени тенденцията лекарите да искат подкупи, за да осигурят на пациента по-ранни дати за преглед, практиката, придобила печална слава под името fakelaki или "малък плик".

Тенденцията за искане на подкупи се влоши при орязването на бюджета за здравеопазване, след като заплатите на самите медици бяха намалени и е част от по-широк проблем с корупцията и укриването на данъци - проблеми, които кредиторите на Гърция поискаха Атина да отстрани в замяна на финансова помощ. "Това е революция в здравеопазването!" извика Баскозос.

Но Вихас от солидарната клиника, каза, че докато достъпът на неосигурените гърци по здравеопазване се е подобрил, дългите списъци на чакащи и бедстващите болници са накарали много хора да се обърнат за помощ към неговата институция.

Някои гърци, написа Вихас през септември във "Фейсбук", все още не могат да си позволят дори и субсидирани от държавата лекарства, не на последно място заради разликата между цената в аптеката и размера, който държавата покрива - разлика, която става все по-голяма.

Той описва случай, в който пациент идва в Национална здравна мрежа в Гърция, мрежата от общностни клиники, оплаквайки се от недостиг на въздух.

Димитрис Курувакалис, медик в болница Ippokration в Атина и високопоставен член на Федерацията на държавни служители в болниците (POEDIN) в Гърция, описва типична сцена:

Вместо да се занимават с болници или общностни клиники, много гърци просто купуват антибиотици без рецепта. Според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, Гърция е на първо място в Европейския съюз по употреба на антибиотици извън болница - 34.1 дневни дози на 1000 граждани.

На Балканите Румъния е на второ място с 31.2 дневни дози; Хърватия е 12-та с 21.4 дози, България заема 13-то място с 21.3, а Словения е 25-а с 14.2.

Ники Ликургия, фармацевт в атинския квартал Ликавитос, каза, че пациенти болни от рак идват да я питат за "лекарства за несвързани с тяхната диагноза оплаквания, в допълнение на лечението, без да се консултират с лекаря си".

Сотириос Циодрас, доцент по вътрешни болести и инфекциозни заболявания в медицинския факултет на Атинския университет, цитира проучване, според което между 40-60% от аптеките продават антибиотици без рецепта.

Циодрас каза, че за шест години на дълбока икономическа криза, тревожност и плачевното състояние на здравеопазването са принудили гърците да се хванат и за най-малката сламка.