В понеделник сутрин, Франция, а и света, осъмна със "сюрприза" от първия тур на първичните избори за кандидат-президент на Социалистическата партия. Името на излезлият, и то убедително, начело е... Беноа Амон.

Нека не се хваля, но за мен, както и за останалите около 500 000 французи (още не се знае точната цифра), гласували за него в неделя, изненадата е относителна. Амон е фин, проницателен и много интересен политик с ясна и уверена преценка на настоящето и визия за бъдещето в близък, средносрочен а и по-далечен план. Но вярно е, че в днешното време на политически недоразумения, превзели дори Белия дом, той за съжаление е наистина рядка перла. Още за самобитната му биография след малко.

Първо нека видим какво точно се случи около първичните избори на левицата. До тях се стигна някак неочаквано, поради непопулярността на сегашния президент. Самият Франсоа Оланд бе определен за представител на социалистите за предишните избори също чрез изненадващо оспорвани първични избори през есента на 2011г., след световния катаклизъм със смятаният дотогава за естествен кандидат Доминик Строс-Кан. Поне по традиция, деистващия държавен глава не трябваше да се изправя срещу вътрешна конкуренция, ако решеше да се кандидатира за втори мандат.

Само че от идването му на власт през май 2012г., Оланд нареди поредица от грешки, пропуски и непохватности, които сведоха подкрепата му до едноцифрови проценти. Той се видя принуден да се оттегли от надпреварата и така се стигна до "Гражданските първични избори" - каквото е официалното им название.

Това състезание бе решено сравнително късно в цикъла на президентска надпревара. Набързо се оформиха два основни претендента - досегашният премиер Манюел Валс и бившият министър и икономически "сувренист" Арно Монтбург. Беноа Амон идваше едва далечен трети, и то защото останалите четирима кандидати бяха вид пълнеж, без каквито и да е шансове за двуцифрен резултат.

Тук стигаме до резонния въпрос "Кой е Беноа Амон?"

Досегашен депутат от пъстрокултурното парижко предградие Трап, дългогодишен среден и понякога висш кадър на френската Социалистическа партия, дясна ръка на тогавашната й лидерка Марти Обри. Със сравнително скромен министерски опит, най-високият му пост бе начело на образованието в сегашното управление на левицата.

Но Амон стана известен с това че не успя да остане министър дори и за едно начало на учебна година. Видя се принуден да подаде оставка, заедно с Арно Монтбур, поради липса на леви мерки и реформи и в протест срещу възприетият като десняшки уклон на президента Олад и премиера Валс.

За разлика от гръмогласния и често доста театрален Монтбург, Беноа Амон не се впусна да торпилира правителството, което току що бе напуснал, а се зае с основното в политиката - да се вижда с обикновените хора из цялата страна, да разбере проблемите им и да търси нови решения.

А ето и основните предложения на кампанията му:

- универсален минимален доход за всички французи от около 750 евро месечно на човек, без оглед на благосъстоянието им. Идеята бе почти неизвестна на широката публика само допреди няколко месеца и доби популярност именно благодарение на добрите му пояснения.

- нов модел за развитие и производство, вдъхновен отчасти и от Бърни Сандърс, с когото Амон се срещна в САЩ. "Не приемам че днес човек може да се нарече социалист, ако не е екологично настроен" обича да повтаря Беноа Амон. Той е за тотално премахване на дизела във Франция до 2025г. и пълен отказ от ядрената енергия до 2035г.. Също и за насърчаване местното производство на енергия от възобновяеми източници. Както и за вписване във Френската конституция на защитата на обществените блага, като вода, въздух и т.н., и съответно за специални данъци за онези предприятия, които ги ползват за частни, а не обществени нужди.

- Франция може и трябва да е по-отворена за бежанците от войни със създаването на специфична т.н. хуманитарна виза.

- за легализиране на канабиса, като държавата да ползва приходите от това за засилване превантивните кампании.

- еволюиране на "републиканската монархия" на Петата република и учредяването на Шеста република, коренна промяна на институциите. Част от идеите е да има само един президентски мандат, но от 7 години, както и да се взимат предвид белите бюлетини.

В крайна сметка, над 36 на сто от гласувалите на първия тур на първичните избори явно са оценили Беноа Амон и, като се има предвид мигновенната подкрепа на събралия около себе си 18% Арно Монтбур, с 31 процента "казионния" кандидат Манюел Валс просто няма почти никакви въможни резерви от гласове. С две думи, победата идната неделя на боксьора Амон с герой Мохамед Али, е почти предизвестена.