Докато светът следеше встъпването в длъжност на новия американски президент, в една съюзническа страна от другата страна на Атлантическия океан бе положено началото на големи промени: в турския парламент управляващата "Партия на справедливостта и развитието" (AKP) и дяснонационалистическата Партия на националното действие (MHP) събраха на второ четене достатъчно гласове, за да предприемат последната стъпка към оспорваните конституционни промени. А именно: свикването на национален референдум.

Промените в конституцията ще предоставят всичката власт в ръцете на един човек, който няма да се отчита пред никого. Президентската република в турски стил ще бъде зле функционираща структура, която ще премахне и последните демократични инструменти.

В парламента двете четения на поправката се проведоха в рамките на десетина дни. Изключително технократичните и обхватни реформи така и не бяха дискутирани от обществеността. В крайна сметка, с изключение на няколко популистки изявления, турските граждани така и не разбраха що за дебат се води в парламента и как промените ще окажат дълготрайно влияние върху техния живот.

Фактът, че конституционната промяна беше внесена в парламента по време на извънредното положение, повдига следния въпрос: защо правителството бърза толкова много с гласуването на тази реформа? Не трябваше ли то да се концентрира най-вече над отмяната на извънредното положение, както и над борбата срещу терора и нестабилността в страната? Вместо това AKP и съучастниците ѝ от Партията на националното действие се захващат да променят структури, които изискват внимателна и задълбочена проверка.

Сега последната дума ще имат хората в Турция. Има обаче три важни фактора, които ще окажат влияние върху решението им.

Опозиционерите започнаха кампания срещу държавната пропаганда. Само че за да бъде успешна, изявите на опозицията трябва да бъдат много по-добри от всички досегашни изборни кампании. Освен това опозицията трябва да бъде единна. След изборите през юни 2015 година опозиционните партии не успяха да са сплотят.

Второ: Какво ще стане със сигурността в страната? Несекващите терористични нападения, военната операция в Сирия и чувството на заплаха са сред основните теми, които вълнуват хората. След като спечели мнозинство в парламента, AKP обеща да сложи край на терористичните нападения и да възстанови стабилността. Тя обаче не изпълни това обещание. Ще потърсят ли хората отговорност от президента Ердоган?

И трето: Последният фактор, който може да окаже влияние върху изхода от референдума и да подсили позициите на AKP, би бил евентуален успех на международната сцена. Президентът Ердоган държи на това САЩ да предадат на Турция проповедника Фетхуллах Гюлен. А администрацията на новия американски президент Доналд Тръмп сигнализира отстъпчивост в това отношение. Ако преди референдума Гюлен бъде отслабен по някакъв начин, Ердоган ще разшири значително властта си.

Разбира се, че има и други фактори, които могат да окажат влияние върху изхода от референдума. Но в крайна сметка най-важното си остава достъпът до информация, за да могат избирателите свободно да решават собственото си бъдеще и бъдещето на следващите поколения.