Големи компании, банки и дипломати в САЩ протестират срещу забраната на Тръмп
Технологичните гиганти от Силициевата долина първи обявиха, че не одобряват санкциите срещу сирийски бежанци и граждани на 7 държави, наложени от президента Доналд Тръмп, но след ден на колебание във вторник към тях се присъединиха и водещи корпорации извън сектора.
Лично главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Лойд Бланкфейн оглави несъгласните от Уолстрийт. Още в неделя в позиция, разпратена до служителите, той обявява, че разнообразието на служителите е една от причините за успехите на банковата група и че ако временната мярка на президента стане постоянна, това ще създаде сътресения за банката и за персонала ѝ. "Това не е политика, която подкрепяме", допълва Бланкфейн. Позицията му има особено голяма тежест, защото няколко служители на Goldman Sachs заеха високи постове в екипа на Тръмп.
Майк Корбат, ръководителят на Citigroup, казва в писмо до персонала, че банката е притеснена от "посланието, което изпраща нареждането на президента", както и от ефекта на имиграционната му политика върху "способността ни да обслужваме нашите клиенти и да допринасяме за растежа".
Ръководството на JPMorgan Chase & Co не критикува директно Тръмп, но заяви, че помага на всички засегнати служители, и подчертава, че страната "е силна благодарение на богатото разнообразие на света около нас".
"Зависими сме от различните източници на таланти, присъстващи в нашия екип", се казва и в позиция за персонала, разпространена от главния изпълнителен директор на Bank of America Corp Браян Мойнихан.
Несъгласие със забраната на Тръмп изразиха Бил Форд, председателят на управителния съвет на Ford, както и главният изпълнителен директор Марк Фийлдс: "Не подкрепяме тази политика или която и да е, насочена срещу ценностите ни като компания."
Позицията на United Parcel Service е: "Подкрепяме политиките, позволяващи законното движение на хора през границите, макар че проявяваме разбиране и към необходимостта да се защити националната сигурност."
Денис Уилямс, лидер на влиятелният профсъюз на работниците в автоиндустрията UAW, каза, че синдикатът "отхвърля всяка политика, оценяваща хората според религията или гражданството им".
Илън Мъск, ръководител на Tesla Motors и съветник на Тръмп, заяви, че очаква тази седмица да разговаря с президента, и призова хората да му изпратят идеи за корекция на заповедта. "Няма възможност за оттеглянето ѝ, но има за модифицирането ѝ", написа той в Twitter.
Изчакващи и пасуващи
Но други големи имена или не заеха позиция, или реагираха с формално съобщение, че анализират последиците от решението на Белия дом за персонала си. Сред тях са Morgan Stanley, Wells Fargo, борсовите оператори Bats Global Markets, Nasdaq и Exchange Inc - компанията-майка на нюйорската фондова борса. Общо взето мълчи и секторът на хедж фондовете и компаниите за дялово инвестиране като Bridgewater Associates, Renaissance Technologies, Millennium Management, Two Sigma Investments, Blackstone Group.
"Ройтерс" и водещи американски издания разказват, че на доста места в бизнеса се въздържат да заемат позиция от притеснение да не си създадат проблеми с Белия дом и регулаторите от администрацията на Тръмп, който е способен с няколко остри нападки в "Туитър" срещу конкретна компания да ѝ причини сериозни загуби на фондовите пазари.
"Ню Йорк таймс" разказва, че в събота и неделя в частни разговори и срещи при закрити врата бизнес лидери са обсъждали дали и как да реагират без да рискуват да се превърнат в "боксова круша за президента" с последващ бойкот на продуктите им от милиони симпатизиращи му американци.
Coca-Cola запази мълчание до понеделник вечерта, когато главният изпълнителен директор Мухтар Кент се обяви против забраната. Disney, General Motors и Pepsico не декларираха позиция.
Сенатори демократи не успяха да спрат заповедта
В понеделник 27 сенатори демократи опитаха да предложат за гласуване проектозакон, с който да се отмени заповедта на президента. Но процедурите на Сената позволяват подобна инициатива да бъде отхвърляна, дори когато против е един сенатор и такъв се оказа републиканецът Том Котън.
Щатът Вашингтон заведе съдебен иск
Щатът Вашингтон е първият, отправил съдебен иск за спиране на президентската заповед за визите и бежанците. Губернаторът демократ Джей Инслий я определи като "обида и опасност за хората от всички щати в САЩ, за всички вероизповедания". Той подчерта, че е важно да има искове не само от физически лица и организации, но и от цели щатски администрации. Боб Фъргюсън - министърът на правосъдието и Главен прокурор на Вашингтон, каза, че искът претендира, че заповедта на Белия дом противоречи на Конституцията, защото нарушава Първата поправка и принципа за равнопоставеност при защита на правата.
Във вторник се присъедини още един щат - Масачузетс.
Поне 100 дипломати не са съгласни
Десетки служители на Държавния департамент са подписали документ за вътрешно ползване, с който критикуват решението на Белия дом. Текстът е започнал да се оформя миналата седмица, когато във ведомството научили за предстоящата заповед на Доналд Тръмп. До понеделник подкрепилите го е надхвърлил 100 души. На брифинг говорителят на Белия дом Шон Спайсър заяви, че "тези кариерни бюрократи трябва да изпълняват програмата или да си ходят".
Във външното министерство обаче защитиха правото си на подобно изказване на мнение по вътрешния "канал за несъгласие", по който до ръководството стига неодобрителната позиция на служителите по определен проблем. "Крайният резултат от тази забрана няма да бъде намаляването на терористичните нападения в САЩ, а намаляване на добрата воля към американците и заплахи към икономиката ни", цитира "Ройтерс" откъси от текста.
