Мирните преговори между сирийското правителство и опозицията в Казахстан бяха сами по себе си успех за международните им организатори, но в същото време показаха границите, до които могат да стигнат Русия, Турция и Иран в усилията си да сложат край на продължаващата вече шест години война.

Макар да беше кратка и не особено успешна, това бе първата среща за двете страни от девет месеца насам. Освен това за пръв път Москва, Анкара и Техеран ръководеха разговорите, а САЩ присъстваха само като наблюдател.

Дори самият факт, че срещата се състоя, бе дипломатически успех, свидетелстващ за растящото влияние на трите страни в Близкия Изток и за все по-слабото присъствие на Вашингтон на фона на встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп.

Ръководителят на руската делегация Александър Лаврентиев определи разговорите в Астана като "раждане" на нов формат за преговори. Зародиха се и надежди, че те може да улеснят провеждането на среща в Женева под егидата на ООН следващия месец.

След два хаотични дена Москва, Анкара и Техеран подкрепиха крехкото примирие, сключено между воюващите в Сирия страни на 30 декември, и се съгласиха да следят за спазването му.

Преговорите обаче не потръгнаха по план и бързо стана ясно, че и трите бъдещи посредници в сирийския конфликт имат проблеми с доверието. Поради това, за да има какъвто и да е шанс да се сключи крайно споразумение, може да наложи Вашингтон и страните от Залива да вземат по-голямо участие.

И това обаче вероятно ще се окаже проблем, тъй като по време на разговорите излязоха наяве остри различия между Москва и Техеран относно бъдещата намеса най-вече на САЩ.

Държавните медии в Иран цитираха официални лица, според които всякакво бъдещо участие на САЩ е неприемливо, докато Лавренитиев, основният руски преговарящ, заяви, че Москва ще приветства включването на Вашингтон в процеса.

В предишните кръгове на преговорите под егидата на ООН в Женева Москва не успя да поеме инициативата така, както в Казахстан, защото САЩ и Запада ограничиха ролята й, допълва дипломатът. Сега за пръв път Москва разбира какво е да си на горещия стол.

Руският външен министър Сергей Лавров по-рано съжали за провала на преговорите в Женева като ги нарече "безполезно седене около масата". Лаврентиев, водещият руски преговарящ в Астана, изтъкна позитивите на срещата в Казахстан, но не скри и дипломатическите проблеми, като на няколко пъти се оплака, че дискусиите вървят трудно.

Западните пратеници, които неофициално наблюдаваха случващото се по коридорите на хотела, се смесиха с репортерите, опитвайки се да разберат каква е целта на разговорите. Появиха се и спекулации дали Русия ще поиска следваща среща, на която да се изяснят детайлите около неясното официално изявление.

Докато навън валеше сняг, в лобито на "Риксос", мястото на преговорите, западни представители коментираха дали да опитат местните специалитетите с конско месо в изпълнения с цигарен дим ирландския пъб в хотела.

По някое време в понеделник вечерта казахстанският външен министър започна да търси човек, който да разведе бунтовниците по местните молове, защото му казали, че хора от опозицията искали да се възползват от намаленията.

Обратно към преговорите, бунтовниците и западни дипломати поставиха под въпрос ролята на Иран и съюзниците му.

И според западни дипломати Иран е една от основните пречки за напредъка, а един от тях дори се усъмни в ангажимента на Техеран за спиране на огъня и политически преход.

В същото време Москва обяви, че е представила на бунтовниците проект за нова конституция, изработен от руски специалисти, с цел да се ускори постигането на политически преход. Не стана ясно обаче какво е съдържанието на документа, както и какво е мнението на бунтовниците за него.

Преговорите завършиха с общо изявление на Русия, Турция и Иран, в което се ангажират да създадат мониторингов механизъм за контрол върху спирането на огъня в Сирия, което все още не се прилага в цялата страна. Бунтовниците обаче не го подкрепиха.

Вместо това, те представиха отделно предложение и поставиха под въпрос легитимността на Иран като посредник, обвинявайки иранските въоръжени сили, че нарушават прекратяването на огъня.

Според Алуш официалното съобщение от срещата на практика легитимира иранските "кръвопролития" в Сирия и не обръща необходимото внимание на ролята на шиитските въоръжени сили, които се бият срещу бунтовниците.

Антиправителствените сили, които за пръв път бяха представени и от военни, а не само от политически лица, не дадоха знак, че ще отстъпят от исканията си президентът Башар ал-Асад да се оттегли от властта възможно най-скоро - нещо което Дамаск няма да приеме.

Някои от тях не могат да си обяснят руското участие като посредник.

Делегацията на сирийското правителство пък се усъмни в легитимността на Турция като посредник в момент когато Анкара нарушава суверенитета на страната като разширява въоръжените нападения в Северна Сирия.

В нито една от делегациите не участваха високопоставени лица, а Вашингтон бе представен само като наблюдател от местния си посланик. С изключение на един служител от Обединените арабски емирства, който присъстваше неофициално, нямаше никакви други арабски пратеници.

Освен това Москва не успя да накара двете страни да преговарят лице в лице, въпреки че Лаврентиев, руският преговарящ, заяви по-рано, че именно това е "основната цел".

След като бунтовниците казаха, че не могат да седнат до хората, отговорни за толкова много кръвопролития, се наложи Москва да разчита на непреки разговори между двете страни със съобщения от посредници.

Макар според някои дипломати опозицията да е тази, която е отказала среща лице в лице, според други заради ръководителя на правителствената делегация Башар Джафари, който има репутацията на рязък човек, индиректните разговори са имали по-голям шанс за успех.

Още в самото начало се появиха и спорове около формата и дневния ред.

Опозицията настояваше за разговори, фокусирани единствено върху прекратяването на огъня, което би означавало подкрепените от Иран въоръжени сили да напуснат Сирия.

Правителството обаче, окуражено от факта, че срещата се водеше с посредничеството на верния съюзник Русия, и предвид баланса на силите, заяви, че има шанс да се постигне помирение и с Асад на власт – основната "червена линия" за бунтовниците.

Различията излязоха наяве още с началните изявления.

Алуш, начело на бунтовническата делегация, нарече сирийското правителство "кървав деспотичен режим", а Джафари, глава на правителствената делегация, обвини опозиционните преговарящи, че защитават "военни престъпления", както и че са груби и се държат непрофесионално.

Джафари даде ясно да се разбере, че правителствената офанзива срещу река Вади Барада, която осигурява по-голямата част от водата за Дамаск, ще продължи макар бунтовниците да смятат, че това е нарушение на примирието.

Андрей Кротунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения, базиран в Москва институт близък до външното министерство, смята, че провеждането на преговорите е "по-добре от нищо", но допълни, че "няма лесно решение".