Тя си спомня пренаселените стаи, пълни с походни легла, както и тоалетните без уединени места в центъра "Манзанар".

Лагерът е първият издигнат и в най-натоварения момент в него са живели малко над 10 000 души. Жегата достига 38 градуса през лятото и непрекъснатите ветрове вдигат прах. Животът изобщо не е като адските условия в нацистките концлагери - тук има стаи за пране и гладене, училище, пощенска станция и дори магазинчета, от които може да се пазарува със символичната заплата, давана на работещите лагерници.

Преди 75 години президентът Франклин Рузвелт подписва заповед 9066, позволяваща затварянето на американски граждани от японски произход.

В 10 лагера са задържани близо 120 000 души поради опасения, че може да симпатизират на врага по време на Втората световна война. Три месеца преди това избухва войната с Япония след нападението над американската база в Пърл Харбър.

Откараните в лагери са предимно от Западното крайбрежие на САЩ. Около 70 000 са американски граждани, а останалите постоянно пребивават в страната между 20 и 40 години. В крайна сметка нито един японец, живеещ в страната, или американец от японски произход не е осъден за саботаж или шпионска дейност.

В отделни кампании са интернирани около 11 000 души с германски и 3000 с италиански произход.

Архивни снимки припомнят за живота в лагерите и липсата на свобода за изселените японци. Прилежно облечени мъже в костюми и вратовръзки търпеливо чакат на улиците до багажа си в куфари и сакове, за да ги откарат в лагерите. Майка люлее бебето си, седнала върху купчина багаж. Прашни и неугледни бараки. Лагерник, каращ трактор през нива на затвора.

За отбелязване на годишнината в петък във Вашингтон в Националния музей за американска история бе открита фотоизложба. Много от кадрите са на Ансел Адамс и Доротея Ланг.

На една от снимките е Оказаки как прегръща със сестра си майка си в Манзанар. Кадърът е част от архива на Конгресната библиотека

Днес Оказаки си припомня как са живели в страх. "Няма как да не те е страх с всичките огради от бодлива тел, охранителни вишки и въоръжени постове", разказва тя пред "Ройтерс".

Някои американци от японски произход правят паралел с заповедта на президента Доналд Тръмп от миналия месец, насочена срещу допускането на граждани на 7 държави с предимно мюсюлманско население. "Как реагираш днес на забраната срещу мюсюлмани е същото като това как би реагирал на затварянето на моите родители и техните родители преди 75 години", каза конгресменът Марк Такано.

Кенджи Сахара си припомня как са пристигнали в лагер в Санта Анита, издигнат на писта за конни надбягвания само на 30 минути от дома му в Лос Анджелис. "Казаха ни да се явим в местната църква. Там ни чакаха 10-15 автобуса. Когато слязох от автобуса, видях редици от конюшни и казармени помещения. Там живяхме", разказва Сахара, който е на 82 години.

Мястото всъщност е сборен пункт за повече от 18 000 души. Половин година по-късно Сахара и семейството му са преместени за постоянно в Джеръм, щата Арканзас. "В края на всеки вагон имаше пазачи и прозорците бяха покрити." Животът на новото място не е много по-добър: "Първото, което забелязах, бе колко хора имаше в Джеръм в сравнение със Санта Анита, където едва можеше да се обърнеш".

Сахара и семейството му са освободени през 1945 г., когато той е на 11 години. Оказаки и роднините ѝ са пуснати през юли 1944 г. От всички е изискано да положат клетва на вярност към САЩ, за да получат свободата си.

Оказаки не приема термина "интерниране" и предпочита "затваряне". "Не съм била интернирана, защото съм американски гражданин. Терминът "интерниране" се отнася до вражески настроени чужденци по време на война."

През 1988 г. президентът Роналд Рейгън подписва закон, с който на живите, преминали през лагерите, се изплаща обезщетение. Всеки получава по 20 000 долара и официално извинение от властите.