Помощ за дребния бизнес или коз за работодателите - безусловният доход във Финландия
560 евро месечно в продължение на две години – това получват 2000 безработни финландци, избрани да участват в експеримента на скандинавската държава с безусловен базов доход.
Когато получил предложението, Мика Руусунен решил, че се шегуват с него или че се опитват да го измамят.
Руусунен е пекар, но от две години насам не може да си намери работа. По време на процедурата е бил безработен, но сега вече е започнал платен IT стаж. "За мен тези пари идват като бонус над изработеното", казва той пред в. "Гардиън".
Но е на мнение, че безусловният базов доход ще помогне много на други безработни, особено на хора, които искат да развият собствен бизнес.
"Отвориш ли фирма, не получаваш помощи, дори ако в продължение на шест месеца си без доходи. Трябват ти спестявания, иначе е невъзможно".
Друг участник в схемата – Юха Ярвинен, смята, че сегашната социална система вреди на безработните. Той няма работа от пет години насам. "Вършил съм доста неща – снимал съм сватби, правил съм сайтове, защото ми харесва да го правя. Но преди да получа базисния доход, ако ми бяха платили за тези неща, щях да загубя помощите си".
Защитниците на идеята изтъкват разнообразни аргументи – че той ще облекчи социалната система, ще улесни борбата с неравенството и ще окуражи започването на дребен бизнес. Сред тях са предприемачът Илон Мъск и френският социалист Беноа Амон.
Противниците ѝ питат "Кой ще плати?" и се боят, че наличието на парите може да откаже хората изобщо да търсят работа.
Все повече политици, стратези и предприемачи застават зад безусловния базов доход с мотива, че той може да реши някои от най-големите проблеми на съвремието.
Проблемите на настоящата социална система
Социалната система, първоначално замислена като фонд, който работниците пълнят в добри времена и от който се възползват в лоши, поддържа все повече хора, чиито доходи перманентно не достигат, макар да работят.
Освен това финландските власти се боят, че тя се е усложнила прекалено много с годините. "Ако имаш работа на непълен работен ден, кандидатстваш за помощи на всеки четири седмици", посочва Марюка Турунен, която участва в пилотния проект на правителството.
"Може да имаш няколко работодатели и трябва да изчакаш да вземеш заплата от всичките. Минават още седмица-две, за да получиш парите си. Не знаеш колко ще получиш, нито кога".
Според изследване на Oxford Martin School, 47% от работните места в САЩ ще изчезнат през следващите две десетилетия. Но дори да живеем в свят, в който не е нужно да работим, понеже работите ще вършат всичко, въпреки всичко ще се нуждаем от доходи.
Има ли по-малко работни места, ресурсите ще трябва да се разпределят от хората, които притежават необходимите технологии, към останалите, които искат да ги купят, твърди икономистът от Калифорнийския университет Робърт Райш. Според него безусловният базов доход "почти сигурно ще е част от решението".
Други икономисти обаче сочат, че възходът на технологиите е унищожавал работни места и преди, но винаги са се появявали нови възможности за работа.
Кой плаща?
Социологическите проучвания по темата почти винаги забравят да попитат респондентите готови ли са да плащат по-високи данъци. Въвеждането на безусловен базов доход ще изисква фундаментална промяна в политиката – държавници, готови да защитават масово неодобрявано вдигане на данъците. 78% от швейцарците отхвърлиха идеята на референдум миналата година.
Проблемите са други
"Погрешна е идеята, че автоматизацията води незабавно до нуждата от безусловен базов доход, като се пропуска разговора за случващото се на работното място. Изследванията ни събраха значителни доказателства, че някои индустрии използват напредъка в техниката и го комбинират с влошено отношение към работниците", сочи Питър Нолан от Leicester University.
Той дава за пример шивашки компании, които наемат хора за много по-ниска от минималната заплата и настоява, че фокусът трябва да бъде върху подобряването на условията на труд.
Финландските профсъюзи също са против идеята, боейки се, че наличието на безусловния базов доход ще намали възможностите им да преговарят с работодателите, както и че може да доведе до отмяна на регулациите на минималната заплата.