Герт Вилдерс - човекът, който изобрети тръмпизма

Дълго преди Доналд Тръмп да обърне американската политика нагоре с краката, Герт Вилдерс пренаписваше правилата в Холандия.
Двамата си приличат по много неща – усета как да завладеят новинарския цикъл, отхвърлянето на сложната партийна йерархия, успешните кампании в социалните медии и, разбира се, озадачаващите руси прически.
Вилдерс се възхищава на Тръмп и охотно представя предизборната си кампания като част от глобална популистка вълна, пише "Политико" в статия, озаглавена "Мъжът, който изобрети тръмпизма".
Партията на свободата на Вилдерс (PVV) се изравни в допитванията с управляващата Народна партия за свобода и демокрация (VVD) на премиера Марк Рюте.
Но между американеца и холандеца има важни разлики. Липсата на съсредоточеност на Тръмп няма нищо общо с изключително твърдата решимост на Вилдерс да осъществи мисията си – да изхвърли исляма от Холандия.
Тръмп е новак в политиката, докато
Вилдерс, макар че се представя за борец срещу върхушката, е в парламента вече почти 20 години.
Лидерът на Партията на свободата е израснал във Венло – градче на границата с Германия, в центъра на "католическия Юг". Според местните – по-бедна, но и по-весела част на страната, отколкото калвинисткия Север.
Вилдерс е най-малкият от четири деца – две сестри и по-голям брат, който публично се изказва против политическата му дейност. Семейството е католическо, но самият Герт не е религиозен. Макар да се гордее с произхода си от "най-красивата провинция" Лимбург и да говори с радост на местния диалект, Вилдерс не разказва охотно за произхода си по майка.

Майка му е родена в Индонезия и е пристигнала в Холандия като малка, след като родителите ѝ са напуснали азиатската страна и са се върнали в Европа.
Произходът ѝ се цитира като "холандско-индонезийски" - термин, използван както за потомците на холандските колонизатори, така и за хора от смесен холандско-индонезийски произход.
Според националните архиви, цитирани от De Groeen Amsterdammer,
дядото на Вилдерс – Йохан Ординг, е работил в Индонезия, където се е оженил за произхождащата от еврейско и индийско потекло Йохана Мейер.
След като отбива военната си служба и завършва университет, Герт започва работа в местната социална служба и остава шокиран от това колко зле функционира тя. Той запазва ненавистта си към бюрокрацията и т.нар. poldermodel – консенсусната политика, характерна за Холандия.
Вилдерс решава да се присъедини към Народната партия за свобода и демокрация, срещу която сега се бори. Той се издига в йерархията и през 1997 г. става общински съветник в Утрехт. По това време забелязва, че много турски имигранти пристигат да живеят в квартала му, и това не му харесва.
В този момент от живота си Вилдерс започва преобразяването си – той започва да учи как да се държи пред медиите,
отървава се от акцента си и изрусява косата си
Последното прави на шега, твърди негов бивш приятел, но новият цвят предизвиква такова внимание, че решава да го запази.
През 1998 г. високият блондин влиза в парламента и веднага бива забелязан от медиите и от останалите депутати. Вилдерс бързо си печели репутация на човек, който не се придържа безпрекословно към партийната линия.
Some media was present today.. pic.twitter.com/a1FWfZLj8X
— Geert Wilders (@geertwilderspvv) February 18, 2017
Неприязънта му към исляма обаче започва много по-рано. Преди да влезе в университета, той пътува в Египет, Сирия и Иран. През осемдесетте посещава Израел, и изхарчил всичките си пари, започва да бере чушки и пъпеши в Йорданската долина, за да спечели средства.
Остава в Израел повече от година и се влюбва в страната
която сега приема като фронтова линия на войната между варварството и цивилизацията.
След терористичните атентати на 11 септември 2001 г. политическите цели на Вилдерс придобиват ясна форма.
По това време консервативният Пим Фортайн, който е и открит гей, разтърсва Холандия с възгледите си срещу имиграцията и исляма, а Вилдерс се дразни, че собствената му партия не може да се изправи срещу изгряващия политик. През 2002 г.
Фортайн бива застрелян от радикализиран природозащитник, а Вилдерс заема ролята му.
Той критикува все по-остро кандидатурата на Турция за Европейския съюз, наричайки я "троянски кон", който няма място в "юдео-християнския" свят.
Два години по-късно Вилдерс напуска партията, за да основе свое политическо движение. Малко след това страната е шокирана от убийството на режисьора Тео ван Гог, извършено от мюсюлманин от холандско-марокански произход.

Разследването открива, че терористът е имал намерение да нападне и Вилдерс. Оттогава политикът живее с 24-часова полицейска защита и рядко се появява на публични места.
По същото време журналистът Мартин Босма, станал свидетел на убийството на Ван Гог, се присъединява към Вилдерс. Двамата създават
"виртуална" партия, която няма други членове и не се ползва с държавно финансиране.
"Партията на свободата" се принуждава бързо да се научи да води кампании в интернет, а по-късно завладява и социалните мрежи. Вилдерс умело използва заплахата срещу себе си, за да натрупа имидж на борец за свобода, а знанията му за дейността на парламента му дават възможност да прокарва посланията си и там.

Макар ненавистта към традиционната политика да е движеща сила на кампанията му, само трима депутати са прекарали в парламента повече време от него - 6694 дни.
Вилдерс на практика не позволява на медиите достъп до партията.
Опитите за контакт с него или с депутатите му обикновено биват посрещани със стена от мълчание. В същото време изявленията му са внимателно изпипани, така че да се превръщат в грабващи заглавия и да разпалват публиката.
Вилдерс е добър в създаването на обидни неологизми като straatterroristen ("улични терористи" - мъже с вид на чужденци, които се мотаят по улиците), haatpaleizen ("дворци на омразата" - за джамиите) и "head rag tax" ("данък върху парцалите за глава", тоест върху мюсюлманските покривала).
#NederlandWeerVanOns#StemPVV#PVV pic.twitter.com/sQeugyDEiB
— Geert Wilders (@geertwilderspvv) February 20, 2017
"Туитър" се оказва удобна за него среда и сега е основният му начин на комуникация с публиката. Изборната му програма за 2017 г. се състои от една страница текст, публикувана в социалните мрежи, но предложенията му за затваряне на всички джамии и забрана на Корана получиха много повече медийно отразяване, отколкото обещанията на съперниците му.
Възгледите му стават все по-радикални
Но това отблъсква някои хора от родното му място, които, макар да подкрепят убежденията му, не приемат кратката му програма насериозно.
Върху мост във Венло е изписан голям графит с думите "Как, Герт?" - алюзия към съмненията, че Вилдерс няма конкретен план за изпълнение на обещанията си.
"Не знам за кого да гласувам, но със сигурност няма да е за него", казва 55-годишната Анс Сталс. "Той не казва какво точно ще направи".
19-годишният Янес ван Дайк също няма да подкрепи Партията на свободата. "Чужденците идват тук и не работят. Ние плащаме, докато те лежат, това е проблем", казва той. "Той е прав, но това го казват и други политици, той просто обира цялото внимание."