Сравнително богати, намерили баланс между работата и личния живот, житейски удовлетворени - това са накратко холандците. Защо тогава недоволството в страната расте, обяснява в. "Файненшъл таймс".

Възходът на евроскептика Герт Вилдерс би могъл да бъде обяснен с проклятията на съвременната индустриална епоха – неравенство и натиск върху средната класа. Икономическите данни обаче не показват такова нещо.

В сравнение с останалите напреднали икономики, холандците са доволни от постигнатото. Удовлетворението им е над средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това вероятно се дължи отчасти на добрия баланс между труда и свободното време. Те прекарват повече време извън работното място, забавлявайки се и с близките си, отколкото гражданите на всяка останала държава от ОИСР. На практика няма служители, които да полагат извънреден труд.

82% от работоспособното население се труди – в сравнение с 68% в Германия и 67% във Франция.

Хората под 25 години се затрудняват да си намерят работа в повечето развити икономики, но две трети от младите холандци са ангажирани.

Холандците са богати дори по европейските стандарти. Приходът на глава от населението е 38% по-висок от този на испанците и италианците и 21% по-висок, отколкото във Великобритания.

Това богатство е и по-равномерно разпределено, отколкото в повечето развити държави. Бюджетният остатък е над 8% от БВП през 2016 г. - третият най-голям в ОИСР. Това се дължи на силен износ на селскостопански стоки и химикали, на високи спестявания и чужди инвестиции.

Средните стойности не дават цялата картина, а в случая важни са трендовете. На много нива Холандия регистрира негативни развития.

Качеството на работните места се влошава – от 2008 г. насам рязко скочиха временните длъжности и самонаетите лица. Един на всеки четирима работещи холандци е на временен договор – почти двойно в сравнение със средното за ОИСР и 4 процентни пункта повече, отколкото преди кризата. Сред младите хора над половината работят по този начин.

Темпът на растеж на икономиката се ускори през 2016 г., но преди това имаше осем трудни години. Като цяло, холандската икономика изостава от останалите в ОИСР.

Достъпът до финансиране за бизнеса е труден – близо 12% от малките и средните фирми са възпрепятствани да получат заем. Този процент е най-високият в еврозоната, ако не се брои Гърция. А процентът на отхвърлените е по-висок дори от този в южната държава.

През януари безработицата спадна до 5.3% - ниска цифра, в сравнение с останалите държави от ОИСР. Но далеч по-висока от времената преди кризата. На регионално ниво е дори по-зле – в провинции като Грьонинген, тя е 9%. А този регион е крепост на Герт Вилдерс. От друга страна, поддръжниците на евроскептика са много и в Зеландия и Лимбург – две от провинциите с най-ниска безработица.