Никой не би се усъмнил в принадлежността на Жозе Еврар към левицата. Един от чичовците на родителите му, спомня си той с гордост, е френски комунист, екзекутиран от нацистите. Баща му е работил в каменовъглена мина. Самият Еврар е бил редовен член на Френската компартия в продължение на 36 години.

Така че бившият пощенски работник е човек, от когото най-малко бихте очаквали хвалебствени слова на конгрес на френския крайнодесен "Национален фронт". Но той е там, в сив костюм и маркова вратовръзка, на същата сцена, на която партийният лидер и кандидат за президент Марин льо Пен по-късно ще да просълзи слушателите си с яростна тирада срещу имиграцията и Европейския съюз. Под възгласи "Браво!" от публиката Еврар обяснява своята трансформация -

За да се превърне от водещ кандидат в президент обаче Льо Пен има нужда от легиони избиратели, готови да преминат Рубикона и да сменят политическите си лагери. Социологическите сондажи сочат, че твърдото ядро може да ѝ стигне да бъде начело след първия кръг на президентските избори на 23 април.

Но тя няма да спечели решаващия балотаж на 7 май, ако голям брой гласоподаватели не скъса със старите си изборни нагласи и като Еврар не изостави традиционните си, дори пожизнени, партийни лоялности.

защото дават тежест на аргумента, че традиционният лево-десен формат, характерен за следвоенната френска политика, рухва.

Партията се опира на техния пример, за да покаже, че е станало по-приемливо да се гласува за Льо Пен, след като тя спечели 18% на президентските избори през 2012 г., ставайки трета на първия тур.

Стремейки се да привлече избиратели от целия спектър, Льо Пен говори за нов политически пейзаж, противопоставящ "патриоти" срещу "глобалисти". Към последните, според нея, спада парижкият политически елит, когото тя обвинява, че предава властта и суверенитета на Франция на европейските бюрократи и отваря страната за масова имиграция, разрушаваща френската култура.

Еврар и други "новопокръстени" като него получиха възможност да говорят от трибуната по време на двудневния форум в Лион. Излагането на показ на хора, които са напуснали редиците на политическите врагове на Льо Пен, обслужва стратегията на "Националния фронт" за "детоксикация",

Тази стратегия включваше и отстраняването на бащата на Льо Пен - Жан-Мари, за да се дистанцира партията от заядливия бивш участник в Чуждестранния легион. Старият Льо Пен основа Националния фронт през 1972 г. и редовно получаваше съдебни присъди за омаловажаването на нацистките престъпления.

Партийни поддръжници в Лион казаха, че вече не се притесняват толкова да афишират симпатиите си. "Така и не не посмях да кажа на родителите си, че гласувам за "Националния фронт", обяснява Мирей Дюма, пенсионирана козметичка. Тя добавя, че е избягвала да говори за политика с клиентите си от страх да не пострада бизнесът ѝ. "Гласувах тайно, а сега вече съм щастлива, че мога свободно да говоря за това", казва Мирей.

Тя и съпругът ѝ Тиери са сред онези, които искаха да си направят селфита и да се ръкуват с Еврар, сякаш е телевизионна знаменитост. Тиери Дюма споделя, че и той е бил комунист с членска карта от 1976 до 1982 г. Той започнал да гласува за "Фронта" от 1988 и станал негов редовен член през 2010 г. Ако Льо Пен спечели през май, добавя той, това ще стане "само защото и други хора са тръгнали по същия път".

Еврар казва, че са му били необходими 13 години, за да измине еволюцията от една политическа крайност до друга. Той напуснал Френската комунистическа партия през 2000 г., а през 2013 г. влязъл в офис на "Националния фронт" и казал: "Искам да участвам в борбата, затова дойдох да помоля за членство." На местните избори през 2015 г. той бе кандидат на партията на местните избори и победи своя съперник комунист.

както може да изглежда отвън, обяснява той и казва, че е преоткрил ценности, възпитани у него от левичарското му семейство - "понятията за суверенитет, за независимост, защитата на националния трикольор и т.н.". Но се сблъскал и с враждебност от бившите си другари.