Защо гласовете на турците в Германия са важни за Ердоган
Подкрепата на турците в Германия – за това се бори президентът Реджеп Ердоган. Това е и причината отношенията между Берлин и Анкара да се влошат забележимо, след като германските власти отмениха няколко прояви на турски министри, които трябваше да агитират за референдума за превръщане на Турция в президентска република.
От три милиона турци или лица от турски произход 1.4 милиона имат право на глас на изборите в Турция.
Германия представлява в това отношение четвъртия по брой гласоподаватели избирателен район след Истанбул, Анкара и Измир.
Макар вотът от чужбина обикновено да е против управляващите, когато става въпрос за европейски държави,
Ердоган се ползва със силна подкрепа сред емигрантите.
На парламентарните избори през ноември 2015 г. Партията на справедливостта и развитието (AKP) събра 59.7% от гласовете в Германия на фона на 49.5% в Турция.
Влиянието на този електорат нараства, още повече че референдумът би могъл да бъде много оспорвана битка, пише АФП.
"Гласуването на турците в чужбина бе въведено за първи път за президентските избори през 2014 г. Само 10% от лицата, за които се отнасяше това, гласуваха тогава. Но на парламентарните избори през 2015 г. гласуваха 50%", обяснява Жан Марку, преподавател по политически науки в Гренобъл.
"За разлика от светските си предшественици Партията на справедливостта и развитието винаги е говорила на тази диаспора", добавя той.
След осуетения опит за преврат през юли 2016 г. , след който Анкара предприе вълна от чистки,
напреженията между привърженици на Ердоган и негови опоненти в Германия се засилиха.
Макар че сблъсъците между двата лагера досега бяха изключително редки, Берлин се опасява, че този турски вътрешен конфликт може да бъде разпален от сегашната избирателна кампания.
Освен това в Германия живее също многобройна кюрдска общност от един милион души, което създава опасения за внасяне на германска земя на спора между турци и кюрди.
Макар това безпокойство да не е ново, то излезе отново на преден план, след като кюрдската общност в Турция стана една от мишените на чистките, организирани след осуетения опит за преврат.
Корените на турската диаспора в Германия датират от 60-те години на миналия век, когато бившата Западна Германия, която тогава изпитваше недостиг на работна ръка, за да захрани своето "икономическо чудо", нае на работа стотици хиляди "гастарбайтери", "гостуващи работници" (турци, но също италианци, испанци, гърци, португалци)"
Първоначално те трябваше да се върнат в страната си, но много от тях в крайна сметка останаха в Германия, след което към тях се присъединиха техните близки.
През годините редица изследвания откроиха пропуските на германските политики за интеграция по отношение на турците - една реалност, която бе призната от канцлера Ангела Меркел.
Независимо от няколко примера за блестящи индивидуални успехи - футболистът Месут Йозил, режисьорът Фатих Акън, турците са разглеждани като групата чужденци, която в най-малка степен се е интегрирала в Германия. /БТА