Как Германия всъщност помогна на Ердоган
На 2 март се очакваше турският министър на правосъдието Бекир Боздаг да говори на голяма проява, организирана от турската общност в Гагенау, югозападен германски град. Целта на събитието бе да се привлекат повече гласове за вот "да" от трите милиона турци, живеещи в Германия, на предстоящия референдум за конституционни промени в Турция.
Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция и силният лидер - президентът Реджеп Тайип Ердоган, вече се радват на широка подкрепа сред германската диаспора и Боздаг очевидно се надяваше да даде допълнителен тласък.
В последния момент обаче събитието бе отменено. Община Гагенау обяви, че се отменя проявата в залата, в която се предвиждаше да се състои, заради опасения за липса на пространство за паркиране. В Турция никой не повярва на това и всички смятаха, че
решението е политически мотивирана цензура в отговор на ареста в Турция на Дениз Юджел,
германски журналист от турски произход, критичен към турското правителство. Ердоган критикува силно Германия за заглушаването на турски министър, докато същевременно предоставя много свободно пространство на враговете на Анкара.
Президентът отбеляза също, че негово участие в митинг чрез видео връзка бе блокирано от Конституционния съд на Германия и определи това като невиждан по света феномен и грубо нападение срещу свободата на изразяване. В следващо изказване той дори осъди Германия за действия, които напомнят нацисткия период.
Не само правителството, но и основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) се присъединиха към тази критична линия.
"Това изобщо не е правилно", отбеляза лидерът на кемалистката партия
Кемал Кълъчдароглу, който по принцип е много критичен към правителството. Нещо, което бе категорично изтъкнато от турското правителство, имаше решително значение - че германците са "лицемерни".
И германското правителство, и медиите обичайно критикуват, а понякога осъждат или осмиват Турция за заглушаване на свободата на изразяване. Те направиха същото и спрямо министъра на правосъдието.
"Няма какво да научим от Германия за демокрацията", обяви Боздаг.
Министърът на Турция за ЕС Йомер Челик прие ироничен подход и каза, че германските политици ще бъдат приветствани да организират мероприятия в Турция - намеквайки, че Турция за разлика от Германия е свободна страна.
С други думи случаят в Гагенау се оказа перфектно оръжие за техника за пропаганда, която правителството на ПСР все повече използва през последните пет години: "Whataboutism". Това е термин, първоначално измислен, за да опише съветската пропаганда по време на Студената война за "истинската демокрация" в СССР и лицемерието на Запада.
Цялата критика за съветските условия трябваше да бъде отхвърлена чрез изтъкване на
недостатъците и двойните стандарти на Запада
въпроса: "Какво ще кажете за това?". Никога не се говореше за истинския проблем: че в СССР имаше жестока диктатура.
Турция, разбира се, не е така диктаторска като СССР - има, най-малкото, свободни избори, но "whataboutism"-ът работи по същия начин. Чрез невинни примери на антилиберализъм от Запада или чрез напълно измислени фалшиви новини правителството на Партията на справедливостта и развитието и поддръжниците му
отричат, че Турция е по-малко свободна от западните либерални демокрации.
Всички, които оспорват това, са чуждестранни врагове и техни вътрешни сподвижници.
Реакцията срещу случая Гагенау е, и ще бъде, използвана за същата цел: замазване на ограниченията на свободата на словото в самата Турция.
По време на тази кампания за референдума, например, турските опозиционни лидери, особено тези от Партията на националистическото действие, чийто лидер стана най-добрият съюзник на Ердоган, са заставяни да мълчат от местните власти, свързани с Анкара.
Че Турция хвърля в затвора критични журналисти - с изфабрикувани обвинения за членство в терористична групировка, сега е световноизвестен скандален факт. Това е причината "Фрийдъм хаус", която в началните години на управлението на ПСР регистрираше засилване на свободата в Турция, напоследък да поставя Турция в категорията "несвободна" страна по отношение на свободата на словото. Това са
фактите, които никой "whataboutism" не може да прикрие.
От едната страна на дискусията е поведението на Турция, а от другата - на Германия. В правото си ли е Берлин? Дали властите постъпват правилно като не позволяват на турски политици да организират митинги в Германия?
Моят отговор е категорично "не". Като не позволяват на турския правосъден министър на говори на турците в Германия, германските власти не печелят нищо, а оправдават турския "whataboutism" и делегитимират себе си в очите на много турци - дори основната опозиция. По същия начин холандското правителство няма да спечели нищо освен същите лоши резултати, като не разреши турски митинг в Ротердам.
Тук има концептуален проблем и той е
селективната цел на свободното слово:
някои европейци изглежда смятат, че тези, които заслужават свободно слово, са само тези, които може да бъдат наречени либерали, леви или демократи.
Бернд Риксингер, лидер на "Левите" в Германия ясно изрази тази позиция, когато се противопостави на турския митинг в Гагенау. "Федералното правителство трябва да даде съвсем ясно да се разбере, че в Германия не е позволено да се агитира за установяване на диктатура", каза той. Това е същата логика като на протестиращите в Калифорнийския университет в Бъркли, които провалиха лекция на крайнодесния политически коментатор Мило Янопулос.
Акциите на обявилите се за либерални поддръжници на свободното слово и от двете страни на океана не само са контрапродуктивни, но са и също противоречиви. Отношението им е почти като да кажеш: "Ние забраняваме свободното слово на тези, които забраняват свободното слово", което е тавтология и самозащита.
Свободното слово трябва да е право на всеки - да бъде принципно и полезно. Не само либералите, но и диктаторите и техните лакеи трябва да могат да бъдат чути. Само тогава разликата между либерализма и авторитаризма ще стане ясна. Само тогава, може би, дори някои от тези, подведени от авторитаризма, ще започнат да променят мисленето си. /БТА