От това се оплаква политологът Кас Муде в текст за в. "Гардиън", озаглавен "Какво са холандските избори и какво не са".

Медиите обявиха тези избори за знакови за Европа, без да отчитат, че страната има специфична политическа култура. Вотът се поставя в контекста на британския референдум и на американските президентски избори, както и на предстоящите във Франция и Германия парламентарни, но биват пропускани действително важните неща.

Доминиращата тема за всички западни държави е борбата между набралия сили популизъм и статуквото. Да оставим настрана, че нито Брекзит, нито Тръмп бяха предимно популистки феномени. Но и двата вота се проведоха на принципа "победителят печели всичко".

В Холандия е тъкмо обратното – парламентът се избира по най-пропорционалната система в света, което значи, че ще има много печеливши и много загубили. А победителят ще получи 20% в най-добрия случай.

В Германия демонстранти помолиха холандците да останат в Европейския съюз. Може би са ги заблудили думите на някои международни медии, спекулиращи за евентуално излизане на страната от ЕС, заради очакваната победа на антиевропейската Партия на свободата на Вилдерс.

Но дори той да спечели, което далеч не е сигурно, другите партии не подкрепят "Некзит" (от Netherlands и Exit), а политиците и хората нямат желание да напуснат и еврозоната.

Изборите често биват описвани от международните медии като състезание между консервативния премиер Марк Рюте от Народната партия за свобода и демокрация и радикалния Вилдерс.

Рюте опита да пробута този наратив и на холандските медии, за да се позиционира като единствената демократична надежда срещу победата на популистите. Но колкото и тази формула да е удобна за продажбата на вестници или за премиера, тя е далеч от същността на изборите.

Холандците избират парламент, не президент или премиер, и изобщо не е сигурно, че лидерът на най-голямата партия ще стане министър-председател.

Правителството се нуждае от парламентарно мнозинство, не от подкрепата на най-голямата партия. Нещо повече – борбата между Рюте и Вилдерс е за гласовете на между 30% и 35% от гласоподавателите. Тоест истинската история е другаде.

Четири дни преди вота 54% от населението не знаеха за кого ще гласуват. Повечето бяха свели избора си до две-три партии, но 15% нямаха никаква представа. Това удивително число може да се тълкува по много начини. Най-малкото то показва, че изобилието от опции (28 партии участват в изборите) не гарантира вдъхновеното участие на гражданите. Или че хората не са чак толкова недоволни – може би не са възхитени от опциите си, но не са и толкова разочаровани, че масово да изберат играчи извън статуквото.

Една от причините за нерешителността на холандците може да е фактът, че партиите обсъждат едно, а хората ги е грижа за друго. От началото на XXI век политиката бива доминирана от "трите И: имиграция, интеграция, ислям".

Мнозинството холандци обаче сочат като важни достъпното здравеопазване, социалната сигурност, борбата с тероризма и повече пари за образованието. "Интеграцията на бежанците" е едва на девето място.

Проблемите вече не са европейската интеграция, имиграцията или сигурността, с които избирателите биват облъчвани по време на кампания. Но основните, ежедневни теми, които засягат почти всички, остават пренебрегнати – икономическото неравенство, образованието, здравеопазването и защитата на социалната държава.