Излизам от обедна среща и ниско над главата ми в ясното небе прелита червен хеликоптер с маркировка на линейка. Минувачите около мен също вдигат глави, но вниманието ни скоро е привлечено от префучаваща пожарна кола, следвана от два полицейски микробуса с надпис "Отряд с огнестрелно оръжие", пълен с бронирани служители. Всеки, който живее в Лондон, знае какво значи това.

Английската полиция не патрулира въоръжена и активира специалните части само в случаи, когато има насилствен публичен инцидент с доказана опасност за здравето и живота на гражданите. Като един, всички на тротоара забиваме пръсти и очи в телефоните си. Би Би Си информира откъслечно за нападение над полицай пред входа на парламента.

Точно на влизане, отговорната редакторка ми звъни: "Мария, къде си? Колко близо си до Уестминстър? Дори да не си приключила, моля, върни се в офиса сега. Върви пеша, избягвай градски транспорт." Тук вече почвам да се безпокоя.

След секунди по високоговорителя в станцията мъжки глас се включва с извънредно съобщение - станция Уестминстър е затворена заради продължаващ и в момента сериозен, заплашващ сигурността на гражданите инцидент, блокади на трафика могат да се очакват своевременно, съветът на властите е да отбягваме зоната на Странд и Ембанкмент.

За него вече знам следното от новините, които заливат екрана на телефона ми с червени заглавия: Полицията в Лондон третира инцидентите пред Парламента като актове на тероризъм. Всичко между моста Уестминстър и Даунинг стрийт е отцепено.

Бившият външен министър на Полша е станал свидетел на автомобилната атака над пешеходци на моста, Тереза Мей е изведена под тежка охрана минути след атаката с нож над полицай пред входа на Парламента, а депутатите са заключени в коридорите пред кабинетите си до второ нареждане.

Спира ме полицейската блокада, отцепваща района през средата на авенюто. Чувам сирени, но не мога да видя дори върха на Биг Бен. Огромно струпване на въоръжена полиция с изопнати лица. Лондончани и туристи снимат бронежилетките и кордоните, а полицаите търпеливо и уклночиво отговарят на множество любопитни въпроси. Аз попитах униформена жена дали инцидентите се смятат за приключени: "Нямаме такава инструкция", отвръща тя, "в момента проверяваме периметъра за потенциални заподозрени все още на свобода." Под "периметъра" полицайката има предвид всяка стая на Парламента и околностите. Отправям се обратно на север, към утешителната глъчка на Ковънт Гардън.

От колеги научавам, че един от счетоводителите и съпругата му са били във влакове под земята по време на терористичните атентати над няколко метростанции в Лондон през 2007. Колегата ми Матю чете на глас лайвстрийма на вестник Гардиън: "Евакуацията на Парламента в Лондон е спряна, полицията работи по сигнал за подозрителен обект в кола до сградата. В сградата има и деца на училищна екскурзия, които са започнали да пеят песни, за да разведрят възрастните... Една жена, пострадала в автомобилната атака на моста Уестминстър, вече е починала от раните си в болница."

Видимо е разстроена от новината, която доминира медиите в момента: "Бившият военен и настоящ депутат консерватор Тобайъс Елууд се е опитвал да спаси живота на многократно намушкания полицай пред Парламента в Лондон, притискайки раните му с длани и правейки му дишане уста в уста. Намерен е неотлъчно до тялото от парамедиците, с окървавени ръце и лице."

Полицията не обсъжда състоянието на полицая, но информацията има оттенък на безнадеждност.

Островът от шест бюра край нея е спрял всякаква работа и я успокоява, както може - с чай, шоколад и празни приказки. Половин час по-късно Софи връща обаждането и задъхано се извинява - забравила е, че телефонът й е бил в тих режим, докато е била навън да наблюдава полицейската операция от безопасно разстояние.

Чуваме я да разказва: "Лара, имаше хора, които лежаха в кръв, засланяни от други минувачи, които бяха успели да избегнат удар от колата, хората ги поливаха с вода и им държаха ръцете, завиваха ги с палтата си...Видях две медицински сестри да тичат надолу по моста от болницата Св. Тома на другия бряг... И двама мъже със стетоскопи и аптечки - бяха видели всичко от терасата на болницата и тичаха към полицейските коли, още преди да се появят пожарните и линейните...

После обаче полицаи с бронежилетки дойдоха и ни изтикаха от градинката и ни наредиха да се приберем на закрито. Не позволиха и на духовниците от катедралата да се доближат."

Лекарите не са успели да го спасят. Броят на ранените расте, но не и паниката. Британските медии се отнасят с хладнокръвна прецизност към всеки нов детайл. В "Туитър" обаче е различно - международните медии настоятелно тръбят за хаос и паника в сърцето на британската държава. А в това сърце в момента няма място са паника - аз стоя с пръст на пулса.

По улиците животът продължава - лондончани изглеждат решени да докажат, че духът на Чърчил и всеизвестната "безтрепетна горна устна" са единствената приемлива реакция в момент на криза и несигурност. Хората по улиците са овладени, поне външно, докато с умерена честота проверяват телефоните си.

Един мъж с костюм подари роза на една дама на улицата пред мен с думите: "Прощавай, че закъснях - заради тази неприятност пред Парламента се наложи да вървя пеша край реката." Прегърнаха се и влязоха в един ресторант.

Настоящият кмет Садик Кан вече е произнесъл своето семпло, но точно послание: "Лондон е обединен в скръбта, но лондончани са спокойни и издръжливи хора." Реалността не е убегнала никому по улиците на метрополията - Лондон винаги е бил и ще бъде мишена за терористи. Те нямат други начини да получат власт над обществото, освен чрез окървавяването на символите на свободата и сигурността, които сме издигнали.

Нивото на заплаха тук е предпоследно по сериозност от близо две години насам, като следствие на атаките в Париж. Въпрос на време беше да се случи нещо подобно - единственият начин да се противопоставим на терора, е да не го оставяме са управлява живота ни. Всеки лондончанин инстинктивно разбира това.

Свободата бива изяждана от страха единствено, ако сами изберем да я разфасоваме и да му я сервираме на сребърен поднос. Странно е да ставаш сутрин с тази мисъл, но тероризмът е един от многото рискове, които поемаме всеки ден, в който излизаме навън, за да постигнем нещо, или просто за да видим слънцето. Сега то залязва отвъд реката, но утре ще се покаже пак. А "Туитър" акаунтът на парламента току що съобщи, че утре ще отвори врати и ще заседава както обикновено.

Виждам се за вечеря с моя приятел Чарли, син на дългогодишен европейски депутат консерватор. Цяла вечер обсъждаме случилото се. Съгласяваме се, че лондонските власти се справят блестящо.

Бащата на Чарли, вече пенсиониран, е прекарал деня на телефона с колеги в Уестминстър, окуражавайки ги да се включат активно в овладяването на обстановката. Семейството на Чарли има горчив опит с тероризма - докато баща му е председател на най-престижния консервативен клуб - Карлтън на Пал Мал, в сградата избухва взривно устройство, заложено от ИРА. Тежко ранени са над 20 души. Майката на Чарли, по това време бременна с него, прекарва почти цял ден в неведение дали съпругът й е жив.

- Баща ми беше във възторг от поведението на депутатите днес! - каза ми Чарли, докато ми доливаше вино. - Тобайъс Елууд е герой, но други двама консерватори, заварили произшествието на улицата отвън, са имали присъствието на духа да побягнат през тълпата към контролната стая на метростанция Уестминстър и да я затворят, за да предотвратят злополуки с множеството туристи, които можеха да се озоват в капан там. Наздраве, Мария - за самообладанието!"

Учтив глас съобщава, че изходите са затворени до второ нареждане, но пътниците могат да се прехвърлят спокойно на другите две линии, минаващи оттук. Празно е. Никой не напуска влака и никой не се качва.

На изходния ескалатор три спирки по на юг чувам възрастна жена да говори по телефона с някого: "Погледнах от моста, скъпа, Биг Бен си стои непокътнат и знамето се вее. Всичко е наред."

Изходите й все още са затворени, но коридорите й са оживени. На излизане от станция Тотнъм Корт Роуд забелязвам, че служител на метрото е изписал с дебел черен маркер на таблото за обявления: STAND TOGETHER "Останете обединени, дръжте се заедно"

Знаем името на нападателя. Пострадалите се възстановяват. Мостът Уестминстър е отворен за автомобили.