След 17 години дясно управление избирането на Франсоа Оланд за президент през 2012 г. трябваше да постави ново начало за френския социализъм. Неговата партия обаче стигна дотам да се бори за оцеляването си на парламентарния вот през юни.

Седмици преди изборите за президент на Франция управляващият блок е в окаяно състояние. Кандидатът на Социалистическата партия Беноа Амон се оказа в неудобна позиция, след като лансира твърда лява програма, която отблъсна по-умерените му последователи.

Според проучванията Амон изостава на унизителното пето място зад независимия ляв кандидат Жан-Люк Меленшон, чиято харизма и сходна радикална програма засенчиха посланията на Амон.

В същото време високопоставени членове на партията се готвят да подкрепят независимия центрист Еманюел Макрон, бивш икономически министър на Оланд, който е фаворит за президентския пост.

Макрон е по-удобен за умерените членове на партията, които смятат политиките на Амон за остарели и негодуват срещу отказа му да защити президентското наследство.

Евентуален срив на социалистите би отслабил двупартийната система, която съществува във Франция от 30 години и досега е действала като спирачка за възхода на крайната десница по време на президентски и парламентарни избори.

Подобно на Великобритания, във Франция съществува риск в продължение на години основната лява партия да остане в опозиция, приемайки по-радикални възгледи и засилвайки антиевропейския лагер сред левите.

Ако Макрон не спечели, остава въпроса какво ще се случи с лявоцентристите в момент когато традиционните френски дясноцентристи стават все по-крайни във възгледите си. Тях също ги очакват проблеми, ако кандидатът им Франсоа Фийон не успее да стигне до балотажа на 7 май.

През 2002 г. отиващият си премиер социалист Лионел Жоспен бе победен преди балотажа на президентските избори от тогавашния лидер на крайнодесните Жан-Мари льо Пен. Сега социалистическата партия трябва да се готви за още по-тежко поражение.

Хаосът сред френските социалисти всъщност отразява трудностите, през които преминава европейската левица. Нейните лидери във Франция и Италия признаха поражението си, а британската Лейбъристка партия е разделена от вътрешни борби.

Някои депутати социалисти във Франция коментират из кулоарите, че сега целта им е да ограничат загубите от президентския вот, така че да могат да създадат основа за парламентарните избори през юни.

Ако Амон спечели повече от 10%, това би им помогнало да запазят местата си и да имат глас при евентуално парламентарно мнозинство на Макрон. Не е изключено обаче да се появи и вътрешно разделение сред партията.

Този разрив се корени в петгодишното управление на Оланд, който отстъпи от проработническите си предизборни обещания и предприе удобни за бизнеса реформи. Провалените му опити да стимулира икономиката обаче окуражиха бунтарите като Амон и още повече отдалечиха избирателите.

Последваха горчиви поражения на местните избори, а членовете на партията намаляха почти наполовина от 2012 г. досега.

В резултат на това и въпреки мнозинството в двете камари на парламента, Оланд се превърна в първия френски президент след войната, който няма да се кандидатира за преизбиране.

Около 50 други депутати социалисти се присъединиха към новосфромираното движение на Макрон "Напред!" (En Marche!), което Амон определи като "предателство".

Междувременно бившият премиер Манюел Валс, който загуби на първичните избори от Амон и очаква удобен момент да сглоби парчетата след разгрома в президентската надпревара, отправи остри критики към бившия министър на образованието. Амон внесе вот на недоверие срещу правителството на Валс миналата година.

Импулсът на Макрон преди изборите през април и май ще бъде ключов за това как ще изглежда социалистическата партия през следващите години. Неговото движение се обяви за мост в разделението между леви и десни във Франция и въпреки че надпреварата е оспорвана, според социологическите проучвания Макрон може лесно да победи лидера на Национален фронт Марин льо Пен – дъщеря на Жан-Мари – на балотажа.

Дори и обединението на левите в опозиция би било трудно, тъй като Меленшон ясно се разграничава от загубилите доверие социалисти.

Някогашният троцкист и бивш учител, който напусна партията през 2008 г., привлече твърдия ляв вот с призиви срещу богатите и силните. "При тези условия, без проект или предимство на изборите, какъв е смисълът от кандидат социалист", каза той пред привържениците си.