Единайсет кандидати се борят днес за президентския пост в Сърбия. Редом с фаворита и сегашен премиер Александър Вучич изпъкват още четирима – ултранационалист, двама проевропейски либерали и един неочакван кандидат: студент по телекомуникация без особена програма.

Президентът в Сърбия е има по-скоро представителни функции, но и немалко лостове, с които упражнява власт. Той представлява Сърбия в чужбина, предлага на парламента премиер и множество кандидати за официални позиции, назначава и освобождава посланици и дава амнистия.

Ето и основните кандидати:

Преди през 2008 г. да направи обратен проевропейски завой към либерализъм, който му отвори пътя към властта, сръбският премиер бе ултранационалистически ястреб, министър на информацията на Слободан Милошевич по време на войната в Косово, протеже на архитекта на Велика Сърбия Воислав Шешел. По време на войните на Балканите на този висок мъж бе забранено да влиза на територията на ЕС. Днес той преговаря за членство на страната си в съюза, но залага и на връзките с Русия. Неоспорим лидер на Сръбската прогресивна партия /СПП, дясноцентристка/ и на своята страна, той казва: "Не крия, че съм се променил. Горд съм с това". Опонентите му го упрекват в авторитаризъм и популизъм. Той се подиграва с неспособността им да оспорят лидерството му, тъй като нямат подкрепа от народа.

Той не се промени. Ултранационалистът, оправдан през 2016 г. от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия по обвиненията във военни престъпления, остава последовател на провокациите, които използва за каузата на сръбския национализъм по време на конфликтите през 90-те години в бивша Югославия. Едър човек, той бе освободен през 2012 г., след като 12 години лежа в ареста в Хага. Оправдан накрая, той се върна към политиката, обяви се за съюз с Русия и за отказ от присъединяване към ЕС, чието знаме изгори заедно с тези на САЩ и Хърватия. Почитател на Доналд Тръмп и Марин льо Пен, Шешел каза, че ще издигне стена, за да предотврати всякакъв приток на мигранти: "Това правите, когато границата ви е заплашена, а когато телената ограда не е достатъчна, правите минни полета".

Независим кандидат, подкрепян от Демократическата партия /левоцентристка/; той започна кариерата си като журналист, след което стана длъжностно лице. Назначен за омбудсман през 2007 г., той получи известност и популярност сред средните градски и либерални среди, критикувайки действията на властите. Янкович възнамерява да "върне смисъла на президентската институция". Вторият тур ще бъде "първа стъпка", каза той.

Неуспял кандидат за поста генерален секретар на ООН, много близък до либералния проевропейски бивш президент Борис Тадич /2004-2012/, този физик по образование и интелектуалец с много дипломи смята, че страната му "трябва да се справи по-добре": "Много хора живеят зле и са изключително разочаровани", казва Йеремич. Привърженик на интегрирането в ЕС, по майчина линия той произхожда от политическа династия югославски комунисти от Босна, беше външен министър при Тадич /2007-2012/, непримирим по сръбската позиция по въпроса за Косово.

Този студент по комуникации се въплъти в несъществуващ персонаж - Любиша Прелетачевич, наричан Бели (и винаги облечен в бяло), и получи подкрепа и подписи от 13 000 избиратели, което му позволи да се кандидатира за президент. Използвайки странности ала "Борат", в анкетите той не отстъпва на основните съперници на Александър Вучич. Феномен, който за мнозина илюстрира упадъка на сръбската политическа класа, която не се обновява и живее под подозрения в корупция. Скорошни проучвания му отредиха второ място на изборите.