Югоизточна Азия дълго време се славеше с религиозната си толерантност, напоследък обаче радикално ислямистките групи стават все по-силни. В тях има и много жени, които разпространяват и защитават ислямистките идеи – често пъти незабелязано, но твърде ефективно. През 2008 г. в Индонезия влезе в сила закон срещу порнографията – той забранява всички публични прояви, които биха могли да предизвикат сексуална възбуда. Към наказуемите прояви се числят носенето на къси поли, както и някои традиционни танци с прекалено предизвикателни движения на таза.

Приемането на закона беше още една победа на все по-засилващите се радикално ислямистки течения в Индонезия и Югоизточна Азия. "В защита на закона имаше огромни демонстрации на изцяло забулени жени", спомня си етноложката Сузане Шрьотер, която изследва ислямските общества в Югоизточна Азия. "Жените играят много важна роля за разпространението на салафизма в Югоизточна Азия", посочва тя и пояснява: "Това са жени, които са горди, че забулват лицето и тялото си и се смятат за бойци на салафитското течение в исляма."

Неговите привърженици почитат исляма от VII век, т.е. от времето, когато пророк Мохамед обикалял земята и въплъщавал истинския, "чист" ислям. Тогава според салафитите в света царял ред, докато днес се ширели само разврат и хаос. Салафитската идеология се опитва да спре моралната разруха и пропагандира стриктно разделяне на половете. За жените има дълъг списък от правила какво бива и какво не бива да правят.

Забулването на тялото и пространственото разделяне от мъжете са две от основните правила. Мястото на жените е само при жените.

Каква роля им е отредена в рамките на една тъй репресивна идеология като салафизма? Изследване на Института за политически анализи на конфликти (IPAC) посочва, че екстремистката групировка "Дарул ислям" е описал ролята на жената за радикално ислямската идеология като централна – и то още през 80-те години на миналия век.

Ислямските закони могат да се наложат в една страна само ако бъдат наложени и в семейството. Само така идеологията може да се разпространи в обществото и да се превърне в крайна сметка в политическа система. Жените са тези, които създават предпоставките за успеха на салафизма: именно те отговарят за възпитанието на децата, а с това и на следващото поколение потенциални джихадисти.

Жените имат голямо значение за разпространението на крайния ислям не само като майки, а и като съпруги. Брачните съюзи в рамките на ислямистките организации гарантират стабилност и увеличават ислямистката мрежа. Въоръжената индонезийската групировка "Джемаа Исламия"(JI) например използва създаването на брачни съюзи, за да засили присъствието си в области, в които е слабо разпространена.

През 1990-те години радикалната групировка започва да превзема друга ислямистка организация, "Моro Islamic Liberation Front" (MILF), като стимулира браковете между своите бойци и дъщерите на чуждите водачи.

Още преди десетилетия жени започват да се организират в свои групировки, посочва изследването. "Дори в консервативните ислямистки среди на жените се дава това право", потвърждава етноложката Шрьотер. В тези групировки се четат текстове от Корана, заветите на пророците или избрани писания на салафитски лидери - най-често под ръководството на по-възрастните и по-опитни салафитки. В Индонезия се предлагат освен това уроци по писане, в които правоверните мюсюлманки се научават да записват наученото и да го разпространяват сред другите си сестри по убеждение.

Жените в радикално ислямистките организации вършат незаменима работа. И точно това изпълва много от тях с гордост. Етноложката Шрьотер разказва за свой научен проект в Южен Тайланд. Южната част на страната се състои от четири провинции, в три от които живеят предимно мюсюлмани. Там салафизмът вече е изместил умерения ислям - именно с помощта на правоверните мюсюлманки, които защитават правото на мъжете на многоженство и проповядват пълното женско забулване, вкл. носенето на ръкавици в тропическите ширини на Тайланд.

Женски проект ли е радикализирането на Югоизточна Азия? Не, защото нормите, които спазват жените, всъщност са измислени от мъже. "Наръчник по женственост" е най-важното салафитско издание за жени в Индонезия - то се препоръчва изрично от групировката "Джемаа Исламия".

Забулени от главата до петите, жените имат право да се грижат за домакинството - това е техният радиус на действие, според предписанията за ислямска женственост. Мъжете съчиняват посланията, жените ги разпространяват. Не са ли в такъв случай жените главно марионетки? Марионетки са, смята Сузане Шрьотер. Фатално ще е обаче, ако в тази им роля ги подценяваме.