Защо в Русия има много джихадисти от Киргизстан

Защо в Русия има много джихадисти от Киргизстан

Защо в Русия има много джихадисти от Киргизстан
Reuters
Ден след нападението в Санкт Петербург, в което руските власти виждат киргизка следа, двама пътни полицаи загинаха при нападение в Астраханска област, за което са заподозрени мигранти от съседен Казахстан. Впоследствие "Ислямска държава" пое отговорност за атентата (но не и за този в Петербург). Безпокойството, което радикализацията в Централна Азия създава в Кремъл, се отбелязва от руските медии – Москва възприема района като своя сфера на влияние. Недалеч от Афганистан се очертават опасни пътища на джихада, свързващи централноазиатските държави с Чечения и Близкия изток.
Според руските служби най-малко 500 киргизстанци са заминали за Сирия, за да се сражават на страната на "Ислямска държава". Те смятат още че страната се превръща в основен канал за вкарване на джихадисти в Русия под прикритието на трудови мигранти. Киргизстан не остана встрани от превръщането на Централна Азия в люпилня за джихадисти – отчасти заради идеологическия вакуум, останал незапълнен след краха на комунизма. Напротив, за съжаление тя се превърна в една от основните сцени, където може да се наблюдава това развитие, отбелязва италианското издание Gli Occhi della Guerra ("Очите на войната"), чийто екип отразява от първо лице конфликти в различни точки на света.
"След края на комунизма страната преживява период на относителна демократична стабилност, но ѝ се налага да се сблъска и с цели поколения, лишени от културни основи, на които може да стъпи новата република. От една страна много киргизи емигрират в Русия и се заселват в мегаполисите ѝ в търсене на средства за препитание. От друга страна към тази ситуация се добавя конфликтът между киргизкото и узбекското малцинство, който нееднократно намира израз в жестоки схватки между представители на двата народа," разказва изданието.
И други фактори създават идеални условия за екстремистите в последните 25 години -
наркотрафикът, пропускливите граници, подземният свят, корупцията,
позволили в страната дълго време (а може би и днес) да съществува истинска "люпилня за джихадисти", отбелязва "Лента.ру".
Според официалната руска статистика от април миналата година в Руската федерация живеят над 574 000 граждани на Киргизстан – най-големият брой на глава от населението в сравнение с всички централноазиатски републики. Акбаржон Джалилов, предполагаемият атентатор от метрото в Петербург, трудно може да се отличи от тях. Става руски гражданин през 2011 г., живее в Петербург с баща си. Негов познат, цитиран от "Ройтерс", твърди, че е бил фен на самбото – бойно изкуство, популярно в Русия. Работи като готвач в суши бар, преди това – в автосервиз: обичайна съдба за гастарбайтер в от бедната постсъветска република.
Не се набива на очи и страницата му в социалната мрежа "ВКонтакте": снимки с приятели или изображения на пари и карти, членство в групите "Странен хумор", "Дом на исляма" и "Обичам исляма". Последната впрочем има повече от 430 000 последователи. Изданието отбелязва, че дори принадлежността му към подобни групи да изглежда тревожна, страницата му е "съвсем типична" за централноазиатски мигранти.
Защо в Русия има много джихадисти от Киргизстан
Младежът от узбекски произход идва от втория по големина киргизки град Ош, разположен в киргизката част на Ферганската долина, в последните години е място на повишена дейност на религиозни екстремисти. През деветдесетте години в съседен Узбекистан прогонват забранената в Русия терористична организация "Ислямско движение на Узбекистан" (ИДУ), която активно се включва в гражданската война на Таджикистан. След като войната приключва през 1997 г., един от полевите командири влиза в министерството на извънредните ситуации на страната като част от мирните договорености между опозицията и правителството.
Разполагайки с подобен гръб, ИДУ продължава активността си в долината Фергана. През 2002 г. извършва атентат в столицата Бишкек, а през май 2003 г. - в Ош. Смята се, че по това време си сменя името на "Ислямско движение на Туркестан". Мрежата пуска дълбоки корени в Киргизстан: специално Ошка и Баткенска област са "сиви зони" с икономика, често основана на незаконна дейност, през които бойците участват в контрабанда на горива, продукти и потребителски стоки, както и в трафик на наркотици от Афганистан. (Години по-късно, през октомври 2014 г., лидерът на ИДУ Усман Адил обявява, че организацията му се присъединява към "Ислямска държава." След сблъсъци между узбеки и киргизи в Ош, последвали революцията от 2010 г., когато президентът Курманбек Бакиев е свален,
групировката обявява "свещена война" на властите в Бишкек.
Дали Джалилов, етнически узбек, се е вслушал в призива, не е ясно, отбелязва "Лента.ру". Предполагаемият нападател напуска Ош и пристига в Русия година след трагичните сблъсъци. Известно е, че се връща в родината си през февруари тази година – именно тогава според правоохранителните органи е вербуван от екстремисти.
Според други версии завръщането е рутинна дейност за част от новопосветените радикали. По информация на сайта "Медуза" много мигранти в Москва се радикализират
след срещи с чеченски познати
в руската столица. Тези лица в периферията на московското общество попадат в центрове, ръководени от чеченци и излизат от тях като последователи на глобалния джихад, а често биват вербувани за пътувания в Сирия или за завръщане в родината си.
В този дом е живял Акбаржон Джалилов, преди да напусне родния си град Ош в Киргизстан и да замине за Русия.
Reuters
В този дом е живял Акбаржон Джалилов, преди да напусне родния си град Ош в Киргизстан и да замине за Русия.
В родните им държави има предпоставки за техния успех: въпреки светския характер на правителството и забраната за редица партии с ислямистки уклон "самото общество все повече клони към исляма: училищата намаляват, расте броят на джамиите и центровете за религиозно образование. По данни на Департамента по религиозни въпроси на страната
броят на джамиите се е увеличил от 40 до над 2400
за последните 25 години," разказва Gli Occhi della Guerra. Към това трябва да се добавят над сто училища за изучаване на Корана и центрове за ислямска култура, каквито не съществуват преди четвърт век. Липсата на национална политика и преди всичко етническите сблъсъци между узбекското малцинство и киргизите довеждат до превръщането на исляма се гледа като на средство за спасение.
"Предоставяйки избор между гражданска война и обща принадлежност към исляма, дори в най-радикалната му форма, проповедниците дават на народа обща почва за изграждането на ново общество, основано на една вяра. В условия, в които социализмът е приключил, а няма национална политика, ислямът се стреми да се превърне в скрепящ елемент на киргизкото общество."
В тази обстановка както в Киргизстан, така и в останалите бивши съветски републики в Централна Азия се заражда и вълна джихадисти, различни от предишните. "Ако радикалният ислямизъм наистина е бил мотивът (за нападението), това ще е различно от предишните две вълни нападатели – тези от Северен Кавказ, които се бунтуваха срещу Москва, и по-късна група, която отиде до Ирак и Сирия, за да се бие заедно с "Ислямска държава". Новото поколение може да да се вдъхновява и да получава напътствия от хора, замесени в тези предишни битки и може да идва от същите мюсюлмански страни, но
не е директно свързано с тези военни организации
и не е оставило диря от заповеди за арест, подслушвани телефонни разговори и документи за пътуване, на които силите за сигурност разчитат, за да наблюдават ислямистки радикали," отбелязва в анализ агенция "Ройтерс". Тя цитира Андрей Солдатов, руски експерт по службите за сигурност, според когото заплахата е "напълно различна" от тази, с която разузнаването е свикнало работи.
В каналите в социалните медии, използвани от "Ислямска държава", нуждата да се отмъсти на Русия за намесата ѝ в Сирия играе голяма роля. Още през есента на 2015 г., след като Москва изпрати войници, групировката публикува видео, в което заяви, че руснаците са неверници, а кръвта им "ще се лее като океан". В резултат Русия въведе засилени мерки срещу екстремисти, за които би могла да е мишена.
Докато бойци от Северен Кавказ и завръщащите се от бойните полета на Сирия и Ирак се наблюдават внимателно от руските служби (прибиращите се от Близкия изток джихадисти биват следени донякъде с помощта на турското разузнаване), все още не е ясно как Москва ще се справи с опитите на "Ислямска държава" да набира симпатизанти в други държави с мюсюлманско население, пише агенцията.