Ден след нападението в Санкт Петербург, в което руските власти виждат киргизка следа, двама пътни полицаи загинаха при нападение в Астраханска област, за което са заподозрени мигранти от съседен Казахстан. Впоследствие "Ислямска държава" пое отговорност за атентата (но не и за този в Петербург). Безпокойството, което радикализацията в Централна Азия създава в Кремъл, се отбелязва от руските медии – Москва възприема района като своя сфера на влияние. Недалеч от Афганистан се очертават опасни пътища на джихада, свързващи централноазиатските държави с Чечения и Близкия изток.

Според руските служби най-малко 500 киргизстанци са заминали за Сирия, за да се сражават на страната на "Ислямска държава". Те смятат още че страната се превръща в основен канал за вкарване на джихадисти в Русия под прикритието на трудови мигранти. Киргизстан не остана встрани от превръщането на Централна Азия в люпилня за джихадисти – отчасти заради идеологическия вакуум, останал незапълнен след краха на комунизма. Напротив, за съжаление тя се превърна в една от основните сцени, където може да се наблюдава това развитие, отбелязва италианското издание Gli Occhi della Guerra ("Очите на войната"), чийто екип отразява от първо лице конфликти в различни точки на света.

И други фактори създават идеални условия за екстремистите в последните 25 години -

позволили в страната дълго време (а може би и днес) да съществува истинска "люпилня за джихадисти", отбелязва "Лента.ру".

Според официалната руска статистика от април миналата година в Руската федерация живеят над 574 000 граждани на Киргизстан – най-големият брой на глава от населението в сравнение с всички централноазиатски републики. Акбаржон Джалилов, предполагаемият атентатор от метрото в Петербург, трудно може да се отличи от тях. Става руски гражданин през 2011 г., живее в Петербург с баща си. Негов познат, цитиран от "Ройтерс", твърди, че е бил фен на самбото – бойно изкуство, популярно в Русия. Работи като готвач в суши бар, преди това – в автосервиз: обичайна съдба за гастарбайтер в от бедната постсъветска република.

Не се набива на очи и страницата му в социалната мрежа "ВКонтакте": снимки с приятели или изображения на пари и карти, членство в групите "Странен хумор", "Дом на исляма" и "Обичам исляма". Последната впрочем има повече от 430 000 последователи. Изданието отбелязва, че дори принадлежността му към подобни групи да изглежда тревожна, страницата му е "съвсем типична" за централноазиатски мигранти.

Младежът от узбекски произход идва от втория по големина киргизки град Ош, разположен в киргизката част на Ферганската долина, в последните години е място на повишена дейност на религиозни екстремисти. През деветдесетте години в съседен Узбекистан прогонват забранената в Русия терористична организация "Ислямско движение на Узбекистан" (ИДУ), която активно се включва в гражданската война на Таджикистан. След като войната приключва през 1997 г., един от полевите командири влиза в министерството на извънредните ситуации на страната като част от мирните договорености между опозицията и правителството.

Разполагайки с подобен гръб, ИДУ продължава активността си в долината Фергана. През 2002 г. извършва атентат в столицата Бишкек, а през май 2003 г. - в Ош. Смята се, че по това време си сменя името на "Ислямско движение на Туркестан". Мрежата пуска дълбоки корени в Киргизстан: специално Ошка и Баткенска област са "сиви зони" с икономика, често основана на незаконна дейност, през които бойците участват в контрабанда на горива, продукти и потребителски стоки, както и в трафик на наркотици от Афганистан. (Години по-късно, през октомври 2014 г., лидерът на ИДУ Усман Адил обявява, че организацията му се присъединява към "Ислямска държава." След сблъсъци между узбеки и киргизи в Ош, последвали революцията от 2010 г., когато президентът Курманбек Бакиев е свален,

Дали Джалилов, етнически узбек, се е вслушал в призива, не е ясно, отбелязва "Лента.ру". Предполагаемият нападател напуска Ош и пристига в Русия година след трагичните сблъсъци. Известно е, че се връща в родината си през февруари тази година – именно тогава според правоохранителните органи е вербуван от екстремисти.

Според други версии завръщането е рутинна дейност за част от новопосветените радикали. По информация на сайта "Медуза" много мигранти в Москва се радикализират

в руската столица. Тези лица в периферията на московското общество попадат в центрове, ръководени от чеченци и излизат от тях като последователи на глобалния джихад, а често биват вербувани за пътувания в Сирия или за завръщане в родината си.

В родните им държави има предпоставки за техния успех: въпреки светския характер на правителството и забраната за редица партии с ислямистки уклон "самото общество все повече клони към исляма: училищата намаляват, расте броят на джамиите и центровете за религиозно образование. По данни на Департамента по религиозни въпроси на страната

за последните 25 години," разказва Gli Occhi della Guerra. Към това трябва да се добавят над сто училища за изучаване на Корана и центрове за ислямска култура, каквито не съществуват преди четвърт век. Липсата на национална политика и преди всичко етническите сблъсъци между узбекското малцинство и киргизите довеждат до превръщането на исляма се гледа като на средство за спасение.

В тази обстановка както в Киргизстан, така и в останалите бивши съветски републики в Централна Азия се заражда и вълна джихадисти, различни от предишните. "Ако радикалният ислямизъм наистина е бил мотивът (за нападението), това ще е различно от предишните две вълни нападатели – тези от Северен Кавказ, които се бунтуваха срещу Москва, и по-късна група, която отиде до Ирак и Сирия, за да се бие заедно с "Ислямска държава". Новото поколение може да да се вдъхновява и да получава напътствия от хора, замесени в тези предишни битки и може да идва от същите мюсюлмански страни, но

и не е оставило диря от заповеди за арест, подслушвани телефонни разговори и документи за пътуване, на които силите за сигурност разчитат, за да наблюдават ислямистки радикали," отбелязва в анализ агенция "Ройтерс". Тя цитира Андрей Солдатов, руски експерт по службите за сигурност, според когото заплахата е "напълно различна" от тази, с която разузнаването е свикнало работи.

В каналите в социалните медии, използвани от "Ислямска държава", нуждата да се отмъсти на Русия за намесата ѝ в Сирия играе голяма роля. Още през есента на 2015 г., след като Москва изпрати войници, групировката публикува видео, в което заяви, че руснаците са неверници, а кръвта им "ще се лее като океан". В резултат Русия въведе засилени мерки срещу екстремисти, за които би могла да е мишена.

Докато бойци от Северен Кавказ и завръщащите се от бойните полета на Сирия и Ирак се наблюдават внимателно от руските служби (прибиращите се от Близкия изток джихадисти биват следени донякъде с помощта на турското разузнаване), все още не е ясно как Москва ще се справи с опитите на "Ислямска държава" да набира симпатизанти в други държави с мюсюлманско население, пише агенцията.