За някои източноевропейски страни сделката с "Газпром" идва твърде късно
Някои енергийни регулатори и дружества в Източна Европа подкрепят предложеното от ЕС антитръстово споразумение с "Газпром", увеличавайки шансовете за сделка с руския държавен износител на синьо гориво, пише "Ройтерс".
Временното споразумение, обявено миналия месец, предвижда "Газпром" да избегне глоба в размер до 10 процента от глобалните си приходи, след като ЕС го обвини, че е злоупотребил с господстващо положение на пазара и е наложил много висока цена на клиентите в осем европейски държави (Полша, Естония, Латвия, Литва, България, Унгария, Словакия и Чехия), отбелязва агенцията, цитирана от БТА.
В замяна газовият гигант на Кремъл, който отхвърля обвиненията, предложи отстъпки в договорните условия и ценообразуването, за да уреди извънсъдебно един от най-големите и най-продължителните антимонополни спорове в ЕС. Брюксел многократно е настоявал, че съюзът трябва намали зависимостта си от руски доставки. За Москва обаче антритръстовото дело е политически мотивирано.
Въпреки това Кремъл се съгласи да приеме европейското законодателство и при отказ да го прави (след като дълги години се съпротивляваше) рискува на "Газпром" да бъдат наложени значителни глоби. Сделката обаче подлежи на обратна връзка от страните от ЕС и пазарните играчи в региона и
би могла да се промени или дори да се провали.
Осемте правителства и представителите на сектора имат срок до 4 май да депозират възражения срещу предложението като последен етап от случая, започнал с обиски на офиси в 10 държави през 2011 година. Потърсена за коментар, Еврокомисията обаче отказва да коментира. Неин говорител отбелязва единствено, че "няма формален краен срок, за да се одобри предложението".
Агенцията отбелязва и че от началото на разследването "Газпром" промени стратегията си в Европа под натиск заради вноса на втечнен газ, арбитражни дела, заведени заради цената от западноевропейски клиенти, и по-голяма ликвидност на европейския енергиен пазар. Руският газов гигант изостави някои от най-спорните си практики и продаде дела си в някои газопроводи в отговор на европейските енергийни правила, според които собственикът на газа не може да притежава цялата преносна инфраструктура.
Повечето от осемте държави приветстват сделката с "Газпром". Същевременно представители на енергийния сектор в някои от страните смятаТ, че тя
идва "твърде късно",
например за балтийските държави и Чехия, които сами намериха начин да се справят с монопола на "Газпром". Чехия например от няколко години купува норвежки газ. "Написахме си домашното," казва Вацлав Бартушка, чешкият специален пратеник по въпросите на енергийната сигурност в ЕС. "Можеш да принудиш доставчика да се държи правилно само ако той знае, че имаш алтернативи... Глобите и разследванията може да облекчат положението, но не са трайно решение."
Литва си издейства отстъпка от 20% от цената на руския природен газ, след като откри терминал за втечнен газ през 2014 г. От 2015 г продава синьо гориво на Естония и планира да включи и Латвия тази година. За последната страна споразумението означава просто, че "Газпром" ще се съгласи да се придържа към сегашните енергийни правила.
За България, която е почти изцяло зависима от купуването на руски газ според договор до 2022 година, залозите са високи и часовникът тиктака. За най-бедната страна в ЕС приоритетът е бърза сделка, отбелязва агенцията. Независимият енергиен регулатор в страната заяви, че се надява споразумението да позволи да се предоговорят договорите, обвързани с цените на петрола преди следващата зима. Ако не, регулаторът обяви, че сметките за топла вода и отопление ще се вдигнат с до 35 на сто, оказвайки натиск на домакинствата и промишлеността, посочва "Ройтерс".