Как се стигна дотук?

Докато присъствието на Марин льо Пен - лидерката на Национален Фронт, на втория тур не би било сюрприз за никого, то стремглавият скок на Жан-Люк Меланшон със 7.5 пункта само за месец и озоваването му толкова близо до прага на Елисейския дворец е последният изненадващ обрат в може би най-изненадващата надпревара създаването на Петата Френска република преди почти 70 години насам.

Макар и официалната кампания да започна едва на 10-ти април, тя разбира се де факто течеше още от миналото лято. Шефката на крайната десница Марин Льо Пен подходи като фаворит, и то не само за балотажа, а и едва ли не за крайната победа. И, малко парадоксално, проведе прекалено предпазлива и разводнена кампания, като изгуби същността на екстремиските си идеи в опит да примами по-умерени избиратели.

В това време тя бе "изпреварена отдясно" от кандидата на т.н. класическа десница Франсоа Фийон. Затънал до уши във все по-карикатурни корупционни афери, той заложи на черното, на ризи с оттенък на кафяво, които да заместят свръхскъпите костюми, подарени му от съмнителен бизнесмен.

Но, доста по-учудващо, Марин Льо Пен бе "ограбена" от избиратели и отляво, този път от влезлия в играта като все повече залагащ на алено червеното, Жан-Люк Меланшон. Той не е комунист - ФКП го подкрепя не без вътрешни брожения и само защото, в отчаян опит да не изчезне, преди време се хвана на хорото с Партията на Левицата.

Това е малка групировка, създадена съвсем изуствено само за личната слава на Жан-Люк Меланшон след 2008 г. Тогава той обидено напусна редовете на френските социалисти, неразбрали "уникалността на личността му".

Иронията е относителна. По време на кампанията за президент през 2012 г., Меланшон също имаше своите 15 минути слава. Като цяло обаче, френския политически ребус изглеждаше по друг начин. Относителия му успех в определен момент преди първия тур се стопи в решителостта на много голяма част от левите, а и центристките избиратели, да "разкарат" намразения тогавашен президент Никола Саркози. Те изоставиха Меланшон и гласуваха "прагматично" още на първия тур за да са сигурни, че социалистът Франсоа Оланд ще може да спечели битката.

И ето че, пет години по-късно, колелото на историята се завъртя по отмъститело различен начин. След разприте между социалдемократичесата и по-лявата линия в досегашното управление на социалистите на власт и в Елисейския дворец, и в долната камара на парламента, избирането на единна линия се оказа невъзможно.

Беноа Амон - изненадващият откровено ляв кандидат, спечелил първичните избори на социалистите, така и не успя да се отърве от торпилирането от част от центристки настроените си висши съпартийци, останали верни на победения му съперник, бившият премиер Манюел Валс. Той погрешно се хвърли да ухажва изживяващите се като откровено леви избиратели на Меланшон и... си изгори крилата в тази безсмислена надпревара.

Така именно Меланшон, с театрално самовзиране в огледалото, си надяна плаща на символ на френската левица. И по-точно, буквално облече своеобразно елегантната, като че ли ушита от "Шанел", риза-рубашка с якичка "а ла Мао".