Тя бе естетизирана и изчистена като по ефикасна маркетинг-рецепта на съвсем капиталистическа рекламна агенция. Първият ярък момент бе със "световната премиера" на... холограмата на "Ж-ЛМ". За първи път, "другарки и другари", той се появи едновременно на два свои митинга, тялом в Лион и благодарение на дигиталността, виртуално и в Париж.

Оттогава той се специализира в този си жанр и стана нещо като звезда, повече стил ‚Мадона‘ отколкото ‚петолъчка‘. Видео игра с графизъм от 30-те години на 20-ти век - символично натоварен период от Историята на френската левица или разходка с корабче онзи ден из каналите на Парижкия регион с "работнически" речи тук-там, са само част от медйино-калибрираните прояви на Мелан-Че, свежарско негово превъплъщение.

Другото такова е далеч по-неромантично, и определено не плод на неговите съветници по комуникация – забавната му прилика, на един от официалните портрети за изборите, с покойния северно-корейски диктатор Ким Чен Ир, средният от тройната династия. И тя за съжаление не е само формална. Увлечението на Меланшон по меко казано "силови" лидери не е от вчера, в пантеона му разбира се ярко грее Фидел Кастро.

Само още два любопити куриоза за гвоздей на портрета, защото не може да обсъждаме Ж-ЛМ безспир като в 5-часово телевизионен монолог на близкия му личен приятел Уго Чавес, макар и да е откритието на тези избори. Визуалният символ на плакатите е ръкописна гръцка буква "Фи", така стилизирана, че до болка напомня... сърп и чук. Но (пак тихо, да не чуе някой!) има и звукова промяна - преди митингите му задължително завършваха с "Интернационала" – стара неотменна традиция на ФКП, а ето че от няколко седмици насам, тихоммълком този финал се претопи в толкова по-консенсусната "Марсилеза".

Всички тези усилия доведоха Меланшон до прага на 20-те процента в проучванията и дори до медйини закачки, че той може и да се озове наемател на небезизвестния адрес на улица "Фобур Сент Оноре", на който е Елисейския дворец.

Иначе, така структурираната по форма абстрактна лява реторика спечелиха много млади и идеалистично настроени избиратели като например едно момче, с което разпалено раговарях вчера сутрита на колоритно пазарче в сърцето на малко градче на югозападна Франция. Някак изненадващо, словата на Меленшон отекнаха благоприятно и сред "работническия", в наши времена най-вече безработен, пролетариат.

Ръководителя на ФКП Пиер Лоран със задоволство отбеляза, че за първи път от дълго време насам, неговата партия връща в лоното си напуснали я в полза на Националния фронт традиционни нейни избиратели.

Действително, както писа основния ляв френски всекидневник "Либерасион" в анализа си от четвъртък, посветен на борбата за работническия вот, "левият ЛьоПенизъм" от 90-те години на миналия век бе изкован още от Жан-Мари Льо Пен. Благодарение на него, сега Националният фронт, воден от дъщеря му Марин, с депутатка внучка му Марион, открито претендира за титлата на водещата партия сред тружениците.

Хамелеонското приспособяване на крайната десница я принуждава да представя две съвсем различни лица според географския регион и социалната характеристика. На Север и Североизток, в бедните региони, тежко засегнати от безработицата и криворазбрана глобализация, се показват благовидно и супер социално, едва ли не класово загрижени за бедните и готови на всякакви държавнически вмешателства.

Но на Югоизток, където исторически има голяма имиграция, насоката е по-традиционно ксенофобска, расистка и идеологически крайно-дясна.

Иронията е, че на единствения телевизионен дебат между всички 11 кандидати за президент на Франция, най-искреният и автентичен представител на реалните интереси на "работниците" се оказа... кандидатът на Новата антикапиталистическа партия – бившата Революционна комунистическа лига, Филип Поту.

Да, това съвсем сериозно е едната от двете открито троцкистки формации представени на всички френски избори от десетилетия насам.