Връщането на смъртното наказание ще е нов тест за властта на Ердоган
Веднага след като спечели референдума за разширяване на правомощията си, президентът Реджеп Тайип Ердоган обеща да върне смъртното наказание - ход, с който ще отмени реформата от преди 15 години, смятана за ключова в усилията на Турция да се присъедини към Европейския съюз.
Подобна стъпка със сигурност ще се хареса на привържениците му, които многократно призоваваха за това по време на предизборни кампании. Но, слагайки край на продължилите десетилетия опити на Анкара за присъединяване към ЕС, Ердоган трудно ще привлече на своя страна милионите турци в оживените пристанищни градове, търговските и туристически центрове, които гласуваха с "Не" на референдума.
Според предварителните резултати крехкото мнозинство от 51.4% от турските избиратели са гласували с "Да", давайки на президента широки правомощия. Това е най-голямата реформа в политиката на страната от създаването на модерната република до сега.
"Нашата грижа не е какво казват Джон, Ханс или Хелга", заяви Ердоган пред поддръжниците си от стълбите на президентския дворец в понеделника след референдума.
"Нашата грижа е какво казват Хатидже, Айше, Фатма, Ахмет, Хюсеин, Хасан, какво казва Господ". Той обеща дебат в парламента по въпроса или, ако това се провали, още един референдум.
Европа обаче няма да е единственият източник на съпротива пред плановете на Ердоган.
Най-големите турски градове – Истанбул, Анкара и Измир, гласуваха с "Не" на референдума, заедно с индустриалните и туристическите центрове, както и пристанищата в 33 провинции – все отворени към света региони, които са се облагодетелствали от връзките си с Европа и се страхуват за бъдещето.
Повече от 320 от петстотинте най-големи индустриални компании в Турция се намират в градове, гласували против конституционните промени, 181 от тях са в Истанбул.
"От години работим върху интегрирането си в света", коментира Серафетин Асут, директор на Камарата за търговия и индустрия в средиземноморския град Мерсин, където се намират най-големите международни пристанища на Турция.
"Постигнахме напредък във външната търговия. Постоянно мислим върху това как да се подобрим. Когато погледнете на нещата от тази перспектива, връщането на смъртното наказание няма да се приеме добре", смята Асут.
Повече от 64% от избирателите в Мерсин гласуваха с "Не". Това е изненадващ резултат за град, който на изборите през ноември 2015 г. гласува в голяма степен за основаната от Ердоган управляваща Партия на справедливостта и развитието (AKP).
"Хората (в Мерсин) обръщат лице към външния свят, но у дома виждат друго нещо", казва Асут.
Туристическите центрове като средиземноморския град Анталия, през който миналата година в страната са влезли 6 милиона чуждестранни посетители, също гласуваха предимно с "Не".
Подкрепа под въпрос
Основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP) и прокюрдската Народна демократична партия (HDP) искат анулиране на референдума, а юридическата асоциация и международните наблюдатели заявиха, че вотът е бил опорочен от нередности.
Ердоган каза, че гласуването слага край на всички дебати и отвърна на европейските наблюдатели, които го критикуваха, с репликата: "Говорете на ръката ми".
В някои градове, включително в Истанбул, Анкара и Измир, се организираха спорадични протести срещу резултатите.
"Партията на справедливостта и развитието все по-трудно привлича избирателите от големите градове", коментира Мурат Гезиджи, директор на социологическата агенция "Гезиджи", която успя да предвиди резултата от референдума.
"Опитаха се да привлекат хората с патриотични и консервативни ценности и избирателите разбраха, че това е знак за бъдещата политика на AKP – да обърне гръб на Запада", допълва Гезиджи.
Ако Ердоган продължи с идеята за връщането на смъртното наказание, AKP ще трябва или да прокара закон през парламента, за което не разполага с достатъчно гласове, или да проведе още един референдум. За това може да разчита на националистическата Партия на националното действие ( MHP), която в миналото подкрепи предложението.
Според "Гезиджи" обаче на последния референдум Ердоган успя да получи одобрението на едва 35% от избирателите на MHP, което е знак, че може и да не срещне подкрепа сред националистите.
Предпазни мерки
През годините Ердоган, който е герой в очите на голяма част от религиозната работническа класа в Турция, успя да спечели привърженици и сред либералните бизнесмени. Неговите ориентирани към реформи първи години на власт като премиер от 2003 г. донесоха стабилност и привлякоха чуждестранни инвестиции.
Доверието в него обаче намаля заради влошаването на отношенията с Европа, засилващото се безпокойство около политическата свобода и гражданските права след проваления опит за преврат, възраждащия се конфликт с кюрдските военни и заплахата от Ислямска държава в съседните Сирия и Ирак.
Турски бизнесмен, който ръководи средно голяма текстилна компания с около 150 клиента в Европа, коментира, че наскоро е основал компания в Германия заради влошаващата се среда.
"Това е един вид предпазна мярка в случай, че отношенията между Турция и ЕС се влошат още повече и засегнат търговията", казва бизнесменът, пожелал анонимност заради опасения от клиенти, които са верни привърженици на Ердоган.
"Не очаквам нещо толкова сурово, като ембарго", ако Турция върне смъртното наказание, коментира той. "Но сега имам предпазна мрежа за бизнеса си в случай, че нещата между Турция и Европа се влошат много".
Колумнистът на в. "Хюриет" Мурат Йеткин смята, че макар Ердоган да е спечелил референдума, му предстоят големи предизвикателства.
"Сега Ердоган трябва да управлява онази част от турците, които са най-отворени към света, с най-висока културна производителност, износен капацитет, приходи от туризъм и индустриална продукция, посредством конституция, одобрена от интровертната част", пише той.