Популисткото цунами, което удари Великобритания миналата година и мина през Атлантика, за да стигне до САЩ, може да е утихнало на френския бряг в неделя.

Въпреки силното представяне на крайнодясната Марин льо Пен на първия тур на президентските избори по-важната новина бе успехът на Еманюел Макрон – независим центрист, който грабна победата с кампания, посветена на глобализацията, имиграцията и Европейския съюз.

Проучванията показват, че Макрон ще победи с лекота Льо Пен на балотажа на 7 май. Това би отворило път за по-амбициозни реформи във френската икономика и за излекуването на еврозоната – въпрос, по който досега Германия и Франция не могат да постигнат компромис.

Едва 39-годишен и със само четири години опит в политиката, Макрон е представител на промяната в поколенията и е глътка въздух на фона на ляво-дясното разделение, което дефинираше френската политика повече от половин век.

Като президент той ще се изправи пред застрашителни препятствия – близо половината от френските гласоподаватели предпочетоха крайнодесни и крайнолеви кандидати. Тези хора вероятно няма да посрещнат с отворени обятия либералнодемократичните възгледи на Макрон и Франция ще остане дълбоко разделена. Ще му бъде трудно и да постигне центристко мнозинство в парламента след изборите през юни.

Но на фона на Брекзит и на избора на Доналд Тръмп победата му в първия тур показва, че политическият център в сърцето на Европа още се държи след загубите на крайнодесните политици в Австрия, Холандия и Германия в последните месеци.

коментира Иън Бег от Лондонската школа по икономика. Макрон бе единственият от четиримата фаворити, който прегръщаше идеята за по-близка европейска интеграция. Льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон бяха открито враждебни към Европа и настояваха за "Фрекзит". Консерваторът Франсоа Фийон говореше главно за усилване на влиянието на Франция на континента.

На партито в централата на Макрон снощи привържениците му размахваха френски и европейски флагове, а победата му бе приветствана от Брюксел до Берлин. "Това е чудесно за Европа", каза германският външен министър Зигмар Габриел, който е работил заедно с него, когато и двамата бяха министри на икономиката.

Основното в подхода му към Европа е убеждението, че Франция трябва да реформира собствената си икономика, за да възстанови доверието на Германия. Той иска да постигне "нова сделка" за еврозоната с Берлин и по-близко сътрудничество за отбраната и миграцията.

и се срещна с канцлера Ангела Меркел през март. Съветниците му твърдят, че ако спечели изборите, той няма да чака германския вот през септември, за да започне да обсъжда план за реформа на Европа.

Макрон иска трансформация на Европейския механизъм за стабилност в цялостен Европейски валутен фонд – идея, харесвана и от Берлин. Той поддържа и създаването на бюджет и финансов министър на еврозоната – две концепции, които не се приемат с възторг от антуража на Меркел.

Европейската икономика се възстановява след години на бавен растеж, но финансовата бъркотия разкри недостатъците в архитектурата на

Много експерти се боят, че много задлъжнелите държави като Италия няма да могат да се справят, когато Европейската централна банка започне да вдигна лихвите и да намалява схемата за изкупуване на ценни книжа, която досега изкуствено държеше цените на заемите ниски.

Други са скептични, че Макрон ще убеди германците. Кристиян Одендал от Центъра за европейските реформи сочи липсата на "интелектуално съгласие" между Берлин и Париж по въпроса за това от какво се нуждае Европа.