Защо за Германия вотът във Франция е по-важен от собствените ѝ избори
През май 2012 г. току-що избраният Франсоа Оланд пое към Германия на първото си чуждестранно посещение като президент, решен да изгради близък съюз с канцлера Ангела Меркел. Самолетът му беше ударен от мълния и се наложи да се върне в Париж. Може би това е било поличба. Оланд така и не постигна рестарта, който търсеше - това развитие беше функция от кризи в двете страни, лоша химия между двамата лидери и нарастваща пропаст между Франция, която изпитва трудности и процъфтяващата икономика от другата страна на Рейн.
За Париж Берлин е покровителстващ и груб. Берлин гледа на Париж като на нефункционален и ненадежден. Властите и в двете страни минаха през шокови моменти – кризата с бежанците в Германия и терористичните атаки във Франция – които "не предизвикаха силно сътрудничество между държавите, въпреки потенциала да се даде пример за останалата част от ЕС", пишат Йозеф Янинг и Мануел Лафонт Рапнуи от Европейския съвет за външна политика.
И все пак двете държави са необратимо зависими една от друга. Берлин се нуждае от Париж, за да запази еврозоната в нейната цялост, да се справи с основните причини за бежанската криза в Близкия изток и Африка (от която Меркел все повече се интересува) и да направи Европа по-самодостатъчна по въпросите на отбраната. Говори се дори за това, че Германия може да "повярва" в необходимостта от ядрено оръжие, подобно на френското, ако САЩ по времето на Доналд Тръмп си тръгнат от НАТО. Междувременно Париж се нуждае от смекчена позиция на Германия относно дефицитите, от увеличено германско потребление и от стъпки от Берлин към по-нататъшна интеграция в еврозоната.
За Берлин резултатът от френските избори ще е
или катаклизъм, или идилия
Не е преувеличено да се каже, че резултатът ще се отрази на мястото на Германия в Европа повече, отколкото собствените ѝ, по-малко драматични избори, където по думите на Торстен Бенер от Института за глобални публични политики "80% от хората ще гласуват за нюанси на Еманюел Макрон" - т.е. за мейнстрийм, силно проевропейски партии.
Сценарият мечта: Еманюел Макрон
Ако политическият елит в Берлин имаше мечта за развръзка на вота, тя би била президент да стане Макрон с функциониращо мнозинство (реалистично погледнато, съставено от няколко партии) след парламентарните избори през юни. Подобно на своя отпаднал съперник Франсоа Фийон той иска да реформира френската икономика, което среща одобрението на Франция. За разлика от Фийон обаче репутацията му не е опетнена от корупционни скандали.
Макрон одобрява миграционната политика на Меркел и е единственият кандидат, съгласен с нея за политиката спрямо Русия. Нещо повече, целият му план за Франция почива на френско-германската връзка: той иска "нова сделка" с Берлин, която ще превърне френските активи в сигурността и един реалистичен план за икономическа реформа в нов германски подход към дефицитите и споделянето на отговорността с еврозоната, купувайки за правителството си възможност за тази реформа.
Контактите на Макрон с германските власти са безупречни. Бил е в Берлин два пъти тази година за разлика от всички останали кандидати, които се явиха на първия тур. "Познава Германия много добре", казва високопоставен германски служител за негова реч през януари. През март събитие заедно със Зигмар Гарбиел, външен министър на Германия и стар приятел на Макрон, и философа Юрген Хабермас беше в по-малка степен дебат, отколкото
сбирка, на която участниците взаимно се обсипваха с хвалебствия
Институтът "Жак Делор", който помогна за организирането ѝ, е особено влиятелен канал за връзка между Макрон и социалдемократическата партия на Габриел. Той ще се превърне във важен за отношенията между Франция и Германия, ако Макрон стане президент.
Голяма част от Християндемократичния съюз обаче е също толкова положително настроена към идеята. Финансовият министър Волфганг Шойбле в прав текст подкрепи Макрон. Меркел не може да си го позволи, но прие Макрон през март въпреки гневната реакция от Фийон. Въпреки че дипломатическият протокол я ограничаваше да проведе пресконференция с него, като "забрави" да спусне завесите на стаята, където се срещнаха, това позволи да фотографите да заснемат срещата и да запишат одобрението ѝ.
Ясно е, че двамата не се съгласяват за всичко. Макрон иска бюджет на еврозоната, парламент и финансов министър. В Германия обаче тези предложения не са популярни и вече настроиха особено крайното финансово министерство в Берлин срещу него. Той (с право) определи германския търговски излишък като "неустойчив" - въпреки че думите му бяха в контекста на избори, в които трябваше да отхвърли обвиненията, че робува на Меркел. Думите му за нова сделка обезпокояват някои германски представители, които предпочитат да карат по досегашния начин.
Това обаче не означава, че новата сделка, която той описа по време на посещението си през март, е напълно нереалистична. Фокусирайки се върху инвестиции, граници и отбрана, тя балансира между неща, от които се нуждае Франция, и такива, които са необходими на Германия. Този подход
се радва на известна подкрепа в Берлин
особено във външното министерство. В лицето на Габриел – който в новата си позиция се опитва да промени германското отношение към Европа и да изгради основите на по-малко ордолиберална външна политика – и Мартин Шулц, кандидата за канцлер на социалдемократите, той има съмишленици. В лицето на Макрон Габриел и мислещите като него в Германия виждат умен съюзник в Париж, който се съгласява, че Франция трябва да буди доверието на Германия, за да си купи глътка фискален въздух. Затова са и посещенията на кандидат-президента, говоренето му за това как трябва "да спечели доверието на германците", решимостта му да покаже на Берлин, че Париж е способен на истинска дисциплина под ръководството му.
Големият въпрос пред Германия е: ако Макрон спечели и получи функциониращо мнозинство, колко големи отстъпки трябва да направи при ново споразумение? Берлин би бил щастлив, ако има този проблем.
Кошмарният сценарий: Марин льо Пен
Трудно е да се изрази степента, в която германските власти са уверени, че евроскептичната, крайнодясна Марин льо Пен ще загуби изборите. Че либералът Макрон (или, по време на първия тур, евентуално дясноцентристкият кандидат Фийон) ще наследи Франсоа Оланд като президент, за тях не е просто вероятност, а факт.
Никъде във външното министерство няма заключен в чекмедже документ с план какво да се прави, ако Льо Пен спечели. Колкото и вероятен да ви изглежда такъв сценарий, поведението на властите в Берлин не дава ясна представа за ужасяващия ефект, който той би имал върху Германия: икономически хаос, възможен срив на валутата, нова криза в ЕС, отслабена политика относно Русия, по-малко власт, но повече отговорности в Европа.
Така че ако Льо Пен спечели на 7 май, първоначалната реакция в Берлин ще е безмълвна. Тогава обаче Меркел и министрите ѝ ще трябва да реагират: "еврото може да оцелее", настоя Волфганг Шойбле във Вашингтон по-рано тази седмица, за да покаже колко упорит ще е ангажиментът на Германия към оцеляването на валутата, ако Льо Пен влезе в Елисейския дворец. В такъв случай, казват германски официални представители, те биха слушали внимателно. Коментарите на кандидата на Националния фронт за членството на Франция в ЕС и еврозоната досега са непоследователни и неясни, въпреки че тя обеща да свика референдум за отказ от единната валута. Берлин ще иска да чуе как тя планира да действа, преди на формулира стратегия.
Това би предизвикало дебат във вътрешния кръг на Меркел, който включва както външнополитически идеалисти (които биха се застъпили за идеята да се изолира Льо Пен), така и реалисти (които могат да предпочетат да я ухажват). "Управлението на екстремни кризи", което ще последва, по определението на Торстен Бенер от Института за глобални публични политики, ще има три отличителни момента. Първо,
ще се търси начин Льо Пен да бъде ангажирана
въпреки ясно изразената ѝ враждебност към Германия (която тя обвинява, че се отнася към другите държави като към непослушни деца; Льо Пен също така обвинява Меркел, че е изложила Европа на турски шантаж и редовно напада политиките ѝ относно бежанците). Второ, Германия ще се опита да изгради кръг от съюзници, ограждащи Франция. Особено тясно ще работи с Белгия, Холандия и Люксембург и скандинавските държави, но и с Италия и Испания, чието значение като съюзници на Германия ще нарасне. Трето, в дългосрочен план тихомълком ще се поддържа мнозинството срещу Льо Пен във френския парламент.
Трябва да се подчертае, че това би било единствено опит да се ограничат щетите. Ако Льо Пен спечели, това вероятно би била най-голямата дипломатическа криза за Германия от повторното обединение насам.