Откакто турските избиратели одобриха с лек превес разширяването на правомощията на президента, протестиращи излизат на улиците на няколко града, а някои разбуждат духа на основателя на републиката, за да сплотяват опозицията.

Може да се твърди обаче, че промените в системата на управление на Турция са просто продължение на държавния контрол и поляризацията на народа, които може да бъдат проследени до времето на Мустафа Кемал Ататюрк, бившия офицер, основал през 1923 г. републиката от рухналата Османска империя.

Макар че Ататюрк въведе парламентарната система, на практика нямаше многопартийна политика до смъртта му през 1938 г. Въпреки че Турция, западна съюзничка с преобладаващо мюсюлманско население, има дълга история на избори, независимо от периодичните военни преврати през десетилетията, преобладава култура, в която държавните интереси доминират над личните.

Силните течения на национализма, така както и твърдолинейният секулариъм от една страна и религиозната набожност от друга, също са оформили Турция през годините, укрепвайки лидери, чиито пози на управници с желязна ръка контрастират с почти непрекъснатата борба за обединение на фракциите в страната в един регион, склонен към насилствени конфликти.

Кулминация на тази тенденция е президентът Реджеп Тайип Ердоган, чийто популистки курс за разширяване на правомощията му като президент открои задълбочаващите се разделения в страната, която е приела няколко милиона сирийски бежанци, търпи нападения на бунтовници и води напрегнати отношения със Запада.

Конституционните промени, които бяха одобрени на референдума, премахват поста на министър-председател и дават на президента правото да издава укази и други правомощия. Ердоган казва, че промените, повечето от които ще влязат официално в сила след президентските избори през 2019 г., премахват съперничеството, присъщо на системата, в която има и президент, и премиер, и ще помогнат на Турция да се справи с много предизвикателства. Опонентите са на мнение, че има остър спад в демократичните стремежи на Турция и те скоро няма да се възстановят.

За някои анализатори отслабването на парламентарната система на Турция е

създадена след военен преврат две години по-рано и наблягаща върху властта на държавата над гражданите й. Части от тази конституция бяха променени от тогава в контекста на усилията на Турция да стане член на ЕС, но приетите сега мерки на референдума бележат обрат от управлението в западен стил.

Борбата изправи Ердоган и неговите поддръжници срещу последователите на живеещ в САЩ мюсюлмански проповедник, които според турските власти са се внедрили в полицията, съда и други държавни институции в опит да поемат контрол над държавата. Фетхуллах Гюлен, бивш съюзник на Ердоган, отрича да е замесен в нескопосания метеж на някои военни елементи на 15 юли 2016 г.

Около 100 хиляди души бяха уволнени от работните си места в кампанията на властите след преврата, а десетки хиляди, в т.ч. адвокати, съдии, журналисти и бизнесмени - арестувани или пратени в затвора.

На протест в Истанбул демонстрантите заявиха, че новата президентска система е част от по-широка кампания за потушаване на инакомислието. "Те искат да запушат устата на гражданите на тази страна", казва 30-годишният Сертач Бабат, който, заедно с още много от гласувалите с "Не" на референдума, смята, че резултатът трябва да бъде анулиран заради нередности при гласуването.

За поддръжниците си Ердоган е донесъл свобода. Бивш кмет на Истанбул, който стана премиер през 2003 г., той представлява една класа набожни мюсюлмани, мнозина от селските райони, гневни на твърдолинейния секуларистки ред, възприет от Ататюрк по време на проекта му за изграждане на страната. По време на кампанията за референдума обаче Ердоган

обявявайки, че първият президент на Турция би подкрепил по-силно президентство, за да преодолее политическата безизходица, пред която е бил изправен. Ердоган каза това, след като в. "Билд" в Германия публикува статия, спекулираща, че Ататюрк би се противопоставил на промените, цитирайки учен, според когото основателя на републиката е бил авторитарен, но не тоталитарен.

Съвременна Турция е един дефектен проект, постигнал просперитет, регионално влияние и други цели от основаването си, но също така "недемократичен, репресивен, а понякога размирен", заяви пред американското издание "Форин полиси" Стивън Кук, сътрудник на Съвета за външни отношения. "Ердоган просто заменя една форма на авторитаризъм с друга", написа той след референдума.

В Турция символите на властта изобилстват. Грандиозният мавзолей на Ататюрк в Анкара привлича чуждестранните гости, туристи със стикове за селфи и ученици, зяпащи почетната стража с каски от стомана. На друго място в столицата на Турция е президентският дворец с хиляда стаи, построен при управлението на Ердоган върху земя, притежавана някога от основателя на републиката.