Ще може ли новият президент на Франция да спечели и мнозинство в парламента
С какво парламентарно мнозинство ще разполага бъдещият френски президент? Независимо кой ще спечели втория тур на президентските избори на 7 май - дали центристът Еманюел Макрон, или кандидатката на крайната десница Марин льо Пен - всеки от двамата трябва да се бори за мнозинство на парламентарните избори през юни. Това е изключително важно, за да може да управлява безпрепятствено.
Соченият за фаворит Еманюел Макрон пое в неделя вечерта ангажимент да изгради управленско мнозинство и да донесе промяна. Неговото движение "Напред!" (En Marche!), създадено преди едва една година, още няма електорална база.
Младият претендент спечели първия тур в неделя с комфортна преднина пред крайната десница. Той е убеден, че французите ще бъдат "последователни": Ако ме изберат за президент, ще ми дадат и мнозинство в (Националното) събрание" на парламентарните избори на 11 и 18 юни, смята той.
Жером Сент-Мари от института "Полинг вокс" е на същото мнение: "Който и да бъде избран за президент, французите потвърждават" в парламента избора на своя президент. Според него Макрон има "едно предимство": "той има сходство с част от левицата и с част от десницата".
Но според други анализатори мачът съвсем не е предрешен:
Макрон "няма достатъчно съюзници или споразумения", смята преподавателят в Сорбоната Фредерик Савики. Ще бъде "възможно, но трудно" да получи мнозинство, стига още по-далеч Брюно Жанбар от социологическия институт "Опиниънуей".
А поражението на старите управляващи партии ("Републиканците" вдясно и Френската социалистическа партия вляво) - и двете елиминирани на първи тур - не предрича задължително неуспех за техните кандидати на парламентарните избори, които имат солидни основи на местно ниво.
Специалистът по политическа социология Филип Брод смята, че "на парламентарните избори ще видим устойчивост на разделението ляво-дясно". "Особено при десницата", посочва той, тъй като президентските избори бяха "личен провал" за нейния кандидат Франсоа Фийон, въвлечен в скандал, а не толкова неуспех на партията.
Партия "Републиканците" впрочем е твърдо решена да се бори, за да си върне контрола на парламентарните избори и да застави бъдещия президент да "съжителства" с нея.
"Имам усещането, че нашите идеи са подкрепяни от мнозинството", заяви в неделя вечерта председателят на парламентарната група на "Републиканците" в Националното събрание Кристиан Жакоб. Той призова центъра и десницата да се мобилизират "сега".
Досега само 14 души са вписани в изборните листи на "Напред!"
за общо 577 избирателни района. Говорителката на "Напред!" Лоранс Аим обаче е спокойна: кандидати не липсват, досега 15 000 души са изпратили автобиографии. Вписването в изборните листи ще стане на два етапа - между двата тура и след втория тур.
"Най-важното е половината кандидати да бъдат от гражданското общество. Еманюел Макрон желае наистина да обнови френската политика", казва тя. От тази гледна точка бившият министър държи затворена вратата за всякакви апаратни договорки, като изключим тази с центристкия му съюзник Франсоа Байру.
Социалистите, включително президентът Франсоа Оланд, призоваха да се гласува за Макрон на втория тур, но вече се очертава съотношение на силите. Тъй като социалистите и "Напред!" нямат споразумение за доброволен отказ на кандидат на едната партия в полза на кандидат на другата и обратно, "няма да има много депутати социалисти и много депутати от "Напред!", коментира приближен на президента Оланд. "Ако той представи 577 кандидати, ще има в крайна сметка едва 40-50 депутати", предупреждава той.
След болезнения провал на техния кандидат Беноа Амон (6.35% от гласовете), резултат от сериозни вътрешни пререкания,
социалистите се страхуват, че редиците им ще се стопят през юни.
Бившият премиер социалист Манюел Валс, който се съюзи с Макрон преди първия тур, каза, че неговият бивш министър на икономиката вече носи "голямата отговорност" на обединител. "Ние трябва да сме готови да го подкрепим, да му помогнем, да участваме в това мнозинство", каза той.
От своя страна "Националният фронт", който отива на втория тур, се надява на пробив на парламентарните избори, използвайки набраната инерция от президентските. Крайната десница казва, че е готова в случай на победа да се съюзи с "патриоти", за да състави мнозинство и разчита да формира парламентарна група (минимум 15 депутати), дори да получи няколко десетки депутатски кресла.
Избирателната система - мажоритарна в два тура - винаги е била във вреда на Националния фронт, който успя да вкара едва двама депутати в парламента през 2012 г. /БТА