Бизнесът в САЩ ще получи неочакван подарък, ако плановете на президента Доналд Тръмп да намали ставките на корпоративния данък и налозите върху активи на американски данъкоплатци в чужбина, но не е ясно дали това ще стимулира възход на инвестициите и ще създаде нови работни места.

Предложенията на Тръмп предвиждат американските компании да се превърнат от едни от най-големите данъкоплатци в Г-20 в част от връщащите най-малък дял от печалбата си в хазната. Данъчните ставки ще паднат под тези в Мескико и Канада, които Тръмп обвинява, че ощетяват САЩ в търговски споразумения. Лидери на корпорации и лобиращи групи като американската търговска камара приветстваха плановете на администрацията, пренебрегвайки факта, че в първоначалния им вариант в размер една страница липсваха ключови детайли.

Данъчният план, който включва намаляване на данъците за публични компании на 15% вместо сегашните 35%, не уточнява какви съкращения ще бъдат направени в разходите, за да се държи бюджетният дефицит под контрол.

Изпълнителният директор на телекомуникационния гигант Eй Ти енд Ти (AT&T) Рандъл Стивънсън приветства плана, но предупреди, че "практическата реалност на прехода към 15% е, че трябва да се примириш с известно ниво на дефицити за известно време, докато действията ти стимулират икономиката."

Големите американски компании имат около 1.8 трилиона долара в брой извън страната, сочат данни на рейтинговата агенция "Мудис". Само на корпорацията "Епъл" от тази сума се падат 200 милиарда. "Епъл" не коментира незабавно след изявлението на финансовия министър Стивън Мнучин, но изпълнителният директор Тим Кук е казвал, че компанията иска да върне в страната част от парите си, ако те ще бъдат обложени с по-малка ставка.

за републиканците в конгреса и в Белия дом, които твърдят че намаляването на данъците за бизнеса ще доведе до повече и по-добри работни места. Според проучванията на предишни капиталови ваканции (каквато Тръмп иска да въведе еднократно, за да насърчи компаниите да върнат активи в страната – бел. ред.) по-голямата част от парите на американски компании, влезли в САЩ от офшорни зони, са използвани за закупуване на акции или за придобивания, а не за инвестиции в производствен капацитет или работа.

Под натиска на акционерите компаниите на борсата са поставили високи цели за възвръщаемост на инвестирания капитал. "Дженеръл мотърс" например заяви на инвеститорите, че се цели в 20% възвръщаемост.

Много американски компании не са склонни да инвестират в нови заводи или оборудване след последната рецесия, която събуди у много от тях предпазливост за поемането на твърде много ангажименти. От 2014 г. насам се наблюдава застой в инвестициите в ново оборудване, сочат данни от правителството.

Въздействето на плана за данъчна реформа ще има различно въздействие върху американските компании в зависимост от конкретния бизнес сектор. Предложението за намаляване на данъка върху наследството например е от значителен интерес за компаниите, продаващи автомобили, които често са семеен бизнес. Много компании

например тези от индекса S&P 500 (класация на рейтинговата агенция "Стандард енд пуърс" на петстотинте най-големи американски компании по пазарна капитализация), са платили средно 29.06% през 2016 г.

Промяна дори само на няколко процентни пункта може да окаже голямо влияние. Производителят на самолети "Боинг" съобщи в сряда, че е увеличил печалбата си с 19% за първото тримесечие, отчасти заради спад от четири процента в данъчната ѝ ставка. "На най-високо ниво ние поддрържаме данъчната реформа," обяви в сряда пред журналисти и анализатори финансовият директор на Боинг Грег Смит. "Тя ще създаде работни места, ще задвижи американската икономика и ще ни позволи да се състезаваме." "Боинг" от известно време съкращава работни места в САЩ, а миналата седмица предупреди служителите си, че планира да закрие още стотици позиции на инженери.

Въпреки че намаляването на данъците може да създаде краткосрочен стимул за икономиката и да помогне на възхода на фондовия пазар, те не съответстват на обещанията, които Тръмп направи по-рано за всеобхватна данъчна реформа.

Относно други части от дневния ред администрацията му беше възпряна от съда в опитите си да ограничи миграцията, а опитът да се отхвърли и замени здравната реформа "Обамакеър" се сблъска със съпротива в конгреса.