Разположен край Белград, построен някога за жилищните нужди на работниците на фалирала заради санкциите срещу бивша Югославия строителна компания, центърът "Овча" подслонява сега около 850 мигранти от Близкия изток и Африка.

Избягали от войни, преследване и бедност, поели към Западна Европа с надежда за по-добър живот, надали някой от тези хора си е помислял, че скромно обзаведените бараки в околностите на сръбската столица ще се окажат негов постоянен дом, поне в обозримо бъдеще.

Общо около 6300 мигранти се намират към този момент на територията на Сърбия. Поне още 1300 - 1400 пребивават нелегално в района на централната гара на Белград. "За жалост ние се оказваме финалната дестинация, въпреки че мигрантите не искат тук", казва Иван Гергинов, помощник-комисар на Република Сърбия за бежанците и мигрантите.

Консервативното правителство на премиера Виктор Орбан, което е в конфликт с Европейската комисия заради отказа си да приеме кандидати за убежище, на практика затвори границите на страната за мигранти.

През 2011-2012 г., разказва Гергинов, преди конфликтът в Сирия да избухне с пълна сила и миграционната криза да привлече вниманието на света, много от мигрантите чакали по 2-3 години, докато достигнат своята крайна цел. Повечето от тях минавали границите нелегално, плащайки на трафиканти.

През 2015 г., в разгара на миграционната криза, когато Германия на канцлера Ангела Меркел отвори своите граници, прекосяването на Сърбия отнемало средно само по 48 часа. Сега обаче мигрантите

Сърбия, която имат опит с настаняването на бежанци от времето на войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век, когато е приела общо 1 милион души, разполага с 5 постоянни центъра за бежанци, отбелязва Гергинов.

От 2015 г. сръбските власти са открили 13 временни "горещи точки" с капацитет да 6000 души. Два от постоянните бежански центрове в Сърбия са разположени в района на Белград. Това е "стратегически важно" заради възможностите в областта на здравеопазването и образованието, които предлага столицата, обяснява националният помощник-комисар за бежанците и мигрантите.

Докато прекосяваме пространството между бараките, група деца, сякаш строени от своите родители, започват да скандират с искане да получат възможност да продължат на Запад. Около половината от 850-те обитатели на центъра са непълнолетни. Повечето от мигрантите в "Овча", 60-70%, са от Афганистан. На второ и трето място по численост са иракчаните и сирийците, като има хора дори от Африка, южно от Сахара.

След като преживял, за разлика от свои близки, гоненията на режима на Саддам Хюсеин през 80-те години на миналия век, иракският кюрд Абдула Омар в крайна сметка избягал от родината си на фона на настъплението на групировката "Ислямска държава". Мъжът ми показва скромно обзаведената стая, която дели със своята съпруга и малкия им син. И той

Не е загубил надежда въпреки дългия престой в "Овча". И той смята, че ключът е в Унгария. В центъра се държат добре с мигрантите. Абдула и останалите обитатели могат свободно да ходят до Белград. Мигрантите в "Овча" са дошли в Сърбия приблизително по равно през България и Македония, уточняват от управата на центъра. Много от обитателите признават, че са преминали границата нелегално. Някои се оплакват, че властите са се отнасяли лошо с тях.

Расул, млад таджик от Афганистан, твърди, че той и спътниците му са платили на трафиканти от началото на рискования си преход суми, еквивалентни на няколко хиляди евро. Не липсват и любопитни истории - група обитатели на лагера преминали българско-сръбската граница, след като дали по около 1300 евро на човек на пакистански каналджии, използващи джипиес навигация.

И докато животът в "Овча" продължава в монотонното си темпо, надеждите на всички са за промяна в политическата ситуация в Европа и най-вече в позицията на Унгария. Тенденциите от последните месеци обаче са по-скоро в посока на втвърдяване на миграционната политика на страните членки, заради финансовата тежест и политическите последици от миграцията.

Изгледите, поне в краткосрочен план, са Сърбия да остане по неволя дом на хиляди мигранти и бежанци. Страната - кандидат за членство в Европейския съюз, получава подкрепа от общността за справяне с тази трудна задача.

От октомври 2015 г. на Сърбия са били отпуснати 56.4 млн. евро за нуждите на мигрантите от фондовете на ЕС. Страни членки са отпуснали отделно общо близо 20 милиона евро, сочи официална статистика на Европейската комисия.

Абдул, друг млад афганистанец, обаче е категоричен: ключът към решаването или поне към смекчаването на миграционната криза е в премахването на първоизточниците: уреждане на конфликтите в Близкия и Средния изток и Северна Африка, както и мерки за борба с бедността в тези държави. В противен случай милиони хора, загубили надежда, ще продължават до поемат по рискованите пътища към по-богати страни. И все така хиляди от тях ще губят живота си всяка година.