След десетилетие на бавен растеж, увеличаваща се безработица и сриваща се конкурентоспособност, Франция избра президент с план да измъкне страната от икономическите затруднения.

Но след като влезе в Елисейския дворец, 39-годишният бивш икономически министър ще се изправи пред страшни предизвикателства.

Той ще се опитва да прокара дневния си ред в момент, в който Франция е по-разделена отвсякога в отношението си към разрушителните сили на глобализацията.

Кампанията показа, че близо половината страна би предпочела по-диригентски подход към икономиката – така че ролята на държавата да бъде разширена, вместо ограничена, както предлага Макрон.

За да може да въведе плановете си, той ще трябва да си осигури подкрепа в парламента. Въпросът е как все още недоказалата му се нова партия "Напред!" ще се справи в парламентарните избори идния месец.

Дори да получи необходимото мнозинство, ще изминат месеци или дори години преди реформите му да дадат резултат. Забавянето може да изложи Макрон и правителството му на същите критики, които в крайна сметка прокудиха германския канцлер Герхард Шрьодер – човекът, който създаде "Дневен ред 2010".

Икономическата програма на Макрон, създадена от Жан-Пизани Фери – бившият шеф на базирания в Брюксел институт "Брюгел", избягва подхода тип "шок и ужас" на конкурента му Франсоа Фийон. В него се включваше радикално орязване на работните места в публичния сектор и удължаване на минималната работна седмица.

Вместо това Макрон предприема нюансиран курс, за който съветниците му твърдят, че се цели право в причините за икономическите проблеми на Франция. Много независими икономисти са съгласни с тях.

Макрон няма да отмени противоречивата 35-часова работна седмица, както обещаваше Фийон. Вместо това планира да я заобиколи, като позволи на фирмите да преговарят със служителите си за работните часове и заплащането. Той намекна, че може да избърза с въвеждането на трудовите форми чрез парламента, като използва правото си на издаване на укази.

По отношение на пенсиите Макрон няма планове да вдига официалната възраст за пенсиониране, която е 62 години. Вместо това той иска да обедини объркващата мрежа пенсионни планове, като премине към точкова система в шведски стил. В нея плащанията ще са обвързани с вноските, дадени по време на активната възраст.

Подходът на Макрон към намаляване на държавния апарат също е премерен. Той иска да спести 60 млрд. евро за пет години, докато планът на Фийон предвиждаше 100 млрд. Орязването на корпоративния данък до 25% от досегашните 33% ще бъде въведено постепенно.

Силви Гуяр – евродепутатка, която бе съветничка на Макрон по време на кампанията, прави сравнение с човек, който спортува по половин час дневно. "Не изглежда много, но ако го правиш постоянно и правилно, ще има резултати. И е по-добре, отколкото да тичаш на маратон".

Постепенният подход на Макрон може да намали риска от опасни улични протести, които да попречат на плановете му – ужасът на много френски президенти.

Но той остава уязвим на критика от консерваторите, които смятат, че френската икономика се нуждае от много по-смела реформа след едно десетилетие, смятано от мнозина за изгубено.

Оланд прекара първите си две години на служба, угаждайки на старомодните социалисти в партията със символични стъпки като данъка върху богатството. Закъсня да премине към пробизнес реформа, надзиравана от Макрон и бившия премиер Манюел Валс.

Предшственикът на Оланд – Никола Саркози, успя да вдигне възрастта за пенсиониране. Но не успя да свърши много други неща, преди да потъне в глобалната финансова криза и хаоса в еврозоната. Преди това парализиращи улични протести принудиха Жак Ширак да изостави плановете си за реформи.

За Макрон залогът е много по-висок. Ако се провали в плановете си да накара французите да приемат глобализацията и Европейския съюз, след пет години Льо Пен и "Националният фронт" може да се окажат истинско предизвикателство за него.

Проучване на фондацията "Бертелсман" показа колко е разделен френският електорат. 20% от хората се идентифицират с екстремното ляво или дясно в сравнение със 7% в целия ЕС. Едва 36% се определят като "центристи", спрямо 62% в ЕС.

При липса на бързи икономически резултати, Макрон ще се затрудни да изпълни и друго от големите си обещания – да убеди Германия на "голяма сделка" за Европа, която включва по-близка интеграция в еврозоната.

В негова полза работят два процеса.

Първо, френската икономика вече оздравява. Желанието за потребление е на най-високите си нива за десетилетие, а доверието в бизнеса отбелязва връх за последните шест години. Макар че безработицата е висока – близо 10%, нови работни места се създават с най-бързия темп за последните 10 години.

Франция вече е на прав път, казва Холгер Шмидинг от "Беренберг банк" и допълва, че стъпките от последните години са хвърлили страната на върха на класацията на ОИСР за структурни реформи.

Друго позитивно развитие е промяната в профсъюзите. По-рано тази година умереният CFDT превзе позицията на най-силен съюз в частния сектор от крайния CGT.