Льо Пен не стана президент, но спечели много от изборите

Льо Пен не стана президент, но спечели много от изборите

Льо Пен не стана президент, но спечели много от изборите
Неделната вечер във Франция безспорно принадлежеше на Еманюел Макрон. Трийсет и деветгодишният новоизбран президент, който създаде и си отгледа партия за малко над година, победи кандидата на Националния фронт Марин льо Пен с над 30 процентни пункта – повече, отколкото даваха проучванията, а самата Льо Пен отстъпи и обеща "дълбока трансформация" на партията, която е възможно дори да си смени името. Би било глупаво обаче да се пише политически некролог за Льо Пен още отсега – тя може и да не спечели вота, но политическото бъдеще е пред нея, пише американското издание "Атлантик".
На фона на победата на крайната десница в Холандия и Австрия от последните месеци някои наблюдатели може да говорят за разгром на популизма, но със своите 35% на балотажа Льо Пен всъщност донесе на партията си най-добрия ѝ изборен резултат в историята ѝ – близо два пъти повече от 17.8 на сто от подкрепата за баща ѝ, Жан-Мари льо Пен, преди 15 години. Сега тя има потенциала да осигури безпрецедентен резултат и на парламентарните избори другия месец, а през идните месеци и години да стигне и до истински победи.
Каквото и да следва оттук нататък за френската политика, присъствието на Льо Пен в сърцето ѝ явно се приема за даденост до такава степен, че този път участието ѝ на балотажа се приемаше като "неизбежно" от години, а традиционни играчи възприемат част от идеите на Националния фронт в предизборните си кампании. Този път дори нямаше шок и масови улични протести, каквито съпроводиха през 2002 г. новината, че баща ѝ е стигнал до балотаж, пише "Гардиън".
Льо Пен драматично разшири електоралната база на партията, сравнена с четирите десетилетия, в които баща ѝ беше лидер. В хода на този процес тя на практика го изхвърли от партията и работи за отстраняване на антисемитски елементи (въпреки че все още показва открита ксенофобия към мюсюлмани). Националният фронт под ръководството на Марин льо Пен се фокусира върху имиграция, тероризъм и реторика срещу Европейския съюз, избягвайки същевременно социални теми, популярни сред консервативните католици, като например аборт и еднополови бракове. (Скорошни разкрития за временния заместник на Льо Пен, Жан-Франсоа Жалх, който веднъж се изказа скептично за газовите камери на нацистите по време на Холокоста, напомнят, че тази промяна на имиджа може би е по-скоро повърхностна.)
Промяната позволи на Льо Пен
да излезе от предишните рамки на подкрепа на партията,
които обхващаха средиземноморския бряг и южната част на Франция и да достигне до обхванатия от икономически спад и засегнат от мигрантска криза северен район, често определян като "ръждивия пояс" на страната, разказва "Атлантик".
Тя се оказа приемлив избор дори за някои, които не я подкрепиха на първия тур, но го направиха на втори и получи 35% на балотажа, повече от около 21% на 23 април. Между двата тура баща ѝ успя да увеличи подкрепата си едва с един процентен пункт. Така идеята за "републикански фронт" - съюз на традиционните партии, които да разгромят кандидата на крайната десница на втория тур – може да се осъществи по през 2002 г., но не се случи напълно тази година. Според данни от екзит пол близо 20% от гласувалите за победения десен кандидат Франсоа Фийон на първия тур в неделя са пуснали бюлетина за Льо Пен въпреки изричните му призиви да подкрепят Макрон.
"Мнозина в партията гледат на (резултата на Льо Пен) като на успех. Хора, с които говорих, казаха, че няма да спечели изборите... И за тях това се вписва в дългогодишния наратив, че структурата на изборния процес е замислена така, че винаги да дискриминира Националния фронт," казва Дорит Жева, експерт по въпросите на Националния фронт в Централноевропейския университет.
С този сравнителен успех зад гърба си Льо Пен отива и на изборите за парламент на 7 юни. В момента тя има само двама депутати в законодателния орган, а някои проучвания ѝ дават до 60 места. А плановете на Националния фронт вече се простират отвъд предстоящия вот – на среща с нови поддръжници в Югоизточна Франция, по думите на Жева, членове на партията вече са обсъждали европейските избори след две години и общинските през 2020 г.
Ако към това се добави фактът, че Националният фронт има лоялни и активни поддръжници сред младите избиратели, може да се допусне, че ще се бори още по-ожесточено на следващия президентски вот през 2022 г., пише "Атлантик". Екзит пол данни показват, че около една трета от избирателите на възраст между 18 и 24 години са подкрепили Льо Пен на балотажа.
Всичко това обаче ще е възможно само ако
Льо Пен успее да опази партията,
в която вече съществуват разделения. Публикации във френските медии показват, че Националният фронт е разкъсан между лоялни последователи на Льо Пен и онези, които смятат, че тя предава наследството на баща си. Различията се очертаха още в неделя вечерта, минути след като резултатите бяха обявени, когато Жан-Мари льо Пен разкритикува кампанията на дъщеря си като отслабена от предложенията за напускане на Еврозоната и Европейския съюз. "Проблемът с еврото, с Европа, с пенсиите... това повлече надолу кампанията ѝ, поне така мисля", каза изгоненият през 2015г. от партията Льо Пен пред RTL.
"Мисля, че трябва да говорим на Франция за реалните проблеми, за демографските проблеми, за проблемите на масовата миграция." Според него един от основните виновници за загубата е заместник-председателят на партията Флориан Филипо.
Марион Марешал - Льо Пен, племенница на Марин льо Пен, пък обяви, че промяната в позицията на "Националния фронт" относно бъдещето на Франция в еврозоната е дошла твърде късно и е била неразбрана докрай от избирателите. "Не можахме да направим така, че изборите да бъдат разбрани като референдум за или против Франция, за или против масовата имиграция... за или против Европейския съюз такъв, какъвто го знаем," каза тя, цитирана от телевизия "Франс 24".
Според телевизията, макар и победена на вота, Льо Пен спечели много, позиционирайки се като първа опозиционна сила срещу политиките на Макрон месец преди парламентарните избори.