Как мигранти от Близкия изток намират дом в китайското "коледно градче"
Докато Европа и САЩ възпират мигрантите от Близкия изток и Африка, Китай приветства онези от тях, които имат пари, в Иу - селище, преживяващо разцвет и известно като "Коледното градче". От години Иу примамва сирийци, йеменци, либийци и иракчани, които разбират от бизнес.
Въпреки че Китай няма закони, които признават правата на бежанците, страната предоставя визи на лица от държави, раздирани от конфликти, които могат да си позволят да живеят в страната и да си плащат езикови курсове или бизнес такси от собствения си джоб.
Бързият възход на Иу като бизнес център от началото на миналото десетилетие насам се превърна в притегателна сила за мигранти, които искат да изградят наново живота си. Източното градче с население 1.2 милиона души, 285 километра южно от Шанхай, е известно с прякора "Коледното градче", защото произвежда 60% от коледната украса на света, както и куп други стоки от чорапи до пластмасови играчки и електроника.
Според доклад на местните власти в Иу през 2016 г. градът е издал 9675 временни разрешения за пребиваване или със 17% повече от предишната година. От тях над 4000 са предоставени на чужди граждани от страни, обхванати от война като Йемен, Сирия и Афганистан.
Иракчаните са най-голямата група, кандидатствала за пребиваване през 2016 г., а немалък брой молби са подадени и от Индия, Сирия, Афганистан, Пакистан, Египет, Мали и Южна Корея.
"Иу е много приветлив (за новодошлите) град," казва 38-годишният Аммар Албаадани за "Томпсън Ройтерс" в интервю в апартамента си в Иу. На пода в дома му са постлани арабски килими. "Ние, арабите, първо дойдохме в Иу, за да правим бизнес и участвахме в икономическото развитие на града. Сега много от нас – йеменци, сирийци и иракчани – са заплашени от войни в собствените си страни. Трябва да дарим всички с малко топлина."
Известен като "най-големия в света малък пазар на суровини на едро," Иу промени живота на китайските работници, но откри и значителни възможности за чуждестранни мигранти.
Заради приток на арабски предприемачи – повечето от които с краткосрочни бизнес визи – градът се превърна в оживено мултикултурно средище с много близкоизточни ресторанти и със своя собствена джамия.
Същевременно китайските имиграционни правила са сред най-стриктните в света за чужденци, които искат да пребивават постоянно. Затова много от мигрантите в града се притесняват, че не знаят колко дълго ще могат да останат в новия си втори дом.
"Безопасност в Китай"
Манар Абдулхусеин, на 38 години, преди половин десетилетие оставя зад себе си бомбардировки и нападения в иракската столица Багдад. Заедно с мъжа си, Алобайди Мохамед, тя управлява фабрика за дрехи и изнася за Ирак. За последните пет години заводът се е разширил – от един етаж на цели три.
"Имахме си фабрика в Ирак. После започна войната. Много хора ни призоваха да дойдем в Китай, за да продължим с работата си. Материалите ни бяха с произход Китай," казва Манар, която е приела китайско име – Лан Лан – за да се впише по-добре. Заради многото иракски мигранти в Иу има и иракско училище. Трудно е обаче да се планира бъдещето, тъй като не е сигурно дали те ще могат да останат, обяснява Манар.
"В Китай е много безопасно и се надявам, че децата ми могат да се установят, да завършат образованието си и да намерят работа. Дори обаче да останем тук по-дълго, няма да получим китайски паспорт," казва Манар, която също така преподава китайски на родителите в иракското училище.
Стари заселници
Аммар от Йемен за първи път идва в Китай преди 19 години като студент с държавна стипендия. Когато конфликтът в страната му се изостря преди три години, той решава да се установи в Иу. "Споменът за последния път, когато напуснах страната си, е много лош. Беше 2014 г., бунтовниците хути бяха достигнали (столицата) Сана и тъкмо щяха да я окупират," каза Амар за "Томпсън Ройтерс" на добър китайски. "Очаквах, че ситуацията ще се влоши, затова напуснах с тъга."
Миналата година Аммар основава "Културен клуб на пътя на коприната", за да помогне на чуждите мигранти да се интегрират. Клубът организира дейности както за чужденци, така и за местни и е признат за легитимен от местното правителство. Докато говори, клубът му се кани да посрещне членовете за сбирка с китайски кнедли.
"Това е новогодишен фестивал и правим кнедли," казва той. "много от нас нямат семейства тук и имат малко роднини. Затова се опитваме да караме хората да се чувстват така, сякаш са част от голямо семейство," казва той.
Въпреки опитите на Амар да стане местен статусът му на пребиваващ е под въпрос. "Живял съм повече години в Китай, отколкото в Йемен, но съм с йеменски паспорт. Наистина е трудно човек да получи разрешение за постоянно пребиваване."
От 2015 г. Китай разхлаби строгите си имаграционни закони, за да привлече по-висококвалифицирани кадри, като започна от Шанхай - търговския център на страната.
За да получат право на постоянно пребиваване, кандидатите трябва да са живели в Китай четири поредни години и да получават годишна заплата от 600 000 юана или около 87 000 долара и да плащат годишни данъци върху доходите в размер 120 000 юана (17 399 долара), според данни на държавния "Шанхай морнинг пост".
Страната с население от 1.3 милиарда души е одобрила през 2016 г. едва 1576 китайски "зелени карти", които позволяват постоянно пребиваване. Броят е със 163% по-голям от предходната година, според държавния англоезичен вестник "Чайна дейли".
"Ако искаме да останем в Китай, ни трябват политики, които ще ни улеснят, особено в областта на визите и разрешенията за пребиваване, образованието на децата, социалното осигуряване и здравеопазването," каза Аммар. "Мислил съм си за Европа, но тъй като сме били толкова дълго в Китай и сме свикнали с живота тук, е трудно за нас сега да се преместим на друг континент."
Нов начин на живот
Майк, 24-годишен актьор от Сирия, който използва професионалното си име, е новодошъл в Иу. През 2012 г., година след началото на войната в Сирия, Майк бяга от родния си Дамаск. Първо отива да учи в Малайзия и после стига до Иу, където изучава китайски две години в бизнес училището на страната. Там чужденците са 12.5% от всички ученици. "Когато учех, работех и като актьор. Амбицията ми е да бъда актьор," казва Майк, който вече е играл роли на западняк в китайски сапунени опери и филми.
Доходите му от актьорство обаче не му стигат, за да преживява. Сега той основава собствена компания за внос и износ и планира да кандидатства за бизнес виза с цел някой ден да получи постоянно жителство. "Искам да си купя апартамент и да доведа родителите си да живеят с мен," казва той.
Отбелязва, че е научил много за различните начини да работи в Китай, но крайната му цел е да се прибере у дома. "Надяваме се, че в бъдеще... ще има мир в арабския свят. Тогава по Пътя на коприната ще има и нови посоки."