Измина една година от импийчмънта на бразилския президент Дилма Русеф. Ако наследникът ѝ Мишел Темер се е надявал да успокои Бразилия след битките, които разделиха страната миналата година, последните дни доказаха, че той все още е далеч от тази цел.

И така, дали Бразилия е на път да одобри важни реформи и веднага след това да избере правителство, което обещава да ги отмени? Бъдещето на най-голямата икономика в Латинска Америка далеч не е сигурно.

Бразилия на Мишел Темер често изглежда като две различни страни. В едната, където рекордните 13.5 милиона души са безработни, настроението е мрачно. Според проучване на общественото мнение трима на всеки четирима бразилци не одобряват сегашното правителство.

Пазарните играчи обаче говорят за друга страна. Бразилската фондова борса е в голям подем, откакто Темер дойде на власт. Инфлацията и лихвените проценти падат рязко и много анализатори прогнозират, че рецесията вече е отминала, въпреки че икономическият растеж вероятно все още няма да е особено висок тази година.

Правителството твърди, че рецесията е била причинена от разширяващата се пропаст между разходите и приходите. Президентът Темер предлага да ремонтира икономиката, като ребалансира бюджета, започвайки от скъпо струващата пенсионна система.

В края на април обаче хиляди излязоха по улиците срещу неговия план - първата обща стачка в Бразилия от повече от две десетилетия.

В големи градове като Рио де Жанейро и Сао Пауло се стигна до сцени на насилие. Според едно проучване 71% от бразилците са против промени в пенсионното законодателство, съгласно които хората ще работят повече и ще внасят повече пари в държавната пенсионна система.

Само няколко дни след протестите обаче правителството прокара спокойно реформата през една от комисиите в Конгреса, като че ли нищо не се е случило.

През първата му година на поста поредицата победи на бразилския президент в Конгреса е впечатляваща. Особено когато бъде направено сравнение с неговата предшественичка Дилма Русеф, която не съумя да си осигури гласовете дори на една трета от депутатите, за да избегне процедурата по импийчмънт.

Миналата година Темер одобри промяна в конституцията, налагайки таван на разходите, замразяващ в реални измерения националния бюджет за период от 20 години.

А броени часове преди общата стачка Конгресът прие без притеснения трудовите реформи на държавния глава, които улесняват наемането и съкращаването на работна ръка и отслабват позициите на профсъюзите.

Това, че един президент успява да получи своето в Конгреса, не означава непременно, че той е популярен. Темер често казва, че силата му идва от липсата на привърженици.

Повечето хора, които индиректно гласуваха за него на изборите през 2014 година, когато той бе кандидатът за вицепрезидент на Дилма Русеф, сега го презират заради това, което приемат за предателство.

Колкото и да е странно, това го поставя в удобната позиция да не трябва да се опитва да се хареса на избирателите. "Популярността ще дойде по-късно. Моят план е реформите да бъдат одобрени, страната да се върне на верния път. Това е единствената ми цел", каза Темер в реакция на проучванията на общественото мнение. Неотдавна той обеща да се оттегли от политиката след 2018 година.

По ирония на съдбата успехът на Темер в одобряването на непопулярните реформи може да се окаже пагубен за самия него.

Проучванията на общественото мнение в последно време навеждат на мисълта, че бившият президент Луис Инасио Лула да Силва, известен като Лула, се очертава като най-силния претендент на президентските избори догодина, които ще са първата възможност за бразилците да кажат своята дума за националната политика след импийчмънта миналата година.

Лула обвинява своя някогашен съюзник, че е бил "мозъкът" на държавен преврат срещу Русеф. Главната причина за преврата според Лула е била прокарването на реформите, които "отменят исторически права на работниците и принуждават хората да работят по-дълго".

Тази логика, изглежда, се харесва на част от електората. През последните няколко седмици с напредването на реформите през Конгреса подкрепата за Лула в проучванията също се увеличи.

Той обаче може дори да не бъде допуснат да се кандидатира за президент и да отиде в затвора преди изборите догодина, тъй като са му повдигнати пет различни обвинения в корупция. Лула се яви в съда по-рано тази седмица.

След две дълги години на разследвания, широкомащабното разследване за корупция в държавния петролен гигант "Петробрас" най-накрая ще стигне своята кулминация тази година.

След скандала малцина политици в Бразилия запазиха реномето си. С изключение на Лула на практика всички добре познати политици от водещите партии са с много нисък рейтинг в проучванията.

Това може да остави вратата отворена за някои новобранци като крайнодесния депутат Жаир Болсонаро и кмета на Сао Пауло и бивш водещ на телевизионното предаване "Стажантът" Жоао Дория.

Картината на този етап обаче е прекалено неясна, за да бъдат давани каквито и да било прогнози. Начинът, по който се финансират предизборните кампании, освен това бе подобрен от 2014 г. и ролята на частните пари бе намалена драстично.

Мнозина са на мнение, че сагата с импийчмънта миналата година е затворила една объркваща глава от историята на Бразилия. Сега, ретроспективно погледнато, изглежда, че тя е отворила най-непредсказуемата глава.

Никой не може да предскаже бъдещето на Бразилия. Избирателите ще го решат догодина. /БТА