Голямата турска подкрепа за Ердоган в ЕС тревожи европейците
Айхан Огелге живее в Австрия. Но сърцето му е с неговата родина Турция и бие за нейния президент, независимо от това, че демокрациите в Европа бият тревога във връзка със стремежа на турския лидер към еднолично управление. Президентът Реджеп Тайип Ердоган говори за всички нас, казва Огелге, когато бе попитан защо е гласувал за увеличаване на правомощията му. В Австрия, в Турция - навсякъде, добавя той.
Огелге не е единствен. Почти половината от всички гласували на референдума миналия месец се противопоставиха на това Ердоган да получи повече правомощия, но много от 1,4 милиона турски избиратели в Европа гласуваха другояче.
Над 70 процента гласуваха с "да" в Австрия, Холандия и Белгия и над 60 процента в Германия и Франция. Критиците се опасяват, че тяхното одобрение на стъпките на Ердоган към неоспорвана авторитарна власт е равносилно на отхвърляне на западните демокрации, в които много турци живеят от десетилетия.
Отразявайки дълбокото разделение в турските общности в Европа, повечето членове на тези общности отказват да обсъждат как са гласували. Освен това, тъй като Австрия не позволява двойно гражданство в повечето случаи, турците с австрийски паспорти и тайно държани турски паспорти не искат да признаят, че са гласували.
"Никога не съм виждал такъв климат на недоверие",
казва издателят Бирол Кълъч, турски имигрант от първо поколение с австрийски паспорт. "Дори когато аз, турчин, питам други турци за техния вот тук, срещам мълчание", казва той. Критиците на Ердоган обаче имат готови отговори защо толкова много хора са подкрепили турския лидер. Те говорят за индоктринация и сплашване чрез мрежа джамии, социални клубове и други организации, лоялни на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган.
Проевропейската турска общност в Германия казва, че мнозина са били накарани да мислят, че въпросът се е свеждал до това "Турчин ли си или предадел на отечеството?" Севим Дагделен от германската партия Левите говори за манипулация от мрежите на Ердоган, неговата армия от информатори и тролове. Петер Пилз от австрийските Зелени казва, че подкрепата за Ердоган е била най-силна в Европа, "където има влиятелни религиозни и политически мрежи, финасирани и контролирани от Анкара". Пилз отбелязва, че Ердоган е загубил в Швеция, Швейцария и други страни с относително малки турски общности и слаби организации, подкрепяни от турската държава.
ATIB, съкращение на турски за Съюз на турско-ислямските културни обединения в Европа, който докладва на религиозните власти в Анкара и бе посочен от Пилз като най-силната държавна организация, влияеща на австрийските турци, не отговори на молбите за коментар.
Във Виена големият пазар Бруненмаркт изглежда е най-плодородна почва за каквото и да било влияние на турската държава. По същество турски преден пост, той осигурява живот в зоната на комфорт с минимум нахлуване в това, което за мнозина е странният свят на Европа. Езикът тук е турски, както и надписите и съблазнителните миризми от сергиите с храни. Също и
телевизионните програми, излъчвани от държавни и продържавни мрежи,
лоялни на Ердоган. А екскурзиите винаги водят обратно в Турция. Въпросите за Ердоган от чужденци не са добре дошли тук в общност, в която мнозина говорят само турски. Забулена жена, която продава сладкиши, се намръщва на въпроса какво мисли за турския президент. "Нямам време", измърморва тя и се обръща. "Твърде много работа". Друг турчин е още по-кратък: "Без журналисти", отсича той.
Германският изследовател на миграцията Йоахим Шулте говори за турски "гета", в които не вярват на външни хора и където "национализмът е силно запазен, а контактите с германци или австрийци са сведени до минимум".
"Всекидневната комуникация е само вътре в общността", казва той. "Тук човек е в собствения си свят. Внасят се булки от Турция. И те никога не учат немски, тъй като няма нужда, всичко върви прекрасно на турски".
Има и такива, които се отцепват и интегрират. Но статистиката сочи, че повечето не чувстват, че са се преместили.
Австрийско правителствено проучване от миналата година показва, че 51,8 процента от турците първо и второ поколение
се чувстват у дома в Турция, а не в Австрия.
Изследване в германската провинция Бавария от февруари показа, че сред мигранти от от девет държави, които живеят в региона, турците и техните потомци показват "най-голяма готовност да се завърнат у дома и най-силна връзка с родината".
Но вината за подобни "паралелни общества" не е само на турците. Анклави като Бруненмаркт са се появили с пристигането на първите гастарбайтери в средата на 50-те години на миналия век. Те са вършели черната работа, която гражданите на икономически развиващата се Западна Европа са смятали за под тяхното равнище. Следващите поколения са наследили тази работа и заедно с нея - европейската антипатия.
Германското изследване отразява турската неудовлетвореност - 51 процента от участниците в изследването от първо и второ поколение се съгласяват с изявлението: "Независимо колко усилия полагам, не съм приет като част от германското общество". Докато държавите от ЕС предлагат езикови курсове, курсове по социално приемливо поведение и трудови обучения на вълната от мигранти, която заля Европа от 2015 г. насам, гастарбайтерите никога не са разполагали с подобни възможности.
Германският канцлер Ангела Меркел каза същото преди две години в коментари по повод отбелязването на 60-ата годишнина от пристигането на първите гастарбайтери. Чиновниците тогава, каза Меркел, "бутнали книга в ръцете им, озаглавена "Немски език за чужденци" и казали: "ОК, това трябва да проработи".
Когато говорим за адаптация, "те просто са били хвърлени в студената вода", посочи Меркел.
Мнозина се обръщат към старата родина в търсенето на уважение, което не могат да намерят в новите си домове.
Айдан Йозогуз - германският комисар за имиграцията, бежанците и интеграцията, казва, че избирателите на Ердоган виждат в него "силният човек, който представлява достойнството, очевидно липсващо" в Германия. А Ердогановите антиевропейски тиради очевидно влизат във възприемчиви уши.
"Посланието "ние искаме силна Турция, цяла Европа иска слаба Турция" намира точните слушатели", казва австрийският изследовател на миграцията и асимилацията Кенан Гюнгьор. Гласуването за Ердоган е почти като признание в любов, казва той. /БТА