Защо посещението на Ердоган при Тръмп може да се окаже най-неуспешното в историята
"Планината роди мишка" е добре известна турска поговорка, която описва разочароващи резултати след големи очаквания.
Часове наред размишлявах дали срещата в Белия дом между президента на САЩ Доналд Тръмп и турския президент Реджеп Тайип Ердоган може да бъде обрисувана от тази поговорка. В крайна сметка след напрегнатите отношения между Ердоган и предишния президент на САЩ Барак Обама, както изглежда турският държавен глава предложи "меа кулпа" (от лат. "моя вина", признание за допусната грешка) на Тръмп.
Дори и подписването от Тръмп на указ за директно въоръжаване на сирийските кюрдски Отряди за народна защита (YPG) не можа да премахне големите очаквания, възлагани на срещата на 16 май в Белия дом. Ердоган реагира с очакване, че когато се изправи лице в лице с американския си колега ще успее да го убеди да промени мнението си: САЩ при Тръмп ще разкарат "терористичните" YPG заради своя съюзник от НАТО - Турция.
Срещата на Ердоган в Белия дом с Тръмп бе представяна като обрат в отношенията на Турция със Съединените щати. Има три големи въпроса, чрез които да се оцени успехът на визитата и да се стигне до заключение дали действително тя е била обрат:
- промяна в позицията на Вашингтон към YPG;
- екстрадиция на обществен враг номер едно на Турция Фетхуллах Гюлен;
- освобождаване на Реза Зараб, главен герой на корупционен скандал от 2014 г. в Турция, който се разглежда като потенциално най-голямото главоболие за Ердоган.
След срещата Тръмп-Ердоган в Белия домзаключението ми е следното: Планината не роди дори мишка. Тя
не роди нищо.
Смятайки се за ветеран що се отнася до турските визити в Белия дом, трябва да призная, че никога не съм ставал свидетел на подобно уникално посещение. В миналото съм бил в Овалния кабинет и в залата за пресконференции с бивши турски президенти и премиери: Тургут Йозал, Тансу Чиллер, Сюлейман Демирел, Бюлент Еджевит и Ердоган. Присъствах и на първото посещение на Ердоган в Белия дом през декември 2002 г., когато той бе приет от Джордж Буш в Стаята на Рузвелт. Не си спомням никоя среща да е продължила едва 22-23 минути.
Срещата между президентите на Турция и САЩ, явяваща се повратен момент или крайъгълен камък, се състоя в момент на силно обтегнати отношения, а продължи само 22 минути! Това означава, че всеки от президентите е говорил около 10 минути, като се включи и преводът, за да засегне най-съществените проблеми от международния дневен ред и онези, засягащи напрегнатите двустранни отношения.
Двайсет и двеминутният "обрат" бе последван от съвместна пресконференция, продължила горе-долу също толкова, на която Тръмп говори по-малко от пет минути и не каза нищо значимо, а Ердоган прочете текст, в който повтори позицията на Турция по наболели въпроси.
"Няма място за терористични организации в нашия регион. Да се вземат под внимание YPG и PYD (Партията на демократичния съюз) в региона, това никога няма да бъде допуснато и ще противоречи на постигнато от нас международно споразумение", заяви Ердоган.
На съвместната пресконференция двамата се опитаха да бъдат сърдечни един към друг, но
не успяха да прикрият скучната атмосфера,
която властваше в Стаята на Рузвелт по време на пресконференцията. Докато Ердоган говореше, езикът на тялото на Тръмп създаде впечатлението, че той е някъде другаде, а не стои до турския си колега. Вероятно умът му е бил зает със скандала във Вашингтон, отнасящ се до разкриването от негова страна на класифицирана информация на руския външен министър Сергей Лавров. И което бе нетипично, на двамата лидери не бяха зададени никакви въпроси от множеството служители на медиите, изпълнили салона.
Никой от американските издания не проявяваше реален интерес към различията между Турция и САЩ и те се държаха сякаш президентът на Турция изобщо не присъства в салона. Направи впечатление, че по време на пресконференцията несъответствието между това, което Ердоган каза на турски, и превода на английски, който Тръмп чу, беше забелязано и се завъртя в социалните медии в рамките на час. Това означава, че Тръмп е чул на английски различно по смисъл нещо от това, което Ердоган изложи или възнамеряваше да изложи пред колегата си.
Скандалната част от визитата не бе ограничена до превода на съвместната пресконференция. Американски активисти от кюрдски произход проведоха демонстрация пред турското посолство, за да протестират срещу визитата на Ердоган във Вашингтон и това се превърна в бойно поле, когато бодигардите на Ердоган и негови поддръжници се нахвърлиха срещу демонстрантите. Деветима души бяха ранени, а американската полиция трудно успя да овладее ситуацията.
Съвместната пресконференция бе последвана от работен обяд, в който участваха делегациите. След обяда визитата на Ердоган - рекламирана като "повратен момент" от неговия екип - приключи. Не си спомням дали някога изобщо е имало посещение на турски президент или премиер, чиято среща на четири очи с американския президент да е продължавала само 20 минути, да е била последвана от съвместна пресконференция и обяд с делегации, но
без да бъдат зададени никакви въпроси
от медиите. Срещата Ердоган-Тръмп беше без прецедент в това отношение.
Що се отнася до трите главни пречки по пътя на турско-американските отношения, изглежда никоя от тях няма да бъде премахната. Състоянието на отношенията не е много различно от това преди визитата на Ердоган във Вашингтон.
Преди да отиде в САЩ, Ердоган се срещна с почти всички големи националисти/автократи на международната сцена - Владимир Путин от Русия, Нарендра Моди от Индия и Си Цзинпин от Китай. Но му бе нужно да получи одобрението на лидера на най-силната страна в света, президента на САЩ. За съжаление обаче, късметът не бе на страната на Ердоган този път.
Той пристигна във Вашингтон от Пекин в много особен момент, когато скандал с участието на Тръмп, който постави на карта неговото президентство, се превърна в тема номер едно на деня в столицата на САЩ. Тръмп и екипът му
нито имаха време за Ердоган,
нито желание да изпълнят исканията му. Официалното изявление на Анкара за разговора Ердоган-Тръмп беше огласено от говорителя на президента Ибрахим Калън. То съдържаше едва четири изречения. Няма нищо, което да предполага, че двете страни са преодолели дълбоките си различия.
Най-интересното от всичко е, че в оценката на Белия дом за срещата с Ердоган, почти диаметрално противоположна от тази на Калън, се поставяше акцент върху изпращането в затвора на пастора Андрю Брънсън, което изобщо не бе споменато от турската страна.
Белият дом излезе със следното изявление за срещата: "Президентът Доналд Тръмп се срещна днес с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, за да обсъдят как да развият още повече дълбоките и многостранни отношения между нашите две страни. Президентът Тръмп повтори ангажимента на САЩ към сигурността на нашата съюзничка от НАТО Турция и необходимостта да работим заедно, за да противостоим на тероризма във всичките му форми. Президентът Тръмп повдигна въпроса за изпращането в затвора на пастор Андрю Брънсън и призова той да бъде върнат бързо в САЩ от турското правителство. Президентът Тръмп каза на президента Ердоган, че очаква с нетърпение да се срещне с него следващата седмица по време на предстоящото му пътуване в чужбина".
Вероятно историята ще запомни изминалата визита на Ердоган като най-неуспешната президентска визита във Вашингтон някога изобщо.