Румъния е против Европа "на няколко скорости"

Румъния смята, че действия в посока Европейски съюз на "няколко скорости" може да станат причина за разделение в блока. Освен това страната не подкрепя създаването на нови механизми, занимаващи се с въпроси относно върховенството на закона в Унгария и Полша, каза румънският външен министър Теодор Мелешкану.
Идеята за Европа на няколко скорости печели подкрепа в по-богатите западни държави в ЕС, откакто Великобритания реши миналата година да напусне блока, но по-новите бивши комунистически държави членки в източната част на Европа като Полша и Унгария дават да се разбере, че имат опасения, че ще бъдат изтласкани.
Теодор Мелешкану каза, че Румъния също отхвърля "подхода за няколко скорости или концентрични кръгове" и предпочита сегашното положение, позволяващо по-силно специално сътрудничество в определени области. "Няколко скорости означават фрагментиране и противоречие с целите и ценностите, подкрепяни от евросъюза от създаването му".
Той посочи още, че не е нужно ЕС да създава нови механизми, за да решава въпроси относно върховенството на закона в Полша и Унгария. Европейският парламент отбеляза "сериозно влошаване" на върховенството на закона и основните права в Унгария в началото на процедура, която теоретично може да доведе до това Унгария да бъде лишена от правото си на глас в ЕС.
Дясното правителство в Полша обаче, самото то в мониторингова процедура на ЕС за върховенството на закона, вероятно ще наложи вето върху всяко действие срещу Унгария.
"От наша гледна точка подходът на ЕС трябва да бъде един и същ за всички държави членки",
казва Мелешкану. "Повтарям, има инструменти за мониторинг". Самата Румъния е под специален мониторинг на правосъдната си система заедно с България, откакто се присъедини към блока през 2007 година заради дълбоко вкоренена корупция.
В последните години обаче Букурещ предприе сериозна борба с корупцията по високите етажи на властта и Мелешкану посочи, че очаква идната година специалният мониторинг да отпадне, преди Румъния да поеме председателството на Европейския съвет за шест месеца от януари 2019 година. Той каза още, че
Букурещ е заинтересовaн от по-близки отношения с Вишеградската група,
включваща Полша, Унгария, Словакия и Чехия. Сферите на взаимен интерес включват Източното партньорство на ЕС с бъдещите кандидати за членство Молдова, Грузия и Украйна, както и опитите за задържане на Великобритания "възможно най-близо до ЕС", след като напусне блока. Приоритет ще бъде свободното движение на граждани на ЕС във Великобритания и на британци в ЕС, както и това Великобритания да работи като "де факто партньор" в политиката на блока в сферата на сигурността и отбраната.
Румъния работи с Италия за намиране на начин за попълване на дупката, която Брекзит ще остави във финансите на ЕС, каза той, добавяйки че "най-напред, сред други възможности, има възможност за увеличаване на квотата за дела на ДДС в бюджета на ЕС".
Букурещ подкрепя още усилията на Сърбия за членство, а
Мелешкану призова блока да не изоставя Турция,
чиято дългогодишна кандидатура изглежда по-невъзможна отвсякога заради концентрацията на властта в ръцете на президента Реджеп Тайип Ердоган, което европейските държави критикуват. Той каза още, че Анкара има решаващ принос в сигурността в Черно море - нещо, за която Румъния също съдейства.
"Процесът на сближаване на Турция с ЕС трябва да продължи, процесът с провеждане на разговори и консултации ще има положително влияние в развитието на институциите в Турция", казва Мелешкану, като допълва, че може да си представи страната като член на блока след десет до 15 години. /БТА