Какво ще предложи Йоханис на Тръмп

Румъния не си позволява да критикува американския президент дори за дилемата му, свързана с член 5 от Северноатлантическия договор, според който съюзниците се намесват с военна сила в помощ на която и да е страна от НАТО, ако тя бъде нападната. Доналд Тръмп е първият президент на САЩ, който не обеща изрично прилагането при необходимост на прословутия член, заради който страните, отцепили се бившия социалистически лагер, побързаха да се приютят под стряхата на НАТО.
В неотдавнашата си реч в централата на Северноатлантическия алианс в Брюксел Тръмп предпочете да пренебрегне член 5 и да постави акцента върху европейците, които са затънали в задължения към американците, не защото бяха спасени в двете световни войни, а защото от години Съединените щати плащат за сигурността на Европа.
Румъния, също като Полша, може би разбра по-добре от други страни упреците на президента на САЩ, тъй като поне засега заплахите идват от съседна на нас зона. След анексирането на Крим през 2014 г. Русия докара в Севастопол и Новоросийск, най-големите военни пристанища в Черно море, модерно въоръжение и започна да провежда военни учения в Приднестровието.
Освен това Владимир Путин продължава да бъде нервен във връзка с противоракетния щит в Девеселу, от който се оплака наскоро в дълго интервю във френския всекидневник "Фигаро", в което настоява, че настоящото международно напрежение е ефект от това дефанзивно оръжие. Руският президент не пропуска да се върне отново към фиксидеята на последния си мандат, според която Западът е нарушил обещанието си, дадено на Москва след разпадането на СССР, че НАТО няма да се разширява със страните от Източна Европа.
Президентът Клаус Йоханис, първият източноевропейски лидер, поканен в Белия дом, по-малко от шест месеца от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, разбира както посланията н Кремъл, така и жестовете на американския президент, особено предложението от края на май, с което иска от Конгреса във Вашингтон увеличение на бюджета, предназначен за източния фланг на НАТО, с 40 процента. Йоханис няма нужда от ясни уверения във връзка с член 5, докато на територията на Румъния функционират две американски военни бази. Няма по-сериозни гаранции за сигурността от присъствието на американски военни тук.
Възможно е румънският президент да предложи страната му да стане домакин и на други американски военни съоръжения, включително на някои от тези, останали в бившата ФРГ, особено след като канцлерът Ангела Меркел отново поде изявлението си от началото на годината, в което казваше, че "ние, европейците, трябва да вземем наистина съдбата си в собствените си ръце". Не е ясно дали Ангела Меркел вярва действително, че Европейският съюз може да се отбранява сам срещу евентуална военна агресия или тази повтаряща се идея е използвана сега само с предизборна цел.
Големите европейски сили все още не са намерили решения, за да защитят границите си от мигрантите, но искат да се откъснат от САЩ и да поставят основите на една обща армия, именно за да излязат изпод опеката на САЩ, които де факто ръководят Северноатлантическия алианс. Румъния знае обаче, че има нужда да остане на оста Букурещ-Вашингтон, независимо откъде духа вятърът, а Клаус Йоханис ще бъде приет от Доналд Тръмп именно защото има какво да му предложи: предмостие към Близкия Изток, където Румъния все още има видими или невидими лостове за действие, мост към Балканите и при необходимост, опорна точка спрямо Русия. В замяна Букурещ очаква по-сериозни икономически инвестиции от страна на САЩ, а Клаус Йоханис има нужда от запазване на американската лупа върху румънското правосъдие, за да може да запази контрола си върху властта. (БТА)