Левите и десните партии, които си предават властта във Франция от 60 години, се опасяват, че на първия тур на парламентарните избори днес може да бъдат пометени като от цунами от кандидатите на центриста Еманюел Макрон месец след голямата му победа на президентските избори.

Ден след победата му над Марин льо Пен анализаторите поставяха под въпрос способността на 39-годишния мъж, който не бе заемал изборна длъжност, да постигне мнозинство в парламента с движение, създадено едва година по-рано.

Допитванията вече показват мнозинство за президентската партия "Република, напред", за която са заявили намерение да гласуват 30% от анкетираните в сондажите, при 20% за дясната партия "Републиканците" и 18 на сто за крайнодесния "Национален фронт".

Партията на Макрон заедно с центристкия си съюзник "Демократично движение" на Франсоа Байру се очаква да си осигури удобно мнозинство от 385 до 415 места в бъдещото Национално събрание - доста над абсолютното мнозинство от 289 места (при общо 577), показват различни сондажи.

Сред противниците на Еманюел Макрон се чуват предупреждения за заплахата от "единствена партия", "абсолютизъм" и "празен чек". "Не е лесно да се обясни, че не избираме император, а президент. Избирането на млад президент даде на страната глътката въздух, от която тя се нуждаеше. Сега обаче той не бива да управлява сам, не бива да има една-единствена управляваща партия", подчерта бившият премиер от десницата Жан-Пиер Рафарен.

Злощастният кандидат на социалистите на президентските избори Беноа Амон на свой ред разкритикува очертаващата се "Макрономания" - формулировка, подета от десния седмичник "Експрес", който иронично представи президента като човек, "който ходи по водата" и от избирането си "е в състояние на еуфория".

По-вляво Жан-Люк Меланшон призовава избирателите да не дават на Макрон "абсолютна власт", критикува мъглявите му идеи за реформи. Според водача на социалистическата партия Жан-Кристоф Камбаделис "абсолютно мнозинство" про Макрон като прогнозираното в допитванията "стига винаги до абсолютизъм, тъй като вече няма да има парламент, парламентът ще гласува проформа и ще се превърне в чисто протоколен орган".

Само че предишните избрани президенти (Франсоа Оланд през 2012 г., Никола Саркози през 2007 г., Жак Ширак през 2002 г.) също си осигуриха абсолютно мнозинство на парламентарните избори, тъй като французите са склонни логично да потвърждават избора си от президентския вот.

Конфигурацията в новия парламент ще е много различна поради очакваното обновление. Над 200 от досегашните депутати в 577-местното Национално събрание вече няма са в него, което е двойно повече, отколкото през 2012 г., и сътресението може да е с мащаба на това от 1958 г. в зората на Петата република (когато са избрани 310 нови депутати).

Желанието за обновление, изразено от французите, и положителният имидж на новия президент, изглежда, компенсират неизвестността на новите кандидати, предложени от "Република, напред", и съвсем кратката им кампания - много от тях бяха издигнати след президентските избори, поради което имаха само три седмици да работят с хората в избирателния си район.

Повечето известни политици са поставени в затруднение от тези новодошли на територията им като бившия министър на околната среда Сесил Дюфло, чийто район ще ѝ бъде отнет от 28-годишен кандидат на "Република, напред", или бившия екоминистър от десницата Натали Косюско-Моризе, която според прогнозите ще изгуби на първия тур от предприемач без изборен опит.