Берлин, Париж и Виена критикуват САЩ за санкции срещу руски енергийни проекти в Европа
Германия, Франция и Австрия критикуват на най-високо ниво решението на американския Сенат от сряда да бъдат наложени нови санкции срещу Русия, включително такива против цели сектори от руската икономика и срещу компании, партниращи си с руснаците за експортни петролопроводи и газопроводи.
Съвместна декларация подписаха външният министър Зигмар Габриел и канцлерът Кристиян Керн, а в петък и говорителят на канцлера Ангела Меркел каза, че тя е загрижена от възможността да бъдат глобявани европейски компании. Икономическият министър Бригите Циприс каза в интервю за "Ройтерс", че Вашингтон изоставя установения модел за координиране на санкциите с Европа и предупреди, че ако пострадат германски фирми, то е възможно Берлин да вземе ответни мерки.
САЩ трябва да се координират с европейските страни и партньорите от Г-7 преди да наложат нови санкции на Русия, заяви и външното министерство на Франция. "От няколко години изтъкваме пред Съединените щати трудностите, които възпламеняват закони с екстериториално действия. По въпроси, свързани със сигурността и европейската индустриална политика, бихме искали САЩ да спазват необходимото координиране, особено в рамките на Г-7".
Причината за толкова остра реакция на германците е друга - в одобреният от Сената проектозакон, който тепърва ще се разглежда от Камарата на представителите и трябва да бъди подписан от президента Доналд Тръмп - изрично се споменава проектът "Северен поток 2". В този газопровод, предизвикващ спорове и в ЕС, участват с финансиране поделения на германските E.ON и BASF Group, австрийската OMV, както и Shell и Engie (бившата "Газ дьо Франс), а Total има дял във втори яруски завод за втечняване на природен газ в Ямал.
Щефен Зиберт, говорителят на Меркел, каза, че сенаторите във Вашингтон са одобрили странни санкции, целящи да накажат Русия за намесата ѝ в американските избори през 2016г., но и позволяващи глоби срещу европейски компании. "Това не бива да се случва. По принцип отхвърляме санкции с екстратериториален ефект, т.е. такива, които може да засегнат трети държави".
В съвместната декларация на Габриел и Керн се казва, че новите санкции са опит да се осигурят работни места за петролно-газовата индустрия в САЩи да се даде предимство на американски доставчици на природен газ за сметка на европейските им конкуренти. "С енергийните доставки на Европа трябва да се занимава Европа, а не Съединените американски щати! (...) Кой ни доставя енергия и как решаваме се определя от правилата на откритостта и пазарната конкуренция", пишат двамата социалдемократи. Заплахата срещу европейски компании "със санкции, ако участват в проекти з априроден газ или финансират такива като "Северен поток 2", е напълно нова и внася много негативен тон в европейско-американските отношения".
Решението на Сената отнема правото на Доналд Тръмп да отменя или облекчава санкции срещу Русия без съгласието на Конгреса и го задължава да въведе нови в срок от 30 дни след като то стане закон. Документът позволява наказания срещу компании, инвестирали поне 2 млн. долара в руски експортни тръбопроводи или предоставили за целта оборудване, включително лизинг, технологии и услуги. Специално за "Северен поток 2" се казва, че САЩ ще продължат да възпрепятстват реализирането му, тъй като "той има пагубни последици за енергийната сигурност на ЕС, за развитието на газовия пазар в Централна и Източна Европа и за енергийните реформи в Украйна".
Александър Медведев, зам.-председател на борда на "Газпром" отхвърли опасенията за сериозни последици за компанията му. "Мисля, че законът е насочен към американските компании. Това е като да си отрежеш носа, за да изглеждаш красив."
Европейските партньори в "Северен покток 2" поеха ангажимент да финансират половината от разходите от 9.5 млрд. евро. Акциите на участниците поевтиняха в четвъртък след решението на сенаторите - на "Газпром" с 3.2%, на OMV - с 3.7%, на Engie - с 1.3%, на Shell - с 1.1%.
Също в четвъртък Медведев каза, че "Газпром" и OMV обсъждат разширяване на инфраструктурата за пренос на газ към ЕС, а италианската Eni - че не е изключено да влезе като акционер в "Турски поток".
Виенският вестник Der Standard написа тази седмица, че двете компании дори обсъждат подновяване на проекта "Южен поток", който трябваше да мине от българското черноморско крайбрежие до границата със Сърбия. Това можело да стане, само ако има нужда от продължаване на "Турски поток" през границата с ЕС и разширяване на капацитета на първата тръба с още една от 15 млрд. куб. м годишно.
OMV предлага продължението да стига до големия газов разпределителен център в Баумгартен - единственият в ЕС, който не е граничен, за да увеличи значението му и да го използва и за начосване на газ към италианския пазар.