Намираме се в Белфаст, в малкия квартален пъб The Rose and Crown, посещаван предимно от католици. Зад бара е братът на Джери, Деймиън Флин. През 1974 заведението е взривено от протестанти-лоялисти, разпалено разказват двамата. Нападателите внасят бомбата през вратата във време, в което пъбът е пълен, и излизат навън, затваряйки след себе си. Загиват петима души, като тялото на един от тях е изцяло разкъсано на две части. Двама от ранените по-късно умират в болница. Един от редовните клиенти на бара, който е протестант, губи едната си ръка, но продължава да посещава заведението до смъртта си миналата година. На фасадата на сградата има паметна плоча за загиналите, подобни плочи са обичайна гледка по стените на пъбовете в града, като нападенията са и от двете враждуващи страни.

Джери и Деймиън са католици, привърженици на Шин Фейн и темата за твръда граница на ЕС между двете части на Ирландия за тях е болезнена. Ирландия би спечелила икономически, ако се обедини, убеден е Джери, който работи в търговския отдел на телекомуникационна компания. Но причината да подкрепя Шин Фейн и каузата за национално обединение не е само икономическият интерес. "Това е идентичността ми, сега част от нея липсва."

Обществото в Северна Ирландия е белязано от пресните спомени за конфликта между католици-републиканци, борещи се за обединение с Република Ирландия и протестанти-лоялисти, които държат на британската си идентичност. "Размириците" след 1968 включват близо 50 000 бомбени атаки, а общият брой на загиналите от двете страни е около 3700. Тези събития имат многобройни живи свидетели, жертвите имат близки, които ги помнят, и дори най-младите хора са израснали с разказите на родителите си за терора. Окончателното мирно споразумение е сключено едва през 1998, много след като Великобритания и Ирландия са влезли в ЕС.

Едно от нещата, които ще чуете най-често в Белфаст, е че конфликтите са в миналото. Че нещата много са се променили след размириците, обикновените хора се вълнуват от нормалния ход на живота, изхранването на семействата си и просто искат да продължат напред в мир.

Знаците на разделението обаче са видими навсякъде – в паметните плочи за жертвите на насилие, знамената по улиците, постерите на политическите партии, разпределени по квартали, стените между католическите и протестантските райони и прочутите исторически графити по стените на сградите. Сякаш всичко в градската среда, особено в жилищните квартали, е маркирана територия с идентичност, която се отстоява.

Пътят от градския център към католическия квартал "Фолс" минава по автомобилен мост с високи огради от двете страни. След моста тухлена стена, удължена нагоре с два реда високи метални мрежи, завива в глуха странична улица. В дъното й е входът на районното полицейско управление, пред който постоянно стои кола с двама полицаи с бронежилетки.

Първите сигнали, че кварталът е католически, са предизборните постери на Шин Фейн по уличните стълбове. Те призовават да се гласува против Брекзит, за специален статут на Северна Ирландия в ЕС и узаконяване на гей браковете. (Протестантските партии са по-социално консервативни и не одобряват това.)

Имената на улиците и информационните табели в този район са на два езика, като винаги на първо място е ирландският. В дворовете на къщите се вее ирландският трикольор.

Кварталът изглежда много приветлив и подреден, дворовете са поддържани и пълни с цветя, а в топлия слънчев ден много от външните врати на къщите са отворени. Магазинът за ирландски сувенири до централата на Шин Фейн обаче има система за достъп, така че всеки клиент трябва най-напред да позвъни, за да бъде допуснат от продавачките вътре. "Предполагам, че е така, защото все пак сме в съседство с политическа партия, обяснява една от тях. Иначе тук много се е променило от размириците насам, хората си гледат живота. Но всички помнят."

Най-недвусмисленият знак за тази памет са графитите и стенописите по фасадите на сградите. Те са изпълнени с ирландски символи, езикът в много от тях героизира членовете на ИРА и описва лоялистите и полицията с враждебни определения. Символите на ЕС също присъстват, тъй като привържениците на обединението виждат членството в съюза като път за засилване на връзките с ирландската република.

Някои графити са стари, други съвсем нови. По стълбовете, заедно с рекламите на малки местни бизнеси, има стикери с надпис "Хората не бива да дават информация на МI5." Абревиатурата от думите в изречението PSNI съвпада с тази от наименованието на северноирландската полиция Police Service of Northern Ireland.

Протестантските райони също имат свои графити с ясно разпознаваема символика. В емблематичния Шанкил преобладават британските знамена, символите на Ълстър и прославата на северноирландските войници, участвали в Първата световна война. Героизмът във войната и червените макове, които са любими и на английските националисти, тук са навсякъде.

В Шанкил голяма част от картините по стените са отпечатани на принтер върху пластмаса и след това окачени, много от тях изглеждат съвсем нови. Някои от прозорците имат решетки, а по улиците се разхождат доста мъже с големи кучета.

Един от тях е възрастен човек на над 80 години със стафордширски териер. Представя се като Джаки, казва че е протестант, но не ходи на църква. Гласувал е за Брекзит, защото смята, че ще е по-добре за Обединеното кралство и заради регулациите на ЕС върху риболова. Джаки помни поне три експлозии в заведения в радиус от двеста метра наоколо, организирани от ИРА.

Винаги е гласувал за партията на юнионистите от Ълстър, но на тези избори е за Демократическата юнионистка партия (DUP). Просто защото са по-големи и имат по-сериозни шансове за влияние, въпреки че никога не е можел да понася основателя им Иън Пейсли. "Какво като искат обединение на Ирландия заради Брекзит, ние пък ще им изкараме насреща DUP," смее се Джаки.

Дейвид също живее в квартала, наближава 30-те, казва, че никога не гласува и не иска да се забърква с политика. Твърди, че е против Брекзит, но не е участвал в референдума миналата година. Разказва, че хората в Шанкил не живеят лошо, повечето имат работа, но има и доста проблеми с наркотици и опиати. На въпроса как би реагирала местната общност ако има референдум за отделяне на Ирландия от Великобритания, признава, че биха били меко казано недоволни.

На няколкостотин метра на юг е допирната линия с католическия "Фолс", така нареченият "интерфейс" между двата квартала. Той е опасан от дълга няколко километра ограда, достигаща на височина до 7-8 метра. В нея има места, където може да се преминава, но портите се отварят само в определени часове на денонощието. Това не е единствената "стена на мира" в града и според много от местните хора днес е по-скоро туристическа атракция, но в почивния ден пътят е безлюден и във всички посоки сякаш се виждат само огради, зад които други огради. Портата на югоизток към централните части на града е затворена, защото прекият път минава през "Фолс". Заобикалянето е задължително, започва да вали.

Има ирония в начина, по който призивите за отделяне на Северна Ирландия от кралството се оглеждат в желанието за отделяне на Великобритания от ЕС. "И републиканците, и юнонистите са националсти, коментира Мишел Молоуни. Просто се виждат като част от различни нации. И ако подкрепящите Брекзит тъгуват по една Великобритания, която вече не съществува, ирландските националисти също мечтаят за несъществуваща Ирландия."

Въпреки, че паметта за конфликта е жива, огромното мнозинство от хората в Северна Ирландия искат да излекуват раните на миналото и да продължат напред, смята Молоуни. Но след Брекзит и поредните избори изглежда все по-неясно какво ги очаква там.