Котката е дошла по земите на днешна България преди около 6400 - 6500 години, а следите на този домашен любимец могат да се проследят до 9000 години назад в историята.

Това е заключението на група френски учени, направили най-обширният досега ДНК анализ на това животно. Те са използвали стотици проби, включително от мумифицирани котки от Древен Египет. Така те са проследили откъде тръгва домашната котка, защо разпространяването ѝ е толкова свързано с човешката цивилизация и защо има две вълни на взаимодействието между човека и котката.

Заключенията им са публикувани в списание "Нейчър" (Nature) и съдържат най-всеобхватната карта на този феномен.

Назад във времето те стигат до един-единствен конкретен вид - Felis silvestris lybica, известен още като дива африканска котка.

Археологически разкопки дават основание да се смята, че съжителството започва преди около 10 000 години, когато се появява земеделието. Натрупването на зърно привлича гризачи, а котката се оказва врагът им, който е най-подходящ за опитомяване. Това се случва в Анадола на територията на днешна Турция и се разпространява към Ливан. Другото място, смятано за отправна точка на глобалното господство на котките, е Египет, където има множество артефакти, котешки мумии и статуи.

Палеонтологът Ева-Мария Гейгл, водещият учен в изследването, казва, че историята на разпространяването на котките не получава отговори само чрез генетиката. Една от причините е, че днешните котки се оказват с изненадващо сходна ДНК - от Австралия през Америка до Европа.

Затова информацията от ДНК от котешки кости и зъби от над 200 древни скелета е комбинирана с всевъзможни данни, показващи, че от фермери до викинги са помогнали това животно да стигне дори до Антарктида. Една от интересните находки е на котка, погребана със стопанина си в Кипър преди 9500 години, а това означава, че някой я е донесъл там, защото животното не произлиза от острова. Опитомяването - доколкото може да се използва този термин за котките - се е случило доста късно.

Неолитната култура е причината котките да се появят трайно по земите на днешна България преди около 6400 години и Румъния - преди около 4400 години.

Втората вълна тръгва от Древен Египет преди около 6000 години, разпространява се през Средиземноморието с римската цивилизация, смесва се с близкоизточните котки и стига чак до Балтика. Чак около XIII век котките преминават от Европа към Югозападна Азия благодарение на една печеливша стратегия - придържай се към хората.

Мореплавателите са ги взимали на борда, за да гонят мишките по корабите, и така са станали част от завладяването на нови светове.

Учените отбелязват, че има ожесточени спорове какво точно се разбира под "опитомяване", дали домашната котка не може да оцелее в дивата природа без човека и защо - за разлика от кучетата - днешните котки не са много по-различни като размер, поведение и хранителни навици от дивите.

Екипът е използвал и специфичен генетичен маркер за характерна шарка на козината, за да установи, че той присъства при 80% от днешните котки, но се появява при древните котки едва около 1300 година. Ако се приеме, че това е белег, че по някаква причина хората са предпочитали животни с такава шарка, то това може да означава, че и изкуствената селекция при котките е относително скорошна практика.