Днес Кисляк е толкова "радиоактивен", че всички високопоставени служители в американската администрация се надпреварват да отричат контакти с него. Този процес далеч не се ограничава до републиканците - през април лидерът на демократите в Камарата на представителите Нанси Пелоси обяви, че никога не се е срещала с него, и се наложи да оттегли думите си след появата на снимки, които ги показваха на една маса през 2010 г. За сваления съветник по националната сигурност Майкъл Флин срещите се оказаха съдбоносни, те навредиха на репутацията на министъра на правосъдието и главен прокурор Джеф Сешънс и станаха повод за много публикации за зетя на Тръмп Джаред Къшнър.

Бившият шеф на кампанията за президент на Барак Обама Дейвид Акселрод дори се пошегува в "Туитър": "Думата "Кисляк", изглежда, означава "забравих" на руски." "Виновен" ли е обаче дипломатът, демонизиран от някои издания в САЩ, за нещо в тази криза, или тя трябва да се свързва само с работата на по-високо ниво във Вашингтон и Москва? Тези отговори търси "Нюзуик" в статия за работата на Кисляк, откакто поема дипломатическата мисия на Русия през 2008 г.

Бивши американски служители, работили тясно с Кисляк, се съмняват той да е имал намерения, различни от това да върши работата си. "Той винаги се държеше много професионално", казва бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол, заемал поста между 2012 и 2014 г. По времето, по което Макфол е старши съветник в Белия дом, той има чести контакти с руския дипломат. Работата на Кисляк е "да осъществи възможно най-много контакти, както и да защитава политиките на правителството си. Винаги се е справял и с двете много ефикасно. Що се отнася до въвличането му в политиката, лично аз не мисля, че е прекрачил каквито и да било граници."

Не може обаче да се каже същото за екипа по прехода на президентската власт. "Всеки посланик се опитва да изгради такива контакти по време на прехода, (но) действията на Флин и Къшнър не са нормални", казва Макфол, имайки предвид бившия съветник на Тръмп за националната сигурност Майкъл Флин и зетя му Джаред Къшнър. Първият напусна поста си заради премълчани срещи с руския посланик. "Защо са се съгласили да се срещнат (с Кисляк)? Не трябваше ли да се фокусират върху изграждането на екипа на Тръмп за външната политика? През 2008 г. нашият екип по прехода не се срещаше с руски представители."

Американското Федерално бюро за разследване е прихванало няколко разговора между Флин и Кисляк месец преди държавният глава да встъпи в длъжност, в които се обсъждат санкциите, наложени от предшественика на Тръмп Барак Обама на Русия. В резултат на мерките, включващи дипломатически имоти и довели до най-трудната за овладяване криза за мисията на Москва във Вашингтон от края на студената война, Кисляк написал на Флин кратко съобщение и му се обадил на 28 и 29 декември. Според бивш служител на Руската дипломатическа академия към външното министерство на страната Кисляк е бил "длъжен" да протестира пред всички лица, които могат да имат отношение и действията му са били правилни.

Макар да няма доказателства, че Флин е предложил каквото и да било на Кисляк, някои анализатори са изненадани от факта, че Путин отказа да отговори реципрочно на санкциите - необичаен ход предвид досегашната реакция на Москва в подобни ситуации.

След 20-минутна среща със зетя на Тръмп, Джаред Къшнър, американските служби уловили разговор между двамата, свързан с възможността за установяване на "таен канал за комуникация" между Белия дом и Кремъл, който не се следи от разузнаването. "Вашингтон пост" обаче отбелязва, че посланикът бил изумен от предложението на Къшнър да се използват дипломатическите сгради на Русия в САЩ за директни разговори между Вашингтон и Москва.

Кисляк участва в среща между Къшнър и Сергей Горков, който ръководи държавната руска "Внешекономбанк", санкционирана от Вашингтон през 2014 г. През последните години руското разузнаване поне един път е използвало офиса на банката на "Уолстрийт" за свои цели - през 2015 г. Евгений Буряков, заместник-представител на банката в Ню Йорк, е изобличен като шпионин и осъден на 10 месеца затвор. "Задграничен офис на държавна компания е съвсем естествено място за пращане на разузнавач", казва пенсиониран служител на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), който сега е сенатор и не иска да обсъжда случая публично. "Не казвайте, че американците не правят това." Попитан дали Горков е знаел, че в компанията му има агенти, или дали е продължил да поддържа връзки с ФСБ, пенсионираният офицер казва: "Както обясни и президентът (Путин), няма такова нещо като бивш служител на ФСБ."

Заради връзката с Горков някои свързват Кисляк с разузнавателните операции на Русия в САЩ. Според Томас Пикъринг, бивш посланик на САЩ в Русия и в ООН, "ако е шпионин, Кисляк го е скрил много добре". Той обяснява, че не това е начинът, по който работят руските служби - ролите на посланик и резидент не се припокриват институционално. "Ако оставиш посланика си да е твърде силно свързан с разузнавателната дейност, това крие огромни рискове", казва Марк Стаут, бивш разузнавач, който сега преподава международни изследвания в университета "Джонс Хопкинс". Това е особено важно предвид представата в Русия за "автономност" на службите, които често действат на своя глава. Пикъринг се шегува: "В лимузината не дипломатът, който се води най-отзад, е шпионинът, а шофьорът."

Няма доказана връзка между посолството, ръководено от Кисляк, и "активното мероприятие", за което говори уволненият директор на ФБР Джеймс Коми по време на свързваната с Русия хакерска атака срещу демократите. От една страна, Кисляк наистина символично подкрепя Тръмп още през пролетта на 2016 г. на събранието на републиканците през април, като сяда на първия ред по време на речта му, а въобще не присъства на това на демократите. Това по-скоро е свързано с нескритото неодобрение на Кремъл към Хилари Клинтън и исканията ѝ за смяна на режима в Близкия изток, както и твърдата ѝ подкрепа за санкциите срещу Русия заради анексията на Крим.

Вероятно хакерската атака е целяла по-скоро "да създаде такава буря, че Клинтън да е твърде заета с вътрешнополитически пожари, за да действа срещу руските интереси", смята Марк Галеоти, старши изследовател в Института за международни отношения в Прага. Според декласифицирания в края на миналата година доклад на американските служби Русия е показала "ясно предпочитание" за Тръмп. Според Галеоти обаче Кремъл всъщност е бил много по-притеснен от Тръмп, отколкото показват официалните послания на Москва. "Ударът в Сирия (през май) беше най-големият възможен кошмар за Русия. Америка има президент, който е напълно непредсказуем и е склонен да използва сила. За Русия това е проблем."

Основното обвинение от критиците му не е, че той е "шпионин" - прекалено е да се смята, че посланиците, дори да не са пряко замесени, не са наясно с дейността на службите им в страната домакин. Големият проблем, пише "Нюзуик", е, че той не е положил достатъчно усилия да се намеси в продължаващия години спад в американско-руските отношения - все още сърдечни през 2008 г., а днес в най-ниската си точка от години.

За справянето с кубинската криза помагат съответните дипломати на САЩ и Русия в Москва и Вашингтон - те съветват лидерите на страните си и създават втори канал за връзка между правителствата и помагат да се избегне ядрената катастрофа в 13 дни на напрежение. В годините на сегашната криза дипломатът е изпълнил само част от мисията си - да лобира за дневния ред на Москва във Вашингтон. Той обаче не е активен в това да разяснява позицията на Белия дом в Кремъл. "Всички външнополитически катастрофи на Русия от последните години - особено анексията на Крим - се базираха на невежеството за истинския дневен ред на Америка", казва високопоставен европейски посланик, работил с Русия в последните 3 десетилетия, който обаче няма право да говори пред медиите. "Путин и вътрешният му кръг вярват, че революцията на Майдана е преврат, подкрепян от САЩ; че НАТО е имал намерение да завземе военната база в Севастопол. Логиката им беше да нахлуят в Крим и да спасят Севастопол от НАТО. Това обаче се основаваше на напълно погрешна идея за действителността. Никой не каза на Путин: "Чакайте, това е грешно. Познавам САЩ, те няма да го направят."

Мълчанието на Кисляк и отказът му да заеме посредническа роля, която може би би се очаквала от него в подобна ситуация, според анализатори вероятно се корени отчасти в напълно вертикалната структура на властта в администрацията на Путин и несклонността на руски официални лица да изразяват възгледи, различни от тези на президента.

Не на последно място - по време на кримската криза Кисляк няма достъп до важните фигури във Вашингтон, които биха м помогнали да си състави по-ясна представа за случващото се. Решението на Белия дом да ограничи контактите с него е реципрочно, след като бившият представител на Вашингтон в Москва Майкъл Макфол става жертва на нападки в руските медии и на тормоз от прокремълски младежки групи, а и дори на недвусмислени заплахи заради срещите си с опозиционни активисти във време на масови демонстрации срещу Путин. Впоследствие и неговият достъп до взимащите решения в Москва се оказва "отрязан".

В резултат и Кисляк много рядко може да се види с тогавашния държавен секретар Джон Кери "Това доведе до истински срив в комуникациите и доверието. До (2012 г.) имахме истински диалог между някогашните врагове от студената война. Но (руснаците) сложиха край на това и се завърнаха към фазата, в която обиждат и демонизират Запада", казва бивш британски дипломат, пожелал да запази анонимност.

Според Галеоти обаче има още една причина - каквото и да е осъзнавал Кисляк за американската политика в последните години, Путин просто не би слушал. Нито Кисляк, нито шефът му Лавров, нито външното министерство имат силен глас в Кремъл в последните години, казва той. Представители на институцията според него често се оплакват, че "никой не ги слуша, а работата им се е превърнала в изпълняване на заповеди и оправяне на бъркотията след това".

Самият Кисляк далеч не е бил толкова незапознат с политическите нагласи в Америка. От началото на работата си във Вашингтон през 2008 г. той започва пътувания из САЩ, за да излага посланието на Русия сред жителите, но и да проучва нагласите в сърцето на Америка. През 2016 г. във Форт Рос в Калифорния - символичната граница на някогашните руски владения в щата (до 1842 г. руска територия) - той казва: "Ако направите списък на нещата, които ни обединяват срещу тези, които ни разделят, първият ще е много по-дълъг и много по-значим... Ние, най-големите ядрени държави в света, имаме специална отговорност да поддържаме стабилността - и трябва да го правим."

Кисляк е бил във Форт Рос над десет пъти и когато местният музей е пред затваряне заради бюджетни съкращения през 2009 г., води активна кампания, за да го спаси. "Оставам с впечатлението, че той много обича Америка и американците - откритостта и ентусиазма им", казва директорът на Форт Рос Сара Суидлър. "Истина е, че той не се колебае да говори, когато смята, че е видял прояви на "американското лицемерие"... но той подкрепя диалога между руснаците и американците и иска да успее."

Откакто започна скандалът с екипа на Тръмп и Русия, Белият дом упорито настоява, че "президентът предприема невероятно твърда линия по отношение на Русия", по думите на говорителя Шон Спайсър. В отровната среда, в която всеки ход по отношение на Москва ще се гледа под лупа, сериозните отстъпки към Кремъл сега изглеждат невъзможни, каквито и да са били плановете на предизборния щаб на Тръмп по време на срещите с руски представители.

В този смисъл кризата с Русия е и трагедията на Кисляк, пише "Нюзуик". Посланикът, положил много усилия да изгради нови връзки с администрацията на Тръмп - задача, която неизменно е част от работата му - сега се оказва въвлечен в нов разрив, който вероятно ще продължи и когато двамата държавни глави вече не са на постовете си. Накрая, обобщава Пикъринг, Русия се оказа точно толкова токсична, колкото и самият Кисляк - бъркотия, за справянето с която ще трябват години.