Заради български паспорти в Албания се изпразва цяло село - Требища. Историята разказва в свой репортаж агенция "Франс прес", цитиран от БТА.

България и Албания нямат обща граница. Тирана, в която има закон за малцинствата, не счита българите сред своите признати общности за разлика от гърците, македонците или сърбо-черногорците. Нито един албански гражданин не се е идентифицирал като българин в преброяването през 2011 г.

Но българската агенция за чужденците, която помага за получаването на български паспорт, смята, че българските семейства, които са се установили в Албания през пети век и техните потомци са част от нейната диаспора. Няма статистики за колко души става дума, но се предполага, че те може би са около 100 000, отбелязва "Франс прес".

Европейският парламент както изглежда също е съгласен по този въпрос и през февруари в резолюция изиска от Тирана допълнителни усилия, в защитата на правата на българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.

Албания е страна на масивна емиграция. На 2,9 милиона жители тя има диаспора, наброяваща 1,2 милиона души. Икономическата ситуация не кара хората да мечтаят, средната заплата е 340 евро, безработицата е засегнала една трета от младите.

Независимо че България е най-бедната страна-членка на Европейския съюз, гледана от Требища, тя е входната врата за Германия, Великобритания или за някое друго Елдорадо.

Като членове на ЕС от 10 години, българите могат да работят и пребивават където си поискат в ЕС. Всички ограничения за тях бяха вдигнати през 2014 г.

Препоръката на Европейския парламент съживи надеждата в Албания и всеки ден най-малко седем-осем души проверяват как може да получат българско гражданство. В периода между 2001 г. и 2016 г. 4 470 албански граждани са поискали българско гражданство. Били са удовлетворени молбите на 2 608 души, според данни от София.

През декември 2015 г. в Албания бяха арестувани трима души, които срещу суми между 4000 и 10 000 евро правели фалшиви български паспорти.

От 1 май 2017 г. София иска документи, доказващи българския произход на един родител или баба или дядо на кандидата.

Жители на Требища разказват, че хората в селото са били 6000, но над 2500 са заминали преди четири или пет години, когато са успели да получат български паспорт.