Кипърският президент провалил преговорите за обединение, пишат местни медии
Неотстъпчивостта на президента на кипърските гърци Никос Анастасиадис е станала причина за провала на международната конференция, която даваше шанс на лидерите на разделения остров да се споразумеят за повторно обединение. Това пише англоезичното издание на кипърските гърци Cyprus Mail, позовавайки се на източници, близки до преговорите, включително представители на ООН.
В петък сутринта генералният секретар на организацията Антониу Гутериш обяви край на преговорите, които сложиха край на продължили години усилия гръцката и турската част на острова да се обединят в една държава. Тогава Гутериш не посочи причина за неочаквания край на диалога. Острите различия между Анастасиадис и готовата на отстъпки турска делегация обаче излезли на преден план по време на четиричасова вечеря след поредното заседание от преговорите в швейцарския курорт Кран Монтана, пише вестникът.
Официалната версия на Анастадиадис след провала беше, че Анкара е останала непреклонна в исканията си системата на гаранциите, която действа в Кипър, и правото на интервенция да се запазят.
Според дипломатически източници на Cyprus Mail обаче той упорито настоявал Турция да даде ясни писмени гаранции, че безусловно ще изтегли целия си контингент на острова и ще се откаже от правото си да се намеса в полза на кипърските турци, когато смята, че интересите им са застрашени. Междувременно представителят на Анкара, турският външен министър Мевлют Чавушоглу, бил готов да направи отстъпки и дори да допусне възможността за пълно изтегляне на войските, твърдят дипломатите.
"Бяхме толкова близо"
Турският първи дипломат споделил пред ООН, че Анкара ще е готова да приеме отмяната на "правото на намеса" и плана на генералния секретар за първоначално намаляване на гръцките и турските войници на острова на съответно 950 и 650, пише вестникът. Не толкова благосклонно се отнасял към идеята Анастасиадис, лидерът на кипърските гърци. Неотстъпчивостта му принудила Чавушоглу да се върне към публично изразяваните от Турция позиции в подкрепа на "правото на намеса", след като преговарящият от кипърските гърци поискал писмени гаранции за пълно изтегляне на турския контингент.
"Бяхме толкова близо. Можеше да се случи, ако Анастасиадис беше поискал," казва източник в ООН. "Турция беше склонна да направи огромни отстъпки за правата за намеса, а може би и за системата на гаранциите, може би (след) две години, с възможността това дори да стане в началото. Щеше да има и малко войници. Анастасиадис искаше това писмено." Говорителят на правителството Никос Христодулидес не е бил на разположение за коментар, но други кипърски медии цитират източници в правителството, потвърждаващи версията на Cyprus Mail. Дипломат от ООН заявява пред изданието, че Анастасиадис, който след около половин година ще се изправи пред нови президентски избори, смята, че "преговорите някак ще се свикат отново... но не става по този начин."
Дипломати от ООН изтъкват, че Турция е била подложена на силен натиск от организацията, а и от Великобритания, през последните седмици, "заради факта, че сме в 21 в.; турците разбраха посланието."
От 1960 г., когато Кипър става независим, на острова действа т.нар. система на гаранциите, според която Великобритания, Гърция и Турция са гаранти за стабилността и сигурността на острова. Въпросната клауза, която фигурира в подписания същата година договор, се използва като обяснение за турската въоръжена интервенция през 1974 г. Тогава Анкара разполага 35 000 войници на острова, а после намалява числеността им до 17 500 - значително повече от контингента от хиляда души, дислоциран от Гърция, за да подпомага гръцките кипърски въоръжени сили.
Ердоган предупреждава за инвестиции в Кипър
През уикенда, а и на Световния петролен конгрес в Истанбул в понеделник турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази съжаление, че конференцията се е провалила. Той повтори изразената по-рано от Чавушоглу позиция на Анкара: "Намирането на решение, съобразено с параметрите на мисията на ООН, е невъзможно. Няма смисъл да настояваме на тези параметри."
На конгреса Ердоган определи като недопустимо решението на някои енергийни компании да работят с кипърските гърци, чиито проекти той нарече безотговорни. "Напомням на (компаниите, които работят с кипърските гърци), че могат да загубят приятел в лицето на Турция." Анкара се противопоставя на опитите на Република Кипър да търси нефт и газ в икономическата си зона.