За Москва ли работи адвокатката, която се срещна с Доналд Тръмп-младши, или не? Може би по малко и от двете.

На повърхността аферата около Доналд Тръмп-младши изглежда също толкова странна, колкото и участниците в нея. Корпоративната руска адвокатка, която според него имала компромати за кампанията на Хилъри Клинтън. Руско-азербайджанският поп идол Емин Агаларов, чийто публицист осъществява връзката с Тръмп-младши, а самият той е син на милиардера от недвижима собственост Арас Агаларов, когото някои наричат руския Тръмп.

Агент на Кремъл ли е Наталия Веселницкая – руската адвокатка, срещнала се с Тръмп-младши – или просто опортюнист, опитващ се да измами клиент? Тя самата отрича да има връзки с руското правителство и пред NBC News заяви, че нито има, нито е търсила информация, която да навреди на Клинтън. Но всъщност двете позиции не се изключват взаимно. В Путинова Русия всеки потенциално е "хибрид": този, който изглежда, че е, и едновременно – инструмент на правителството.

Използването от държавата на хора по този начин като инструменти изглежда немислимо, при положение че тя има дипломати, шпиони и други професионалисти, на които да разчита. Но за Кремъл това е само проформа. И докато западните страни не го разберат, ще продължат да се озадачават от руснаците в тях.

На пръв поглед Путинова Русия изглежда като всяка друга страна. Има всичките познати институции: кабинет и министри, двукамарен парламент, конституция, съдилища, ченгета и консулства. На практика нещата са много различни. Путин продължи започнатото от неговия предшественик Борис Елцин, който обстреля с танкове собствения си парламент – отслабване на институциите на Русия. На тяхно място, особено на върха на системата, има нещо, което повече прилича на царски двор.

Това е лоша новина за много хора. Външният министър Сергей Лавров например, макар и легендарен в международните кръгове на дипломацията, няма истинска връзка с Путин. Затова въпреки годините му на служба и несъмнена, макар и понякога сприхава компетентност, неговото влияние върху външната политика всъщност е пренебрежимо.

Но това открива възможности за други. Това, което е възникнало, е адхокрация (от латински: ad hoc – нещо, създадено специално за някаква цел; не защото има нужда от него по принцип), в която на хората се възлагат роли, ако и когато има нужда. Нещото от значение не е формалната ти позиция, нито официалното ти място в йерархията, а личните ти връзки – особено със самия Путин – и това доколко си полезен и сговорчив. Когато Кремъл искаше да построи нов палат за Путин например или когато имаше нужда от пари за зимните олимпийски игри в Сочи, вместо да вдигне данъците, се обърна към богатите олигарси и очакваше от тях да "допринесат". В крайна сметка всеки знаеше, че това беше цената да останат в играта.

Тези навици присъстват и в геополитиката и дори войната. Когато Кремъл се готвеше да завземе Крим и осъзна, че няма нужните агенти на място, се обърна към бизнес магната ултранационалист Константин Малофеев. Той изгради съюз с местни политици и фигури от подземния свят и реално постави полуострова в ръцете на Путин.

Тези хибридни връзки всъщност могат да се открият във всяка сфера на действие на държавата. Държавната медия е двигател на пропаганда. Частните банки и бизнесмените в общи линии са такива, за каквито се представят, но през тях минават пари, предназначени за приятелски настроени чуждестранни лидери и политици, когато Кремъл поиска. Все повече виждаме дори организираната престъпност да бъде използвана за подривна дейност в Европа. Политиката за цели региони се възлага на доверени поддръжници. Изглежда, че Сирия е в ръцете на министъра на отбраната Сергей Шойгу. Бившият съветник на Путин Владислав Сурков отговаря за Украйна. Балканите, изглежда, са дадени на секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев.

В този контекст идеята Веселницкая да е опровержим посредник не е напълно невъзможна. Но компроматът изглежда така и не се е материализирал. По-скоро по думите на Тръмп-младши тя е давала празните обещания, за да си осигури срещата, на която да работи за истинската си цел. Тя е отмяната на закона "Магнитски" от 2012, който забранява достъпа до САЩ и американската банкова система на определени руснаци, обвинени в нарушения на човешките права, свързани със скандален случай на данъчна измама. Оттогава списъкът нараства с имената на още политици, свързани с подобни случаи по света.

През последните 4 години Веселницкая се бори със зъби и нокти срещу закона "Магнитски". Освен това тя представлява – вероятно не случайно – руския бизнесмен Денис Кацив, който е обвинен в пране на пари, дошли от първоначалното пресъпление, в отговор на което е съдаден законът. През май неговата компания се съгласи да плати близо 6 милиона долара, за да достигне споразумение, преди да започне дело.

Но в руската адхокрация един никой може да стане някой, ако изведнъж изглежда полезен. Клишето, че Путин като методичен играч на шах премисля геополитическата си игра с десет хода напред, е далеч от истината.

Вместо това той и неговата администрация са опортюнисти. Имат общо усещане за това какво искат: да "направят Русия велика отново", да затвърдят мястото ѝ в света и да блокират всякакви опити за нейния контрол, като държат Запада разделен, разсеян и деморализиран. Те действат, когато видят шанс да осъществят тези цели.

Но това също значи, че има всякакви видове групи, агенции, личности и политически предприемачи, които завъртат свои собствени интриги с надеждата, че ако са успешни, ще спечелят в единствената валута, която наистина има значение в Русия – покровителството на Кремъл.

В това се крие специфичната сложност на новата Русия. До момента на писането на този текст няма публични доказателства, че Веселницкая има формални връзки с руското федерално правителство или със самия Путин. С клиенти като Кацив, връзки с хора като Агаларови и работа в миналото в регионалното московско правителство обаче тя знае как работи системата. Би могла да е агент на правителството, би могла и просто да е работила за собствените си цели, както и тези на клиента си – но е също толкова възможно да е било нещо между двете.

В крайна сметка, ако Веселницкая беше успяла да отмени закона "Магницки", щеше да си създаде могъщи и благодарни приятели в Москва. Ако си беше проправила път в кампанията на Тръмп, това със сигурност би заинтересувало Кремъл.

От една страна, този предприемачески подход към подривната дейност е много печеливш за Кремъл. Така се впряга въображението на всякакви различни амбициозни руснаци, което води до множество малки дейности, които Кремъл може да използва, ако сработят, а ако не – да отрече. За държава, която, изглежда, не се интересува от постигането на някаква определена позитивна промяна – да не говорим за създаването на съюзници – а по-скоро цели разпространяването на хаос и неяснота, това е силно оръжие.

Но това също значи, че Русия все повече е отхвърлена. Агент на Кремъл ли е всеки руснак? Разбира се, че не. Но никога не може да знаем със сигурност ни най-малко, защото те могат да станат такъв със задна дата. Всяка руска компания може да е или да стане канал за мръсни кремълски пари; всеки дипломат – шпионин; всеки журналист – пропагандист. В тази епоха на хибридна война трябва да разберем, че всичко в Русия по един или друг начин е потенциален хибрид. Кремъл вижда всичко и всеки като ресурс, който държавата може да използва, ако се наложи.

Заради това контакти с хора като Веселницкая имат значение. Поради много причини няма значение дали тя е работила за Кремъл или за себе си, защото ако от уговорките ѝ беше излязло нещо, е малко вероятно Москва да не се беше опитала да я използва. Нещо повече, вероятно тя самата щеше да предостави достъпа си до кампанията на Тръмп на Кремъл, който винаги е готов да награди такива успехи.

Това не значи, че трябва да третираме всеки руснак като заплаха. Значи обаче, че всеки трябва да разбере мътната неяснота на тази модерна политическа война, в която този, който днес е обикновен гражданин, лесно утре може да се превърне в източник за Кремъл. Неразбирането на това, на каквото прилича случаят с Тръмп-младши, е учудващо наивно в най-добрия случай и опасно глупаво в най-лошия.