Пирът на палачите - изминаха 80 години от началото на терора от 1937 г. в СССР
"Пред органите на държавната сигурност стои задача - по най-безпощаден начин да разгромят цялата тази банда от антисъветски елементи, да защитят трудещия се съветски народ от техните контрареволюционни попълзновения и накрая веднъж завинаги да приключат с тяхната подла подривна работа срещу основите на съветската държава."
Това изречение от Указ №00447 на НКВД от 30 юли 1937 г. е събрало идеологическия мотив за най-мащабната вълна на терор в бившия Съветски съюз. Тя започва на 5 август и формално приключва 15 месеца по-късно - на 17 ноември 1938 г. Първоначално зададените цели са да бъдат арестувани около 270 000 души, от които да бъдат разстреляни над 70 000, включително 10 000 в концлагерите на ГУЛАГ. Всяко поделение на НКВД получава конкретни квоти за задържани и избити, които трябва да изпълни.
По данни от архива на ФСБ в крайна сметка са репресирани над 760 000 души, от които над 380 000 са разстреляни. Изследователи и до днес спорят за реалните данни, като твърденията им се движат между репресирани 818 000 (от тях разстреляни 436 000) и арестувани поне 1.6 млн., от които са ликвидирани над 680 000 души. Учените, приемащи данните за над милион и половина репресирани, посочват, че това означава, че във всеки месец от Големия терор са задържани около 100 000 и са избивани над 40 000 души.
Дори да се приемат официалните данни на наследниците на НКВД/КГБ, директно попадналите под удара на терора са 3 пъти повече, а ликвидираните - над 5 пъти повече от планираното. Почти 379 000 според архива на ФСБ са изпратени в нечовешките условия на сталинските затвори и "трудово-изправителни лагери". Милиони други са обречени цял живот на всевъзможни ограничения, защото са роднини или деца на "врагове на народа".
Кампанията става известна като "кулашката операция", а 20 години по-късно на тайно заседание на ХХ конгрес на КПСС се разпространява версията, че тя е била насочена срещу партийния апарат и интелектуалния елит - инженери, офицери, писатели и т.н. В действителност репресиите засягат много повече обикновени граждани, а избитите ръководни кадри са няколко десетки хиляди. Мотивите изглеждат толкова неясни, че от една страна, арестуваните са убедени, че е станала някаква грешка, а сред населението се насажда ужасът от това, че никой никъде не е защитен. Затова и в народната памет името е Големият терор.
За провеждането на операцията не са използвани съдебни процеси, а се създават тройки - комисии от представител на местните органи за държавна сигурност, на партията и на прокуратурата. Решенията на 64-те тройки много често са взимани задочно и не подлежат на обжалване.
В Указ №00447 е описано срещу кого е насочен той: бивши заможни селяни, останали по селата или преселили се в градовете, бивши членове на антисъветски партии, членове на казашки, белогвардейски, фашистки, терористични и шпионско-диверсионни организации, най-активните членове или последователи на църквата, както и криминални престъпници.
Те са разпределени в две категории - най-враждебни (подлежат на разстрел) и по-малко активни (изпращани по затвори и лагери). Семействата на репресираните попадат под отчет и по решение на тройката "подлежат на изселване в лагер или трудово селище".
Лимитите за репресираните са формирани на основата на данни, подадени от самите райони, а терорът е трябвало да приключи към декември 1937 г. Но самите регионални структури няколко пъти искат - и бързо получават - увеличаване на квотите и удължаване на сроковете. Кампанията се преврърща в социалистическо съревнование по избиване на хора.
То е заложено в самия механизъм на терора. Първите арестувани са от водените на отчет "враждебни и антисъветски елементи", от които чрез изтезания се измъкват "показания" за някакви "антисъветски организации" и се правят списъци с техните "членове". Следва арестуването на така описаните лица, от които отново чрез побои и изтезания се измъкват нови и нови "врагове". Машината може да се самозахранва безкрайно.
Много бързо палачите сами попадат в човекомелачката на Сталин. На 17 ноември 1938 г. в постановление на правителството и ЦК на компартията пише: "Масовите операции по разгрома и изкореняването на вражеските елементи, проведени от органите на НКВД през 1937-1938 г. при опростено водене на следствие и съдебен процес, не можеше да не доведат до ред големи недостатъци и извращения в работата на органите на НКВД и прокуратурата. Най-голям недостатък в работата на органите на НКВД се явява дълбоко вкорененият опростен ред на разследване, при който като правило следователят се ограничава до получаване на самопризнание на вината от обвинения и съвършено не се интересува да подкрепи това признание с необходимите документални данни."
Веднага следва вълна на репресии срещу репресиралите. На 24 ноември е отстранен от поста министърът на вътрешните работи (началникът на НКВД) Николай Ежов, който скоро е арестуван и разстрелян.
Частичното отваряне на архивите през 1992 г. показа, че кръвопролитието не е хаотичен погром, а е методично планирано с утвърдени държавни планове, същите като за производство на стомана или детски играчки.
Известни са например 383 списъка за арест и разстрел на 40 000 ръководни кадри на СССР, одобрени от Сталин и приближените му. Най-прочутите случаи на разправа със старите болшевики и части от номенклатурата са публичните процеси срещу Зиновиев, Каменев, Бухарин, Риков и др. От петима маршали - Семьон Будьони, Василий Блюхер, Михаил Тухачевски, Климент Ворошилов, Александр Егоров - трима са репресирани и загиват. В пъти по-голяма е касапницата срещу стотици хиляди обикновени хора.
Има твърдения, че терорът е придобил такъв мащаб, защото центърът е изгубил контрол над регионалните структури. Но документите показват, че това изобщо не е така - регионите систематично искат разрешение за удължаване на репресиите и изпращат допълнителни списъци, които са одобрявани от Сталин и хората му. Без одобрение от Москва тройките спират да работят.
Друг мит е, че Сталин не е знаел всичко. Данни от архива му показват, че той е получавал най-подробна информация и е чел протоколи от разпити, които редовно му доставят от НКВД. Върху много от списъците, документите телеграмите стоят личните му резолюции да се действа по-решително, "да се изкорени тази измет".
Големият терор съвпада и с други масови репресии срещу "националните контрареволюционни контингенти" и "националните операции". В тях са изселвани и обезглавявани множество националности в страната, включително българи.
Най-спорният момент и до днес остават мотивите. Години наред болшевишката тайна полиция поддържа списъци на "враждебните категории", но не е докрай ясно защо точно през 1937 г. партията решава, че повече няма да ги води на отчет и периодично да ги арестува, а напълно да се избави от тях.
Едни изследователи сочат, че през есента на 1937 г. за пръв път е имало таен вот при изборите за състав на съветите - управляващите органи на новата държава - и Сталин не искал да рискува. Други - че центърът търсел да обвини и накаже някого за това, че има сериозно разминаване между лозунгите за по-добър живот и реалността. Трети - че върхушката искала бързо да консолидира обществото от нов, съветски, тип. Четвърти - че гигантските проекти на Сталин и системата на ГУЛаг се нуждаели от работна ръка (но те нямат отговор защо тогава стотици хиляди са избити, а не са пратени на строежите, както и дали ГУЛаг е разполагал с достатъчно лагери, за да поеме вълна от стотици хиляди нови роби).
Всички те се фокусират върху вътрешни проблеми, докато има и версия, че събития в чужбина са тласнали НКВД и параноичния Сталин към прочистване на армията, партията, икономиката и страната от "предатели".
В началото на 30-те години в Европа вече са видими първите признаци на разпад на Версайската система на международен ред и сигурност, създадена след Първата световна война. През 1935 г. Франция и СССР подписват договор, съгласно който следва незабавна помощ в случай на непроворикирана агресия от европейска държава. По-малко от година след това Хитлер едностранно ремилитаризира Рейнската област, като вкарва в нея бойни части на Вермахта, но Париж не реагира.
В Москва властите са все по-притеснени от задаваща се война с Япония на изток и с Германия на запад, и то докато имат за съсед особено активна Полша, която много често знае по-добре от НКВД какво се случва във все още размирните западни части на Украйна и Беларус.
Гражданската война в Испания от 1936 г., в която Сталин активно се включва, завършва с поражение за съюзниците на СССР и операциите на НКВД там, както и с голяма поука за опасността от "петата колона".
В този смисъл привържениците на тази версия за Големия терор са склонни да смятат, че върхушката в Москва е искала да проведе мащабна чистка, преди световната война да е наближила съвсем. Именно заради "кулашката операция" обаче Сталин ще се окаже без значителна част от най-добрите си командири и инженери, когато войната започва.