България няма да приеме никакъв вариант за името на Македония, който да съдържа думата "север", тъй като подобно решение би предявило териториални претенции към югозападната част на страната.

Това казва външният министър Екатерина Захариева за "Телевизия 24" и портала "Фактор" в първото си интервю за македонски медии. То е взето преди подписването на Договора за добросъседство между премиера Бойко Борисов и колегата му Зоран Заев във вторник.

Захариева подчертава, че Македония и спорещата с нея за името ѝ Гърция са две "автономни държави", но дава да се разбере, че е разговаряла с Атина за решенията, които би приела. Въпросът, на който министърът отговаря с този коментар, е дали договорът отваря вратата за "по-гъвкави решения" и в спора за името с Гърция. Тя настойчиво повтаря няколко пъти позицията, която според нея би заело българското правителство по въпроса, който от години спъва евроатлантическата интеграция на Македония.

Журналистът цитира изява на премиера Бойко Борисов от 2012 г., за да попита дали България не би приела всякакво решение за името на Македония. "Не, не е така," отговаря Захариева. "Не бихме се съгласили с решение, което е свързано със "Северна република", "Горна", защото това за нас е Пиринска Македония. Но със сигурност това за нас е разговор между две автономни държави. Със сигурност обаче, както казах преди малко, за нас има значение решението на името да не е свързано с части от България."

Журналистът пита и какво става в България с турците с българско потекло. "По българската конституция всеки има право да се самоопредели както реши. И силно се надявам и във вашата държава да дойде такова време. Тогава, когато някой се определя като българин, албанец, турчин, ром той да бъде като всички останали. При последното преброяване имаше хора, които се бяха самоопределили като джедаи. Всичките са с равни права. И не могат да бъдат дискриминирани."

Министърът припомня и че Скопие има много "препоръки, които трябва да следва". "Знаете, че в началото, от 2001 г. до 2004 г. (Македония) доста бързо се движи в процеса. От 2005 г. получихте, така да се каже, кандидат-статут, но... забавихте темпото." Доколко е реалистично скорошното присъединяване, "зависи от вас", казва Захариева.

Филмът, който Захариева има предвид, е "Трето полувреме" (2012 г.) и разказва за мач между футболните клубове на "Левски София" и "Македония Скопие" по времето на Втората световна война. Македонският тим пада служебно, Левски става шампион на Държавното първенство по футбол в Царство България. Във филма на режисьора Дарко Митревски обаче борбата на македонския отбор е представена като борба на македонските патриоти срещу българските фашистки окупатори.

Деветдесет процента от договора е съгласуван още по време на мандата на ВМРО-ДПМНЕ, казва Захариева, а попитана за отпора от лидера на партията Никола Груевски срещу документа, обяснява: "Разбирам вътрешнополитическите противопоставяния между правителство и опозиция, но отговорната политика трябва да подкрепя действията на управляващите, които водят към европейско развитие, към съюзничество в НАТО." Тя обръща внимание, че официални изявления и на Груевски, и на президента Иванов са били за подписване на договора и за общи чествания на национални празници.

За острия тон, с който и в двете държави имаше критики към договора, тя казва, че се надява опозицията в Скопие да разбере, че "договорът е преди всичко добър за двете страни" и то най-вече за гражданите, "независимо от приветствията, които получихме от Европейската комисия." "Договорът не означава стопроцентово доверие, но означава, че политиците са на достатъчна висота, за да работят за общо бъдеще на гражданите на двете държави."